Р Е Ш Е Н И Е №70 гр.София , 16 септември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА след като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №266/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. В. И. за възобновяване на вчнд № 621/2021г. на Апелативен съд – София, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се твърди, че при постановяване на решението по вчнд № 621/2021г. на Апелативен съд – София са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК. Осъденият счита, че наказанията, които са му наложени с влезли в сила присъди, са незаконосъобразно групирани. Възразява срещу съдържанието на издадената ЕЗА, твърди, че получените по делото документи, издадени от гръцките власти, категорично доказват, че е бил задържан от 10.01.2017г. до екстрадирането си в България – 18.07.2019г., когато е започнал да търпи наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Осъденият И. претендира наказанията, които е изтърпял в Република Гърция, по присъди, издадени в същата държава, да бъдат групирани с наказанието, което търпи към настоящия момент. Твърди, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 25, ал. 2, вр. чл. 23 от НК по отношение на присъдите по нохд № 5736/2012г. на Софийски районен съд (СРС) и нохд №11/2015г. на Окръжен съд – Монтана, както и по отношение на присъдите по нохд № 7520/2001г. и по нохд № 5736/2012г. и двете по описа на СРС. Иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК и да бъде приспаднато задържането му, считано от 10.01.2017г. Твърди, че от 18.07.2019г. спрямо него е нарушен чл. 3 от ЕКПЧ. Като нарушение на процесуалните си права изтъква отказ да му бъде издаден препис от протокол от Апелативен съд – София, поискан на 08.12.2021г. в открито съдебно заседание. Претендира групиране на наказанията по присъдите, издадени от българските съдилища, и тези, наложени му със съответните актове от гръцките съдилища, както и приспадане на изтърпяните в Република Гърция наказания. Иска се възобновяване на производството, отмяна на решението по вчнд № 621/2021г. на Апелативен съд – София, и връщането на делото за правилно приложение на закона. По делото е постъпило и допълнение към искането, отново подадено лично от осъдения И., с аналогични оплаквания. В съдебното заседание пред ВКС назначеният от настоящата инстанция служебен защитник – адв. Б. М., поддържа искането на осъдения, като сочи, че макар да не го е мотивирал юридически, желае възобновяването на делото и групиране на всичките му предходни осъждания и на районния съд и на Окръжен съд – Монтана. Твърди, че молбата на осъдения е за групиране на всичките му шест осъждания, както и да му бъде групирано наказание, за което според апелативния съд е реабилитиран по право. Допълва, че се иска групиране и на осъжданията на И. в Република Гърция. Счита, за доказано, че именно подзащитният му е бил задържан на територията на последната. Моли за преценка дали не могат да бъдат групирани всички наказания и приспаднати изтърпените части от тях, включително наказанията, наложени за деянията, извършени в Гърция. В този смисъл пледира за възобновяване на производството. Осъденият поддържа подаденото искане с изложените в него съображения и поддържа казаното от служебния защитник. Настоява, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 381, ал. 8 от НПК по нохд № 5736/2012г. по описа на Софийски районен съд. Иска групиране на наказанията по всичките си присъди и да бъде извършена проверка дали вярно са определени групите наказания, като твърди и че извършеното приспадане не е правилно. Прокурорът при ВКП пледира, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като решението на САС, с което е отменено определението на ОС – Монтана и е направено ново групиране на наложените на осъдения наказания, като са взети предвид, деянията, за които е осъден от гръцкия съд, е правилно и законосъобразно. Моли искането да бъде оставено без уважение. С последната си дума осъденият И. моли за съблюдаване на чл. 4, ал. 1 от ЕКПЧ и Протокол № 7. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С определение от 05.12.2019г. по чнд № 138/2019 г. на Окръжен съд - Монтана, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на осъдения Г. И. е било определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по нохд № 5736/2012 г. по описа на Софийски районен съд и нохд № 11/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в размер на осем години лишаване от свобода, което основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Към така определеното наказание, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.3 от НК, е било присъединено наказанието „глоба“ в размер на 500 лв., наложено по нохд № 323/2014 г. по описа на Районен съд – Костинброд. На основание чл.25, ал.2 от НК е била приспадната изтърпяната част групираните наказания до момента, включително и времето по мярката за неотклонение по нохд № 11/2015г. на ОС – Монтана. На основание чл.60 от ЗЕЕЗА, вр. чл.59 от НК е било приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан в Република Гърция по издадената ЕЗА, считано от 27.06.2019г. до предаването му на българските власти и установяването му на 18.07.2019 г. в Затвора – София. Определението не е било обжалвано от осъдения или от назначения му служебен защитник, не е било протестирано и е влязло в сила. С решение № 80 от 24.06.2020г. по нд № 253/2020г. на ВКС, I НО е било възобновено наказателното производството по чнд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, постановеното по него определение от 05.12.2019 г. е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. При повторното разглеждане на делото, с определение от 19.08.2020г., постановено по чнд № 89/2020 г. на Окръжен съд – Монтана на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК е било определено едно общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода измежду наказанието по присъда, постановена по нохд № 11/2015 г. по описа на ОС – Монтана и по нохд № 5736/2012 г. по описа на СРС. Било е постановено осъденият Г. В. И. да изтърпи същото при първоначален „строг“ режим. Към така определената санкция, е било присъединено наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложена по нохд № 323/2014 г. по описа на РС – Костинброд. