Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

С о ф и я , 25 юни 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ю н и 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 719/2015 година.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Й. Ж. Й. и А. С. Д., понастоящем в затвора Л., адв.Е.Н. от АК-Р., имаща за предмет решение № 46 от 17.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 229/2014 г. от Варненския апелативен съд, с наведени доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за постановяване на решение от касационната инстанция за оневиняването им по предявеното обвинение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Гражданският ищец [фирма] [населено място], редовно уведомен чрез управителя му Б.Б. наред с повереника му адв.Ив.К. от АК-[населено място], не вземат участие в касационното производство и не са изразили отношение по подадената касационна жалба от защитника на подсъдимите.
Подсъдимите Й. Й. и А. Д., лично и чрез защитниците си адв.Н. и адв.Х.Х. от АК-П. молят жалбата да бъде уважена по изложените в нея и в допълнението й съображения.

Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 27.07.2012 г., постановена по НОХД № 692/2011 г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимите Й. Ж. Й. и А. С. Д., двамата в затвора Л., за виновни в това, че на 08.12.2010 г. в [населено място], в съучастие като извършители, подс.Й. при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи – златни накити и пари на обща стойност 45 661,04 лв-големи размери от владението на М. П. М. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и на основание чл.199, ал.1, т.1 за двамата и т.4 за подс.Й. вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Й. и при условията на чл.54 от НК ги е осъдил съответно подс.Й. на 10 години лишаване от свобода и подс.Д. на 7 години лишаване от свобода, като са признати за невинни и оправдани по първоначално предявеното им обвинение по чл.199, ал.2 от НК.
Постановено е наказанията лишаване от свобода подсъдимите да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено подс.Й. да изтърпи отделно и остатъка от наказание от 2 години, 3 месеца и 11 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 155 от 12.03.2010 г. по ЧНД № 349/2010 г. на Окръжен съд-Варна, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираното деяние.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложените наказания на двамата подсъдими е приспаднат срокът на предварителното им задържане по делото, начиная от 08.12.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила.
Уважен е предявеният от пострадалото дружество [фирма] [населено място] граждански иск, като двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1 064 лв, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 08.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените от дружеството разноски по делото в размер на 1 600 лв, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 45 661,04 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като лекият автомобил марка „Ф.”, модел „Е.” с [рег.№] е постановено да бъде върнат на собственика му Д. Д. К. от Р., а останалите бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Присъдени в тежест на подсъдимите са направените по водене на делото разноски, съответно по 1 447,71 лв на ОДП-[населено място], 350,67 лв по сметка на държавата и по 25 лв дължима се държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана от повереника на гражданския ищец в гражданско-отхвърлителната й част с доводи за нейната необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяна в тази й част и уважаване на исковата им претенция в заявения с иска размер, със съответните последици относно законната лихва и върху тази част от претендираното обезщетение и за присъждане на разноски.
Въззивна жалба е била депозирана и от защитника на двамата подсъдими адв.Е.Н. от АК-Р. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, с редица доказателствени искания и с претенцията присъдата да бъде отменена и подсъдимите бъдат оправдани по предявеното им обвинение с отхвърляне изцяло на предявения срещу тях иск.
С решение № 146 от 22.11.2012 г. по ВНОХД № 253/2012 г. Варненският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд заради пропуски в аналитичната дейност на първия съдебен състав, вътрешно противоречие в мотивите на присъдата с указания по приложението на правото.
Новото разглеждане на делото пред Шуменския окръжен съд е протекло по НОХД № 525/2012 г., по което с присъда № 22 от 16.09.2013 г. двамата подсъдими отново са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.1 за двамата и т.4 за подс.Й., вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за двамата вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Й. и при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно подс.Й. на 8 години лишаване от свобода, подс.Д. на 6 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим в затвор, като са признати за невинни и оправдани по първоначалното им обвинение по чл.199, ал.2 от НК при осъществяване на грабежа да са били въоръжени и предметът на деянието да е в особено големи размери.
Зачетено е предварителното задържане на подсъдимите на основание чл.59, ал.1 от НК.
Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на ищеца [фирма] [населено място] сумата от 45 661,04 лв като обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от престъплението, със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане и направени от него разноски по делото в размер на по 800 лв за всеки един от подсъдимите.
Подсъдимите са осъдени да заплатят по 1 461,30 лв на ОДП-[населено място], по 97,80 лв на ОДП-[населено място], по 481,17 лв на държавата и по 913,22 лв дължима държавна такса върху уважения размер на иска.
По жалба на защитника на двамата подсъдими адв.Е.Н. присъдата е била проверена по ВНОХД № 317/2013 г. от Варненския апелативен съд, който с решение № 17 от 10.02.2014 г. я е потвърдил изцяло.
