Ключови фрази
отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства * Ревандикационен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.621

 

гр.София,19.11.  2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети ноември   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Тодорка Кьосева

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

гражданско  дело под № 306/2009 година

 

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Д. П. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 948 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 2101/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е потвърдено решението от 09.02.2007 год. по гр.дело № 790/2006 год. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.04.2006 год. по гр.дело № 1335/2005 год. на К. районен съд. С последното е уважен предявения срещу молителя иск по чл.108 ЗС, като е о съден да предаде на А. В. К. владението на 1174 кв.м. от нива, цялата състояща се от 3.625 дка, находяща се в м.”Б” в землището на с. П., К. област, представляваща имот № 8* по картата на землището, при съседи на нивата: имот № 8*-нива на Д. П. С. , имот № 8*-овощна градина на П. Г. Т. , имот № 8*-нива на Н. П. С. , имот № 8*-овощна градина на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот № 8*-овощна градина на З. А. П. и при съседи на процесната част – от две страни част от имот № 8* имот № 8*-нива на Д. П. С. , имот № 8*-овощна градина на П. Г. Т. , която част представлява оцветената в жълт цвят част от скицата на в.л.инж. Велинов към експертното заключение вх. № 512/17.11.2005 год. Със същото решение е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ констативен нотариален акт № 35, т.ІІ, нот.дело № 392/1995 год. на нотариуса при К. районен съд, с който Д. Д. П. е признат на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на земеделска земя в землището на с. П., К. област, м.”Б”, възлизаща на площ 707 кв.м., при съседи: Петър Т. , Н. и В. Н. , И. и А. П. , С. и Д. П. .

С молбата за отмяна се представят писмени доказателства, за които се твърди, че са от съществено значение за правилното решаване на делото, с които молителят не могъл да се снабди своевременно поради несистематично съхраняване на архива в Община К.. С. молителя, документите установяват, че в землището на с. П. има обособена зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която попада и ползвания от него имот и съдържат достатъчно нова информация за същия имот и за удостоверяващото действия на удостоверението за ползване по ПМС № 76 от 1977 год. във връзка с чл.3, ал.1 от ПМС № 4 от 12.02.1988 год. /ДВ, бр.19 от 11.03.1988 год./. Поддържа се, че към 15.10.2004 год. – денят на постановяване на решение № 47 на ОСЗГ К. , административният орган е бил материално некомпетентен да възстановява собствеността върху земи, включени в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Молителят представя и се позовава на: удостоверение № 09 от 24.02.2009 год. на кметството на с. П. удостоверение № 40 от 01.04.1986 год. на същото кметство; писмо изх. № 9* от 09.01.2009 год. на Община К. служебна бележка № 10 от 24.02.2009 год. на кметството с. П. писмо изх. № 9* от 10.12.1992 год. на Община К. писмо изх. № В* от 20.02.2009 год. на О. дирекция „З” К. и призовка за изпълнение на въвод във владение по изп.дело № 2* на ЧСИ А.

Ответницата по молбата за отмяна А. В. К. от гр. К. е на становище, че молбата е недопустима, като подадена извън срока по чл.305, ал.1 ГПК, а ако бъде разгледана по същество, че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 04.03.2009 год. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1, предл.второ ГПК от заинтересувана страна и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се д опусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна/невиновна/ невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право са се осъществили или не са се осъществили. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следователно могат да бъдат само новооткрити правнорелевантни факти, представляващи главен предмет на доказване или новооткрити доказателствени факти, имащи помощен характер, които не са били взети от съда при решаване на делото, поради което решението би било обективно неправилно.

Представените с молбата за отмяна документи нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с тях не се удостоверяват новооткрити правнорелевантни и доказателствени факти, които да имат значение за изхода на материалноправния спор, предмет на предявения ревандикационен иск.

За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. За да потвърди въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е приел, че след като към 14.12.1992 год. земеделската земя не е имала белезите на овощна градина по смисъла на § 4б, ал.1, изр.второ, предл.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, обстоятелството относно наличието или липсата на надлежно възникнало право на ползване е без значение за правния спор. Оттук, с решението на касационната инстанция е прието, че не е била осъществена възможността за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, което да е противопоставимо на правото на реституирания собственик. С касационното решение не е отречено ответникът /сега молител/ да е имал качеството на ползвател на земеделска земя по ПМС № 76 от 05.12.1977 год. както се поддържа с молбата за отмяна, поради което представените с нея удостоверение № 09/24.02.2009 год. и № 40 от 01.04.1986 год. на кметството на с. П., както и писма № 94-Д-387/09.01.2009 год. и № 94-00-1663/10.12.1992 год. на Община К. до молителя Д. Д. П., не са пряко относими към спора и не могат да се ценят като нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. При това, първият документ, удостоверяващ идентичност на земята по удостоверение № 34 от 14.08.1978 год. в размер на 707 кв.м. с тази, описана в нотариален акт № 35, т.ІІ, нот.дело № 392 от 22.02.1995 год. и скица № 57 от 15.02.1995 год. на „И”ООД, е издаден извън компетенциите на органа на местното самоуправление да извършва такава констатация. Вторият от документите пък се отнася до трето, чуждо на процесния спор лице – К. Ц. Д. , на което е било предоставено право на ползване по друго постановление на Министерския съвет. Третият документ изразява само едно становище на началник на отдел „УП” при Община К., че молителят е собственик на земя, раздадена по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.”Б” от 707 кв.м. в землището на с. П., а четвъртият е придружително писмо, съдържащо указания относно заплащане цената на терен, даден за земеделско ползване във връзка с изпратения от общината на молителя оценителен протокол. Молителят е разполагал освен това с последното адресирано до самия него писмо и е могъл да го представи още в инстанциите по съществото на спора, но не е сторил това, без да е бил в обективна невъзможност да стори това.

Не удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и писмо изх. № ВС-02-64/20.02.2009 год. на началника на ОСЗГ К. до О. управител /с копие до молителя/, съгласно което в картата на възстановената собственост на землището на с. П. има отразени зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. и в м.”Б”. Това обстоятелство е било известно още от заключението на вещото лице инж. Л/срвн. устните му разяснения в с.з. на 23.11.2005 год./ и молителят изрично се е позовавал на него в производството пред въззивната инстанция /срвн. жалбата срещу решението на районния съд и писмената защита/ и е било коментирано от окръжния съд в мотивите на решението.

В обобщение, не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. П. от гр. С., ж.к.”Х” бл.5, вх. Г, ет.8, ап.97 за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 948 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 2101/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и оставеното с него в сила решение от 09.02.2007 год. по гр.дело № 790/2006 год. на К. окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: