ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 103 София, 02.08.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при становището на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 722/2017 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 вр. ал. 4, т. 3 от НПК, образувано по частна жалба на адв. Г., защитник на подсъдимия И. З. П., против разпореждане на Пловдивския окръжен съд (ПОС) от 22.05.2017 г., постановено по ВНОХД № 1752/2016 г. по описа на същия съд, с което е върната като недопустима подадената от него касационна жалба срещу постановената по делото присъда № 25 от 23.03.2017 г. Частният жалбоподател не е съгласен с обжалваното разпореждане и счита, че касационната му жалба следва да бъде разгледана. Поддържа становище, че са неправилни залегналите в атакуваното разпореждане изводи, че в оправдателната си част присъда № 25 от 23.03.2017 г. по ВНОХД № 1752/2016 г. представлявала нова присъда и като такава подлежала на касационно обжалване, но с оглед оправдателния й характер подсъдимият нямал правен интерес да я обжалва, а в потвърдителната част -съдебният акт не бил нова присъда и не подлежал на касационно обжалване. Защитникът смята, че по всяко наказателно дело, независимо от броя на осъдените лица и на обвиненията, съдът се произнасял с една присъда. В случая присъдата по ВНОХД № 1752/2016 г. представлявала един съдебен акт, макар и да съдържала различни диспозитиви. Когато част от нея била оправдателна по отношение на част от обвинението, както и отхвърлителна досежно част от предявения граждански иск, основанието за направения извод следвало да се приложи и за останалата част от присъдата, включително в потвърдителната част, касаеща гражданския иск. Оправдателна присъда можело да бъде постановена в няколко различни хипотези, визирани от чл. 304 от НПК. Забрана за атакуване на оправдателна присъда съществувала единствено за прокурора в случаите, когато протестът е мотивиран с допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия. С оглед основаното на закона разбиране, че присъдата представлява един цялостен извод по въпросите по чл. 301 от НПК, наличието на оправдателен диспозитив следвало внимателно да се анализира, тъй като било от важно значение защо подсъдимият бил оправдан и как това се отразявало върху останалата част на присъдата. В случай, че между мотивите и диспозитива имало противоречие, какъвто бил разглеждания случай, цялата присъда подлежала на отмяна поради съществен порок на съдебния акт. В мотивите следвало да се разгледат подробно всички въпроси по чл. 301 от НПК, като в случай на оправдателна присъда в зависимост от основанията за оправдаване правните съображения можели да имат различен обем и съдържание. В атакувания съдебен акт аргументите, обосноваващи новата присъда (в оправдателната част), не са намерили отражение в потвърдителната част, както и в гражданската, поради което бил постановен порочен съдебен акт, с който правото на защита на подсъдимия било съществено накърнено и го лишавало от справедлив процес. По отношение на потвърждаващата първоинстанционната присъда част на присъдата на ПОС в атакуваното разпореждане на съдията-докладчик било посочено, че не подлежи на касационно обжалване, тъй като не била нова присъда. Поради пълната липса на мотиви за частично потвърждаване на първоинстанционната присъда в тази й част правото на защита на подсъдимия било накърнено и той на практика бил лишен от възможност да защити тезата си пред контролната инстанция. Прокурорът от ВКП Петър Долапчиев застъпва становище, че постановеното разпореждане на ПОС за връщане на касационната жалба срещу присъдата по ВНОХД № 1752/2016 г. било правилно и законосъобразно. С първоинстанционната присъда подсъдимият П. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 206, ал.З вр. an. 1 от НК, което включвало три присвоителни деяния. С въззивната присъда ПОС се произнесъл с потвърдителен диспозитив за две от деянията. Постановяването на оправдателен диспозитив по отношение на едното от деянията и намаляването на наказанието не покривали критериите за нова присъда по смисъла на чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което присъдата в цялост не подлежала на обжалване. По делото е постъпило становище от гражданския ищец „И. А." ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Б., действащо чрез пълномощника си адв. С., в което са развити доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното разпореждане. Съгласно чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК на обжалване по касационен ред подлежали само новите присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция. Въззивният съд постановявал нова присъда само когато се произнасял по въпроса за вината по начин, обратен на начина, по който се е произнесъл първоинстанционният съд, или трябвало да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение пред първата инстанция - чл. 336 от НПК. С оглед на това в потвърдителната и изменителната си части въззивното решение нямало белези на нова присъда и не подлежало на касационен контрол. В частта, с която подсъдимият П. бил признат за невинен и оправдан, присъда № 25 от 23.03.2017 г. се явявала нова присъда, но и в тази й част не подлежала обжалване поради липсата на правен интерес за подсъдимия, тъй като била оправдателна. Поради това касационната жалба на частния жалбоподател била процесуално недопустима и правилно била върната на подателя с атакуваното разпореждане на съдията при ПОС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С присъда № 25 от 23.03.2017 г. по ВНОХД № 1752/2016 г. ПОС на основание чл. 336. ал. 1. т. 3 и т. 6 вр. чл. 334, т. 2 и чл.п 338 от НПК отменил присъда № 180 от 15.06.2016 г. на ПРС, IV наказателен състав, постановена по НОХД № 1859/2015 г. по описа на същия съд в частта относно повдигнатото обвинение и присъдения граждански иск досежно лек автомобил „M." с per. № ****, като вместо това признал подсъдимия И. З. П. за невинен и го оправдал за това през м. март 2013 г. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ лек автомобил „M." с per. № **** на стойност 27 645,00 лева, която владеел, както и за разликата над 59 423,00 лева до 87 068,00 лева причинена щета на „И. А.