По касационна жалба от защитника на подсъдимите адв.Н. и допълнението към нея съвместно със защитника адв.Х. ВКС – ІІІ н.о. с решение № 229 от 25.07.2014 г. по н.д.№ 637/2014 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за новото му разглеждане от друг въззивен състав.
Третото поред въззивно производство по ВНОХД № 229/2014 г. по описа на Апелативен съд-Варна е протекло с провеждане, съобразно указанията на касационната инстанция, на допълнително съдебно следствие и с решение № 46 от 17.03.2015 г. първоинстанционната присъда е потвърдена, като в тежест на подсъдимите са присъдени направените във въззивното производство по 1 286,38 лв разноски по делото.
В касационната жалба от защитника на подсъдимите адв.Н. са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствените материали и извеждането на фактическите обстоятелства, основно относно авторството на деянието в лицето на двамата жалбоподатели, довело до неправилното приложение на правото и до несправедливото им осъждане с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на „оправдателна присъда по отношение на подзащитните му”.
В допълнение към жалбата защитникът Н. в подробности коментира свидетелски показания във връзка с проведеното разпознаване на един от дейците, ползваните експертизи по метода на ДНК-профилирането и неоснователен отказ за събиране на гласно доказателство.
В пренията пред ВКС защитникът адв.Х. доразвива доводите с такива за превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства и избирателен подход при обосноваване на авторството на жалбоподателите при осъществяване на деянието, сочещо на съществени процесуални нарушения и довело до неправилно приложение на закона, но като също настоява за оправдаването им от касационната инстанция.

Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата на защитника на двамата подсъдими е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Значителна част от наведените от защитниците на жалбоподателите доводи са били развити и при предишното разглеждане на делото пред касационната инстанция и докато тогава тя е имала основание да възложи нова проверка от въззивната на контролираната от нея първоинстанционна присъда, в каквато насока са дадени подробни указания, то упреците в жалбата към сега подложения на касационна проверка въззивен съдебен акт не съответстват на резултатите от проведеното въззивно съдебно следствие и убедителността на изложените от съдебния състав мотиви към решението си. Признавайки точното изпълнение на указанията, касаторите продължават да поддържат възраженията си срещу достоверността на показанията на св.М.М. и осъщественото от него разпознаване на подс.Д., срещу изводите и разясненията по изслушаните и възприети експертизи по метода на ДНК-профилирането, за „манипулативността” в показанията на полицейските служители св.Х. и св.К., упреквайки съда в неоснователен отказ да разпита собственика на СИМ-картата, но ползвана с телефон, иззет от подс.Й. при личния му обиск в деня на задържането му, както и да даде вяра на обясненията на двамата подсъдими. Изпълнявайки указанията на касационния съдебен състав, въззивният съд е извършил обстоен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, като е обвързал многопосочно всеки свой извод с относимите за утвърждаването му доказателства и доказателствени средства, очертавайки по несъмнен и категоричен начин картината на случилото се при участието на двамата подсъдими, както и относно превозното средство и начина им на оттегляне от мястото на грабежа.
Вярно е, че се очаква от пострадалия М. да бъде много по-точен и категоричен при излагане на възприятията си във връзка с осъщественото спрямо него насилие с отнемане на възложените му във връзка с изпълняваната от него работа в ищцовото дружество златни украшения и пари. Съдът с основание обаче се е доверил на показанията му, впоследствие и на осъщественото от него разпознаване на подс.Д., отчитайки стресовата ситуация, в която е бил поставен, с белезници на ръцете и завързани крака, с лице към пода на помещението и опрян в него пистолет, с отправяне на закани и забрана да поглежда към нападателите си. И поемните лица при огледа на местопроизшествието Кр.Б. и М.Д. потвърждават, че св.М. е бил „в шок”. Но не те са поставени в основата на категоричния и несъмнен извод на съда относно авторите на деянието в лицето на подсъдимите.
