17
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. София, 26 юли 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Т. Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 867/2020 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на Военно - апелативна прокуратура и жалба на подс. Е. К. Е. срещу присъда № 19/28.09.20г. на Военно-апелативен съд, постановена по внохд № 3/2020година.
В касационния протест се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Оспорва се приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и се изтъкват съображения относно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, оправдаващи налагане на по-висок размер на наказанието „лишаване от свобода”. Иска се изменяване на съдебния акт в частта относно наложеното наказание като се претендира неговото увеличаване и не се оспорва приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Недоволен от въззивния акт останал и подс. Е., който в срок депозирал касационна жалба и допълнение по нея. В жалбата са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК. Претендират се пороци в процесуалната дейност на съда по отношение подмяната на цев на ловна нарезна карабина и обстоятелствата, свързани с броя на боеприпасите, които подсъдимият е имал право да държи по силата на чл. 6, ал. 3 и 4 от ЗОБВВПИ. Пресмятайки броя и вида на патроните, за които въззивният съд е приел, че са държани от подсъдимия, защитникът поддържа нарушение на материалния закон, като намира , че те попадат в обхвата на разрешените за държане по специалния закон или алтернативно - я надвишават в предели, допустими за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. В заключение се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или алтернативно - отмяна на присъдата и налагане на подсъдимия на административно наказание.
В допълнение към касационната жалба, прието по реда на чл.351, ал. 4 от НПК, подробно се развиват множество съображения относно заявената незаконосъобразност на въззивната присъда. Формулирани са в няколко направления: относно това дали подмяната на цевта на ловна нарезна карабина с № „М 94 670” променя до такава степен оръжието, че то да се приеме за различно от това, за което има разрешение подсъдимия и погрешното заключение на въззивния съд по този въпрос че се касае за престъпление, а не за административно нарушение; относно приложението на чл. 2, ал. 2 от НК предвид настъпилия по-благоприятен специален закон – чл. 6, ал. 4, т. 1 от ЗОВВПИ по отношение на точки от 2 до 10 на присъдата; оспорването на заключението, че боеприпасите по точки 2 и 4 – патрони с кал. 7,62х39мм и 5,45 мм представляват бронебойни патрони и със запалително действие и респ. оплакването за неправилно кредитиране на съдебно – балистичните експертизи по делото; относно необходимостта от допълнително експертно изясняване на въпроса дали боеприпасите са бронебойни; относно неправилни изводи във връзка с трасиращите боеприпаси, основани на погрешни експертни заключения; относно наличието на субективна страна при държането на боеприпасите с бронебойно или с възпламенително действие, предвид липсата на съответно обозначение по тях за това им действие; оспорване на авторството предвид местата, на които са открити боеприпасите и данните за това на кого са собственост и кой е имал достъп до тях; оспорване на факта на „държането” им предвид липсата на яснота по какъв начин подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху тях; основаването на осъдителните изводи за държането на намерените в [населено място] боеприпаси върху предположения.
По-нататък, в допълнението към жалбата се развиват съображения за неправилно приложение на закона по точка 2 на присъдата относно държането на 249 бр. патрони кал 5,45х39 за нарезна ловна карабина кал. 5,45х39 като се иска при възприемане на доводите за недоказаност на държането на боеприпасите в [населено място], подсъдимият да бъде оправдан по този пункт изцяло доколкото разликата би попадала в обхвата на разрешените за съхраняване по чл. 6, ал. 3, т.2 и чл.6, ал.4, т. 1 от ЗОВВПИ брой боеприпаси. Идентични аргументи се изтъкват и във връзка с боеприпасите по точки 3,4 и 5 на присъдата.
Относно точки 6, 7, 8 и 9 преди всичко се заявява, че боеприпасите по тях са иззети от каса, ползвана и от бащата на подсъдимия, който е починал през 2015 година, като се заявява основание за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Освен това алтернативно се сочи липса на доказателства относно субективната страна на деянието, а и доколкото нито един от патроните по тези пунктове не бил изстрелян – се сочи неяснота относно годността на предмета на престъплението.
Отправят се упреци относно процесуалната дейност на съда във връзка с изясняване на обстоятелствата по точки 10,11 от присъдата, като се твърди липса на доказателства, че подсъдимият е автор на деянието, а алтернативно – че деянието е малозначително по чл.9, ал.2 от НК.
