Р Е Ш Е Н И Е № 221 Гр.С., 19.12.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2260 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на „Респромкомплект” АД, [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 18.05.2018г., постановено по в.а.д.№ 144/2017г. от Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, с което ищецът е осъден да заплати на „Монтажи” ЕАД, [населено място] сумата от 9672,20 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор от 20.06.2016г., акт № 4/11.08.2016г. за приемане и заплащане на работи, фактура № 121651/24.08.2016г. и дебитно известие към тази фактура № 47/18.10.2017г. и сумата от 1508 лв. - арбитражна такса и разходи за процесуална защита. Ищецът въвежда основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА – липса на писмено арбитражно споразумение, като твърди, че договорът от 20.06.2016г. не е подписан от Веселин Г. Д. – представляващ дружеството, и същият узнал за договора след получаване на документите по арбитражното делото. Изложени са съображения, че арбитражният съд неправилно е приложим нормата на чл.301 ТЗ. Страните по арбитражното дело са имали сключен устен договор на 10.06.2016г., в изпълнение на който са извършени СМР, като осчетоводяването на издадените фактури е направено на основание договор с дата от 17.06.2016г., поради което тези обстоятелства не следва да се считат за действия, потвърждаващи договора от 20.06.2016г., съдържащ арбитражната клауза. Според ищеца писмената форма на арбитражното споразумение е форма за действителност, като в случая липсва такъв договор, а представеният пред арбитражния съд е антидатиран. Моли арбитражното решение да се отмени, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът „Монтажи” ЕАД изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че арбитражният съд правилно е приложил правилото по чл.301 ТЗ, тъй като фактурите са били осчетоводени, извършените работи са приети с акт от 11.08.2016г. и в тези документи е налице ясно позоваване на договора, съдържащ арбитражното споразумение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Основание за отмяна на арбитражно решение съгласно чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА е налице, когато решението е постановено от арбитражен съд без да е било сключено или сключеното арбитражно споразумение е недействително. Изискванията за валидност на арбитражно споразумение са посочени в нормата на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж - чл.19, ал.2 ЗМТА. В случая в арбитражното решение е прието, че договорът между страните от 20.06.2016г., съдържащ арбитражна клауза, не е подписан от представляващия дружеството „Респромкомплект” АД - Веселин Г. Д.. А. съд се е произнесъл по възражението по чл.20, ал.1 ЗМТА за липса на компетентност да разреши спора, с който е сезиран. Приел е, че арбитражното споразумение представлява клауза от договора за извършване на строително – монтажни работи и макар да има процесуални последици, от гледна точка на сключване, тълкуване, действителност, изисквания за форма и съдържание, то не може да бъде изцяло отделено от материалноправния договор. Сключването на арбитражното споразумение е правно действие, което се обхващало от нормата на чл.301 ТЗ, уреждаща извършени без представителна власт действия, от които не би следвало да се изключва арбитражното споразумение. Различното третиране на поведението на търговеца относно материалноправния договор и арбитражното споразумение, включено като клауза в договора, би довело до разкъсване на връзката между материалноправните последици на един търговски договор и уговорения чрез арбитражната клауза способ за уреждане на споровете между страните по същия договор. Според арбитражния съд ответникът в арбитражното производство е признал в съдебно заседание, че фактурите за извършени СМР са получени и осчетоводени от него, а в същите изрично е посочено, че се издават съгласно договор от 17.06.2016г. Несъвпадането на датата на договора (20.06.2016г.) и тази в приложението към договора (17.06.2016г.) и в другите свързани с изпълнението документи, не можело да компрометира извода, че в получените фактури недвусмислено се посочва наличието на договор между страните. С оглед на посочените обстоятелства арбитражният съд е счел, че са налице предпоставките по чл.301 ТЗ, поради което е налице валидно арбитражно споразумение. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение не споделя съображенията на арбитражния съд относно наличието на действително арбитражно споразумение. Договорът от 20.06.2016г., съдържащ арбитражната клауза, не е подписан от лицето, разполагащо с представителна власт от името на търговеца „Респромкомплект” АД и поради това не представлява писмен документ, който обективира съгласие на страните евентуален бъдещ спор да бъде отнесен за разрешаване от арбитраж. Поради самостоятелния характер на арбитражното споразумение, предвидената в закона особена форма за неговата валидност и правните последици, към които е насочено, разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима при преценката дали страните по конкретен спор са постигнали валидно съгласие за разрешаване на спора от избран арбитражен съд (в този смисъл решение № 157/11.01.2013 г. по т. д. № 611/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 66/07.07.2014 г. по т. д. № 4036/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 8/08.02.2017 г. по т. д. № 1706/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 223/29.01.2018 г. по т.д.№ 1964/2017 г. на ВКС, І т.о., решение № 117/31.05.2018 г. по т.д.№ 2592/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Разпоредбата на чл.301 ТЗ е относима към материалното правоотношение, но не и по отношение на арбитражното споразумение, съществуването, валидността и изпълнението на което се уреждат от правила, различни от правилата, относими към търговските сделки, съдържащи се в материалноправните норми на Търговския закон. В нормата на чл.7 ал.3 ЗМТА е предвидена презумпция, която представлява изключение от законодателното изискване за сключено предварително арбитражно споразумение. Прилагането на презумпцията изисква наличието на изрично волеизявление на ответника, с което той се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитражния съд, което да е обективирано в писмен акт - било с представянето на отделен документ, в който то е направено или да е отразено в протокола от заседанието на арбитражния съд. Конклудентните действия, от които може да се заключи, че се приема спорът да бъде разгледан от арбитража, са изрично разписани в закона, както и същите не следва да бъдат съчетани с оспорване компетентността на арбитражния съд. Разписаните в закона условия представляват и допълнителен аргумент в подкрепа на становището за неприложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на сключено от лице без надлежна представителна власт арбитражно споразумение. Въвеждането на изискване за волеизявление, което да е обективирано писмено съответства на общата разпоредба на чл.42 ал.2 изр.2 ЗЗД, според която за потвърждаване на извършени от такова лице действия се изисква изрично волеизявление от мнимо представлявания, направено в същата форма, която е предвидена за упълномощаването (в случая – писмена). Неприложимостта на разпоредбата на чл.301 ТЗ към арбитражното споразумение прави неоснователен довода на ответника в производството по чл.48 ЗМТА, че макар да не е подписано от управителя на „Респромкомплект” АД, арбитражното споразумение е потвърдено при условията на чл.301 ТЗ. Извън тези съображения не би могъл да се приеме за момент на узнаване и за липса на противопоставяне от търговеца на сключеното без представителна власт арбитражно споразумение фактът на приемане и осчетоводяване на фактурите. Действително в същите е посочено, че се издават на основание договор, но търговецът не отрича, че е сключен устен договор за извършване на СМР. Оспорването е свързано с конкретния писмен договор от 20.06.2016г., а във фактурите е посочен договор от друга дата. Приемането на работата по договор за СМР, не би могло да се приравни на узнаване за сключено писмено арбитражно споразумение, за да е налице липса на противопоставяне. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че арбитражният спор е разрешен при липса на действително арбитражно споразумение, поради което е налице основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна арбитражното решение. По разноските. Ответникът по иска следва да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на 386,89 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 18.05.2018г., постановено по в.а.д.№ 144/2017г. от Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. ОСЪЖДА „Монтажи” ЕАД, [населено място], [улица] да заплати на „Респромкомплект” АД, [населено място], ул.”Кукуш” № 2, ет.5, офис 6 сумата от 386,89 лв. (триста осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.