За установяване на пътя и начина на оттегляне на извършителите на грабежа от [населено място] към Р. съдът прецизно е проследил поредицата от пътни произшествия, фиксирани при съответните огледи на местопроизшествия, ползвал е показанията на св.Ст.Т. и св.Ж.Д., както и тези на проследилия рисково управлявания лек автомобил „Ф. Е.” св.Ив.Г., въз основа на които е изготвено и заключението и скицата на маршрута на автомобила от експерта инж.В.Т.. Тези свидетели еднопосочно са изяснили поведението на двамата мъже – водач и пътник в този автомобил при настъпване на първото произшествие, част от облеклото им, носеният черен найлонов плик, както и изхвърлянето на част от намерените впоследствие при огледите веществени доказателства. Изяснени са причините за липсата на годни дактилоскопни следи по бирения кен и по найлоновия плик със златно украшение, заложено и отнето от заложната къща. С особено внимание съдът се е занимал с фиксираното на трафик-камерата по пътя за Р. в [населено място], област Р. движение с превишена скорост на управлявания от подс.Д. лек автомобил, както и невъзможността по категоричен начин да се установи по експертен път самоличността на пасажера вдясно от водача. В това отношение правилно са кредитирани показанията на св.Л.Х. и св.В.К. относно изявленията на св.Др.К. при предявяване на коментирания фотос. Няма основание св.Х. да е показал на последния „две малки черно-бели снимки” на „С.” и „Й.” само часове след грабежа, особено на първия, който към онзи момент не е бил криминално проявен и регистриран, а после още една по-голяма, но на която, според св.Др.К. бил сниман само „С.”, а друг нямало, което е в разрез с отразеното на снимката. Показанията на този свидетел убедително са отхвърлени, особено на фона на изводите на подробно коментираната СТЕ за проведените рано сутринта до обяд с него разговори и СМС-и на 08.12.2010 г. от телефоните, иззети и регистрирани или ползвани със съответните СИМ-карти от двамата подсъдими.
Не на последно място, правилно са коментирани и изводите на експертите от изслушаните експертизи по метода на ДНК-профилирането, разясненията на експерта П.М., повторила и защитила заключението на починалия експерт Ат.П. и изготвила собствено въз основа на съхранените в паметта на компютърната конфигурация данни за проведените изследвания на иззетия от белезниците биологичен материал, доказало присъствието на подс.Й. на мястото на грабежа и потвърдило заявеното от св.М. за действията му наред с тези на подс.Д.. Обстоятелството, че последващото изследване на биологичен материал от други части на белезниците не е могло да даде отговор на поставените въпроси не дава основание за отхвърляне на първичното им изследване, макар и засегнало само част от повърхността им.
Именно въз основа на обективния и всестранен анализ на посочените доказателствени източници въззивният съд категорично е отхвърлил обясненията на жалбоподателите не само като доказателствено оборени, но и като житейски нелогични и ги е категоризирал като защитни. Опитът за защитата им с ползване на фрагменти от събраните доказателства и за настоящия съдебен състав не създава съмнение в авторството на деянието в тяхно лице. До приетите за установени фактически обстоятелства апелативният съд е достигнал при спазване на процесуалните правила, доказателствата са оценени според действителното им съдържание, няма неоснователно подминати или избирателно анализирани, като съдът е осигурил възможност на страните да съберат всички възможни и относими към предмета на доказване по делото доказателства и да ползват допустимите доказателствени способи за проверка на достоверността им. Касационната инстанция не само няма право да установява нови факти, но тя няма право и да се намесва във вътрешното убеждение на въззивната инстанция като втора такава по фактите, след като то е постигнато по процесуално верен и житейски защитим път. Доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимите са получили своя убедителен и законосъобразен отговор от апелативния съд и с това той е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, изпълнявайки и указанията на предишния касационен състав, поради което не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на решението му и връщане на делото за ново разглеждане, а при утвърдените факти няма основание за оневиняване на жалбоподателите от ВКС.
Извън спора за авторството на деянието няма наведени каквито и да е доводи по приложението на правото. Поначало не се спори по начина на осъществяване на престъпното посегателство, постигнатия вредоносен резултат и изводимото от действията на подсъдимите очертаване на елементите от обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.1 за двамата и по т.4 (вр.чл.29, ал.1, б.”а”) за подс.Й. във връзка с чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. При ясно и категорично възприетата фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция.
Макар изрично да не е касирано основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, при оплакванията за несправедливо на жалбоподателите осъждане касационният състав намира за необходимо да изложи и съображения относно съответствието на наложените им наказания с обществената опасност на деянието и дейците и с другите обстоятелства, имащи отношение към обема на дължимата им се санкция. ВКС намира изводите на апелативната инстанция и в тази насока за достатъчно аргументирани и законосъобразни. Самият развой на наказателното производство е облагодетелствал подсъдимите с постепенно снижаване на размера на наложените им наказания, като е отчетен и изтеклият период от осъществяване на деянието, както и извършената корекция в обвинението още на първа инстанция, на което прокурорът не е реагирал. Правилно съдът не е намерил основание за проява на по-голяма снизходителност и към това ВКС няма какво повече да добави. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК по отношение на остатъка от наказание, от което подс.Й. е бил условно предсрочно освободен, но в чийто изпитателен срок е осъществил инкриминираното деяние.
По отношение на основанието на иска и на размера на присъденото на ищеца (въпросното еднолично търговско дружество) обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието не се сочат каквито и да е доводи и ВКС не дължи излагане на допълнителни съображения извън тези на апелативния съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 17.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 229/2014 г. от Варненския апелативен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :