3 гр. д. № 1903/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 817 София, 04.012011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1903/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Ю. от с. Г. срещу решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 757/2007 г. на Б. окръжен съд, в частта с която е отменено решение от 12.06.2007 г. по гр. д. № 457/2006 г. на районен съд гр. Г. Д. в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ІІІ-208, в кв. 4, по плана на с. Хвостяне и построените в него сгради и е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на имота като съсобствен между страните по делото. Правят се доводи за необоснованост на извода, че ответниците по иска не са собственици на имота на основание давностно владение, поради което той е съсобствен между страните и искът за делба на този имот е основателен. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. С определение от 03.06.2010 г. по гр. д. № 1903/09 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешението от съда процесуални въпроси за постановяване на решение при напълно изяснено дело и след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и в хронологичен порядък. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на оглед посочените касационни основания съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Срещу касатора и съпругата му С. И. Ю. е предявен от брат му И. А. Ю.онв, майка му А. Х. Ю., сестра му К. А. А. и Г. И. Ю., син на И., иск за делба на недвижим имоти VІІІ-226, ІХ-226 в кв. 4 по плана на с. Хвостяне и УПИ ІІІ-208 в кв. 4 по плана на същото село. Ищците са поддържали, че имотите са били собствени на общия им наследодател А. А. Ю., починал на 28.02.1989 г., който ги е придобил на основание давностно владение, осъществявано със съпругата му ищцата А. Ю.. Касаторът е противопоставил довод, че УПИ ІІІ-208 е негова и на съпругата му индивидуална собственост, придобит на основание давностно владение, което са осъществявали от 1961 г., когато са сключили брак. Твърди, че имотът е бил собствен на дядо му А. Ю., който е живеел в него и му го е дарил неформално с уговорката да продължи да живее в имота и да бъде гледан от надарения. В изпълнение на този неформален договор касаторът и съпругата му са владели имота и изпълнили поетото задължение за гледане. Владението е продължило необезпокоявано до предявяване на иска. Разпитаните свидетели установяват, че в имота са живяли и родителите на касатора баща му А. А. Ю., починал 1989 г. В имота живее и понастоящем и ищцата А. Ю., майка на касатора. Няма спор между страните за това, че в имота е живял до смъртта си и общия наследодател А. А. Ю., починал около 1978 г. (данни за датата на смъртта не са отразени в удостоверението за наследници). Свидетелят О. установява, че ищецът И. Юзериво е закупил собствен недвижим имот – къща в същото село и е напуснал спорния имот. Заедно с него са напуснали и родителите им А. и А. и са се установили да живеят при сина си И.. След години са се върнали да живеят отново в къщата в парцел ІІІ-208. По делото не са представени доказателства за това общия наследодател А. А. да е бил собственик на имота и на какво основание. За този факт са събрани само гласни доказателства. Въз основа на тези доказателства съдът е приел за установено, че касаторът и съпругата му не са придобили вещни права върху имота на оригинерно основание давностно владение, тъй като не доказват да са противопоставили това владение на останалите съсобственици и да са го осъществявали без тяхното противопоставяне. Приел е, че имотът е бил собственост на А. Ю. и А. Ю. на основание давностно владение, поради това, че те са живяли в него и след смъртта на наследодателя А.. След смъртта на бащата А. Ю. имотът е станал съсобствен между съделителите И. Ю., К. А. и И. Ю. и майка им А. Ю. и допуска извършването на делба между тях при права 1/2 ид. ч. за А. Х. и по 1/6 за останалите. По отношение на страните Семкян Ю., съпруга на касатора, и Г. Ю., син на И., е отхвърлил иска като е приел, че за тях не е установено да са носители на вещни права върху имота. Решението е постановено преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна, и без да се съобразят фактите в тяхната взаимовръзка и време на осъществяването им с оглед релевиран довод за придобиване имота на оригинерно основание от съделителителя И. Ю. и съпругата му С. Ю., което съставлява нарушение на съществени процесуални правила и основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране. От събраните свидетелски показания се установява И. Ю. и родителите му А. Ю. и А. Ю. са прекъснали владението на имота около 1970-1973, когато И. е закупил къща в същото село и са се установили да живеят там. Един от разпитаните свидетели установява, че са се върнали да живеят в къщата в парцел ІІІ-208, в кв. 4, но не установяват, кога са установили отново фактическа власт и на какво основание. По делото не е установено кой е бил собственик на този парцел и къщата в него. От събраните гласни доказателства, съдържащи твърдения, че имотът е бил на наследодателя А. Ю., който е починал около 1978 г., не може да се направи извод, че той е бил носител на вещни права върху него. В тези показания не се съдържа сведение за основанието за придобиването им, а ако се твърди давностно владение, то не е установен началния момент и неговата продължителност. Доколкото няма спор за това, че А. Ю. е починал в този имот, то известен е крайния момент на това владение. Изясняването на това, на кого е принадлежало правото на собственост върху имота от 1961 г., когато касаторът твърди, че е установил фактическа власт върху него, е от значение за установяване на това, на кого е противопоставил владението, което е установил с намерение да стане собственик, и дали това е достигнало до знанието на собственика. По делото има данни, че касаторът е ползвал част от помещенията, а друга си ползвани от майка му, както и че той е построил някои от помещенията в имота. Преки доказателства в тази насока не са събрани и делото е останало неизяснено относно това дали къщата е еднофамилна или двуфамилна, какво е построил касатора и дали то съставлява самостоятелно жилище или друг обект на правото на собственост. Изясняването на въпросите в кои периоди от време съделителите са живели в имота, на какво основание и с какво намерение и ако са владели за себе си на кого са противопоставили това владение, е от значение за разрешаване на въпроса кой е бил собственик на имота към момента на установяване на владението от касатора и съпругата му – 1961 г., на кого е противопоставено владението, владели ли са родителите на касатора имота с намерение да го придобият по давност, в кой период от време и на кого са противопоставили това владение. Изясняването на тези факти е необходимо за да се формира обоснован извод за това дали имотът е съсобствен и между кои лица. Допуснатото процесуално нарушение е довело и до необоснованост на извода за това, че имотът е съсобствен и между кои лица. Това обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му. След отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 757/2007 г. на Б. окръжен съд, в частта с която е допуснато да се извърши делба между И. Ю., К. А. и И. Ю. и майка им А. Ю. на УПИ ІІІ-208 в кв. 4 по плана на с. Хвостяне и построените в него сгради при права 1/2 ид. ч. за А. Х. и по 1/6 за останалите. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: