Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 23 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 12 април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 393 / 2013 година На основание чл. 423, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Б. Г. А., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 26. 09. 2007 год., постановена по НОХД № 107 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се за отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред, а видно от материалите по делото, искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 26. 09. 2007 год., постановена по НОХД № 107 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, осъденият А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /с частичен оправдателен диспозитив/, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение предходно наложено на осъдения наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, отново при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Със същата присъда, А. бил осъден да заплати на гражданските ищци П. Г. С. и Б. И. Г. /лично и като законен представител на малолетния Я. Я. П./ обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в размер съответно на 25 000 лв., 30 000 лв. и 50 000 лв., като до пълните си предявени размери, исковети било отхвърлени като неоснователни. Видно от материалите по делото, както съдебното производство по НОХД № 107 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, така и досъдебното производство, са протекли в отсъствие на осъденото лице, като е било прието, че същото пребивава извън територията на РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК в редакцията изменена с ДВ бр. 93 / 2011 год., искане за възобновяване поради неучастие на осъденото лице следва да бъде уважено, освен ако осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящият случай, липсва присъствено привличане на осъденият А. като обвиняем и не е налице хипотезата на изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, като основания да се откаже възобновяване поради укриване извън страната. Поради това ВКС намира, че искането на осъденото лице следва да бъде уважено заради задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от фазата на досъдебното производство, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения Б. А., която с оглед данните по делото за пребиваването на лицето извън страната за продължителен период от време и реалната опасност същия да се укрие, следва да бъде най – тежката по вид, а именно - „задържане под стража”. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения Б. А. за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 26. 09. 2007 год. постановена по НОХД № 107 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, за основателно, поради и което, същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато на досъдебното производство, за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Монтана. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда от 26. 09. 2007 год. постановена по НОХД № 107 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Монтана. ПОСТАНОВЯВА мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо осъденият Б. Г. А., в Затвора – ....... Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.