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето, което вече е било изтърпяно изцяло или отчасти по групираните наказания, включително и времето по мярката за неотклонение по нохд № 11/2015г. на ОС – Монтана. На основание чл. 60 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 59 от НК е било приспаднато и времето, през което И. е бил задържан в Република Гърция по издадената ЕЗА, считано от 27.06.2019г. По жалба на осъдения И. пред Апелативен съд – София, е било образувано вчнд №1009/2020 г., като с решение № 107/25.03.2021г., постановено по същото дело, е било отменено определението по чнд № 89/2020г. на ОС – Монтана в частта: с която е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду осъжданията му по нохд № 5736/2012г. на СРС и нохд № 11/2015г. на ОС – Монтана в размер на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС; с която към така определеното наказание е била присъединена глобата от 500 лв.,определена му по нохд № 323/2014 год. на РС – Костинброд; с която на основание чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато наказанието, което е било изцяло или отчасти изтърпяно по групираните наказания,вкл. и времето по мярката за неотклонение по нохд № 11/2015 год. на Окръжен съд – Монтана и с която е било оставено без уважение искането на осъдения за ново групиране на наказанията му лишаване от свобода с това по нохд № 11/2015 год. на Окръжен съд – Монтана и приспадане на времето, през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода в гръцки затвори. Вместо това е било оставено без уважение искането на осъдения И. за ново групиране на наказанията му лишаване от свобода с това по нохд № 11/2015 год. на Окръжен съд – Монтана и приспадане на времето, през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода в гръцки затвори. С решението на Апелативен съд – София е било потвърдено определението на ОС – Монтана в частта, с която на основание чл. 60 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан в Република Гърция по издадената ЕЗА, считано от 27.06.2022г. С решение № 110 от 04.06.2021г. по нд № 366/2021г. на ВКС, I НО е било отменено решение № 107 от 25.03.2021 г., постановено по внчд № 1009/2020г. на Апелативен съд – София, наказателното производство по него е било възобновено, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С атакуваното понастоящем решение № 11 от 21.01.2022г. по вчнд № 621/2021г. на Апелативен съд – София е било отменено изцяло определението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 19.08.2020 г. по чнд № 89/2020г., и вместо това на осъдения И. на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по нохд № 11/2015 г. на Окръжен съд – Монтана и по Решение № 20391/05.10.2015 г. на Едночленния наказателен съд в С. в размер на 8 /осем/ години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС е било постановено така определеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Било е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 НК времето, през което осъденият е изтърпявал наказанията по Решение № 20391/05.10.2015 г. на Едночленния наказателен съд в С. от 11.01.2017 г. до 06.03.2017 г. и по присъда по нохд № 11/2015 г. от 18.07.2019 г., както и предварителното му задържане по нохд № 11/2015 г. от 05.09.2012 г. до 22.08.2013 г., включително и времето на задържане по ЕЗА от 27.06.2019г. до 18.07.2019г. Искането на осъдения Г. В. И. за групиране на наказанията му лишаване от свобода по предишните му осъждания от българските съдилища с това по нохд № 11/2015 г. на ОС – Монтана, както и за групиране наказанието от 1/една/ година лишаване от свобода по Решение № 3849/26.04.2018 г. на Тричленен наказателен съд в С. и от 7/седем/ години лишаване от свобода по Решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния апелативен наказателен съд в С. с това по нохд № 11/2015 г. на Окръжен съд-Монтана е било оставено без уважение. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект, по отношение на определение, попадащо в кръга на актовете по чл. 419, ал.1 от НПК, и е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НК. Разгледано по същество, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство е НЕОСНОВАТЕЛНО. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че искането за възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК предполага проверка от ВКС само на основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК, релевирани в искането и на подкрепящите ги доводи, а не и цялостна проверка на актувания съдебен акт, каквато се претендира. Оплакванията на искателя за нарушени негови права по Европейската конвенция за правата на човека, декларативно заявени, не могат да бъдат разгледани в настоящето производство, понеже не са свързани с конкретни оплаквания за това, по какъв начин такива евентуални нарушения са се проявили в нарушение на материалния или процесуалния закон. Всъщност чрез доводите за третиране в нарушение на Конвенцията Г. И. заявява недоволство от извършеното групиране на наложените му по различни осъждания наказания, най-вече за това, че следва да търпи отделно наказания лишаване от свобода в размер на по осем години. Обстоятелството, че осъденият е бил задържан в Република Гърция, впоследствие предаден в Република България и изтърпява наложено с влязла в сила присъда наказание, само по себе си не представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, защото задържането му е въз основа на съответен съдебен акт и изтърпяването на наказание само по себе не може да се идентифицира с нечовешко или унизително отношение. Оплакването на искателя, че с постановения съдебен