*' ЕАД, клон Пловдив, и намалил размера на наложеното му наказание от една година на осем месеца лишаване от свобода. Съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан гражданския иск за разликата от 59 423,00 лева до 87 068,00 лева, претендирани от престъплението имуществени вреди от гражданския ищец поради обсебване на лек автомобил „M." с per. № **** и отменил присъдата в частта относно присъдената в тежест на подсъдимия И. З. П. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск над сумата от 2 376,92 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ПОС сумата от 1 188,46 лева - държавна такса за обжалването на присъдата в гражданскоосъдителната част. Първоинстанционната присъда била потвърдена в останалите й части (относно осъждането на подсъдимия П. за обсебване в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК - на лек автомобил „A." с per. [рег.номер на МПС] на стойност 43 482,00 лева и лек автомобил „M." с per. [рег.номер на МПС] на стойност 15 941,00 лева; приложението на чл. 66, ал. 1 от НК; гражданскоосъдителната част за сумата в размер на 59 423,00 лева; дължимата държавна такса в размер на 2 376,92 лева; присъдените разноски). В присъдата на ПОС било посочено, че подлежи па протестиране и обжалване в отменителната част. Защитникът на подсъдимия останал недоволен от присъдата на въззивната инстанция и подал касационна жалба срещу съдебния акт в цялост. С атакуваното пред ВКС разпореждане от 22.05.2017 г. съдия при ПОС върнал касационната жалба на подателя, като приел, че е недопустима. По отношение на изменителната и потвърдителната части въззивният съдебен акт нямал белези на нова присъда по смисъла на чл. 336, ал. 1 и чл. 346, т. 2 от НПК и по същество представлявал неподлежащо на касационно обжалване решение. В отменителната част присъдата на ПОС подлежала на касационен контрол, но пък липсвал правен интерес от обжалването с оглед оправдателния характер на съдебното произнасяне. При преценката на тези данни ВКС намира, че съдията-докладчик по въззивното наказателно дело е действал процесуално законосъобразно, макар и по съображения, които не могат да бъдат изцяло споделени. Верни са доводите, че потвърдителните и изменителните актове на въззивната инстанция не подлежат на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 346 от НПК изчерпателно очертава предмета на касационното обжалване чрез изрично изброяване на подлежащите на касационен контрол съдебни актове. В т. 2 на цитираната разпоредба е указано, че на касационен контрол подлежат „новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция" (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК). На касационна проверка подлежат не всички актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, а само новите присъди, постановени по реда на чл. 336 от НПК, с които се отменя присъдата на първоинстанционния съд и се постановява нова присъда, обективираща произнасяне на въззивния съд по въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Това са случаите, когато е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция, когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим или когато е оправдан осъден подсъдим. С атакуваната присъда ПОС е финализирал спора по въпросите по чл. 301, ат 1 от НПК във връзка с обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, повдигнато срещу подсъдимия П.. В производството по ВНОХД № 1752/2016 г. присъдата на ПРС за това престъпление е била проверена и като краен резултат - изменена. Независимо от наименованието му. постановеният от ПОС съдебен акт по естеството си представлява въззивно решение, което влиза в сила от момента на постановяването му и не е от категорията на подлежащите на касационен контрол. Въззивният съд обаче погрешно е диференцирал единния си съдебен акт на отделни части — изменителна и оправдателна, като в зависимост от това е приложил различен стандарт по отношение на обжалването. В разглеждания случай въобще не са били налице основания за постановяване на нова присъда, тъй като въззивната инстанция е упражнила правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, частично оправдавайки подсъдимия за част от предмета на престъплението, намалявайки наказанието му и отхвърляйки частично гражданската претенция на гражданския ищец „И. А." ЕАД. Обвинението е едно единствено и предполага единно произнасяне на съда като не се касае за хипотеза, уредена от чл. 301, ал. 2 от НПК, изискваща поотделно разрешаване на въпросите по ал. 1 за всяко престъпление и всяко лице. Затова съдебният акт на ПОС в цялост съставлява решение, изключено от обхвата на подлежащите на обжалване актове. Без значение е обстоятелството, че в него е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС „в отменителната част", защото съдът не би могъл да предостави на страните повече права, отколкото е предвидил законът. Без значение е и как точно съдът е озаглавил акта си, защото видът му се определя от съдържанието му. По изложените съображения подадената от защитника на подсъдимия И. П. касационна жалба срещу съдебния акт на ПОС по ВНОХД № 1752/2016 г. е процесуално недопустима и правилно е върната от съдията от въззивния съд. При този извод аргументите на частния жалбоподател за противоречие ьлежщ мотивите и диспозитива на решението на въззивния съд, накърнено право на защита на подсъдимия, основанията за частичното му оправдаване за единия автомобил, приложими и за останалите, няма как да бъдат разгледани. Евентуалното наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК може да се обсъжда само при образувано касационно производство, а необходима предпоставка за това е правото да се атакува съответния въззивен акт, което в настоящия случай не е налице. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия от Пловдивския окръжен съд от 22.05.2017 г.. с което е върната подадената от защитника на И. З. П. касационна жалба срещу присъда № 25 от 23.03.2017 г. по ВНОХД № 1752/2016 г. по описа ОС - Пловдив. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.