акт е нарушен Протокол № 7 към ЕКПЧ, е изцяло декларативно. Възраженията в искането, че е нарушен принципа ne bis in idem, както и твърдението за „дублиране“ на присъдите, не може да бъде възприето. Посоченият принцип означава, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Осъденият И. очевидно разбира под „дублиране“ на присъди обстоятелството, че в един и същ период от време той е бил задържан в Република Гърция и едновременно с това се е развивало наказателното производство по нохд № 11/2015г. на ОС – Монтана, както и това, че е бил задържан в чуждата държава и веднага след предаването си е започнал да търпи присъдата по посоченото дело. Развитите от искателя съображения изобщо не касаят забраната за повторно осъждане за същото престъпление. Определянето на общо наказание между наложените такива за различни престъпления, извършени в условията на съвкупност, не е в конфликт с посочения принцип. Освен че подобно възражение не може да бъде разгледано в производство по искане за възобновяване на производство по определяне на общо наказание, искателят не излага твърдения за това, да е наказан два пъти за едно и също престъпно деяние, а и ако има такива възражения те следва да бъдат направени при атакуване на съдебния акт, който е поставен в нарушение на забраната. Направеното в искането оспорване на издадената от българската държава ЕЗА за изтърпяване на наложено на осъдения И. наказание лишаване от свобода, въз основа на която той е предаден, не подлежи на разглеждане в настоящето производство. Конкретните оплаквания на искателя, свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, също не се намират за основателни. В искането са развити възражения срещу това, че присъда по нохд № 5736/2012г. на СРС, 98 състав, с която е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, не е кумулирана по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, което съставлява довод за нарушение на материалния закон. Такова нарушение не е налице. Това осъждане действително е в съвкупност с това по нохд № 11/2015г. на ОС Монтана. Последното обаче е в условията на реална съвкупност и с осъждането на И. с Решение № 20391/2015г. от Едностепенния наказателен съд в С., което е в размер на 18 месеца лишаване от свобода. Очевидно по-благоприятното за осъдения е групирането с по-голямото по размер наказание, защото останалото извън съвкупността осъждане е по-малко по размер. Въззивният съд е изложил правилни съображения в тази насока и няма основание за тяхното ревизиране. Претенцията на осъдения за групиране на наложените му наказания по нохд № 7520/2011г. и нохд № 5736/2012г. не е основателна. Деянията, за които е осъден И. в посочените производства, са в съвкупност, но определянето на общо наказание между тях би довело до по-неблагоприятно положение, защото общото наказание по тях би следвало да се търпи отделно от тези по формираните вече и изтърпени две групи. Освен това, решаващият не е намерил повод да извърши ново групиране по отношение на присъдите по нохд № 4620/2001г., нохд № 7520/2001г., нохд № 2380/2002г., нохд № 9126/2003г., за които е било определено общо наказание три години лишаване от свобода, както и по отношение на присъдите по нохд № 9535/2004г. и нохд 12119/2004г. и нохд № 5763/2011г., за които е определено общо наказание две години лишаване от свобода. Деянието, за което И. е осъден по нохд № 11/2015г. на ОС – Монтана, не се намира в реална съвкупност с всички влезли в сила преди това по отношение на него осъдителни присъди, както твърди искателят. Без основание е и оплакването, че е незаконосъобразно да търпи отделно присъда по нохд № 5736/2012г., защото осъждането по това производство е кумулирано с тези нохд № 9535/2004г. и нохд 12119/2004г. Претенцията в искането за приспадане на целия период от време, в който осъденият е бил задържан или е изтърпявал наказание в Република Гърция е без основание. Приспадане от определеното по реда на чл. 25 от НК общо наказание може да бъде извършено само по отношение на фактически изтърпяно наказание и предварително задържане по осъждания, деянията по които са в условията на съвкупност. Поради това във въззивното решение на САС, след като са обсъдени възможните групирания на наказанията по наказателни производства в България и в Гърция, и е извършено групиране в най-благоприятен за осъдения вариант, е направено приспадане само на времето на задържане по осъжданията, по които е определено общо наказание. Осъщественото зачитане е съответно на описаните в преписите от съдебните актове и удостовереното от компетентни органи в Република Гърция време на изтърпяване на наказание, на предварително задържане и на задържане въз основа на издадена ЕЗА. Следователно няма основание да се претендира неправилност на приспадането. Твърдението в искането за допуснато процесуално нарушение с непредоставянето на протокол от съдебното заседание пред САС, не може да обоснове наличие на нарушение, изискващо отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Макар и да е било ограничено правото на осъдения да се запознава с материалите по делото, то това не засяга в решителна степен правото му на защита, доколкото той е получил препис от решението по делото, могъл е да се запознае с обосновалите го съображения. Основание за възобновяване могат да бъдат само съществени нарушения на процесуалните правила, такива, каквито поставят под съмнение правилността на влезлия в сила съдебен акт, каквото драстично нарушение в случая не е налице. Предвид на изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция не намира да са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не се обосновава наличие на основание за възобновяване на наказателното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. И. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на вчнд № 621/2021г. на Апелативен съд – София и отмяна на постановения съдебен акт. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.