Накрая се претендира непълнота на доказателствата и се правят доказателствени искания.
В заключение се иска отмяна на присъдата и при осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 5 от НПК – постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите обвинения.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата не поддържа протеста. Намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по всички изтъкнати в нея съображения.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационното производство е трето поред.
С оглед очертаване пределите на настоящия касационен контрол в контекста на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 5 от НПК със съответните им специфики, е необходимо да се проследи процесуалното развитие на делото, както и на какви основания то е било връщано на предходни процесуални фази за отстраняване на какви конкретни нарушения, констатирани при предходните разглеждания на делото от ВКС.
Предмет на инстанционен контрол е съдебен акт – присъда № 8/10.05.2018г. на Пловдивски военен съд, постановена по нохд № 120/2017г. по описа на същия съд.
С нея подсъдимият Е. К. Е. е признат за НЕВИНЕН в това, че:
I. На 18.11.2016 г. в [населено място] и в землището на [населено място] да е държал огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение:
• ловна нарезна карабина с № «М 94 670», кал.7,62х54мм., с подменена цев и самоделно набит номер на цевта, технически изправна и годна да произвежда изстрели,
• ловна нарезна пушка марка „IZН-18MH” с №[ЕИК], калибър 7.62х39мм. с променена конструкция - нарязана резба на цевта и поставен фабричен „Прибор за безшумна стрелба” /заглушител/, технически изправна и годна да произвежда изстрели,
• 304 бр. боеприпаси - патрони, кал.5,45х39мм. обр.1974 г. за нарезна спортна карабина, кал.5,45х39мм, модел «BSR-74» с номер № ISD 15074397, които не се предлагат и продават в търговската мрежа,
• 228 бр. боеприпаси - патрони, кал. 22 за малокалибрена пушка модел «BRNO 2» с № 65007 и за пистолет «SMITHD WESSON HOULTON”, над разрешения лимит,
• 229 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х39мм., обр.1943 г. за нарезна ловна карабина „Арсенал” с № „КР 380110”, които не се предлагат и продават в търговската мрежа,
• 90 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х54мм; обр.908 г./1930 г. за нарезна карабина с № «М 94 670», които не се предлагат и продават в търговската мрежа, поради което на основание чл.304 във връзка с чл. 305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е оправдан по обвинението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, а по отношение на
• 18 бр.боеприпаси-патрони - кал.9х18мм. за пистолет „М.” с № ИМ 26068, над разрешения лимит,
• 1 бр. боеприпас-патрон, кал.5,45х18мм. за пистолет РSM, за който няма предоставено оръжие,
• 1 бр. боеприпас-патрон, кал.7,62 х 51мм; 308 г.Winchester, за който няма предоставено оръжие,
• 2 бр.боеприпаси-патрони, кал.7,65 х 17мм; Browning, за които няма предоставено оръжие,
• 4 бр. боеприпаси-патрони, кал.9х19мм. LUGER, за които няма предоставено оръжие,
• 21 бр. боеприпаси-патрони, 16 калибър ловни патрони, за които няма предоставено оръжие,
• пиротехнически изделия - огнепроводен шнур тип „ОШ-А” и „ОШ-П” с обща дължина 9,ЗЗ метра и 10 броя възпламенителен /тлеещ/ фитил, съдържащи 48,65 грама взривно вещество, които не се предлагат и продават в търговската мрежа,
- на основание чл. 304, пр. последно от НПК, във вр. чл. 9, ал.2 от НК е оправдан по същото обвинение – чл.339, ал.1, пр.2 от НК, като
1. На основание чл.207, ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл.305, ал.6, пр. последно от НПК на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лв., за нарушение на чл.144, т.2, пр.1 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в [населено място], държал огнестрелно оръжие, технически изправно и годно да произвежда изстрели, ловна нарезна карабина „М.”, кал.7,62х54 мм, с № М 94670, на което оръжие преди това променил конструкцията - подменил цевта.
2. На основание чл.208, ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл.305, ал.6, пр.последно от НПК на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 1200,00 лв., за нарушение на чл.144, т.4, пр.1 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в Крумовград, държал огнестрелно оръжие, технически изправно и годно да произвежда изстрели, ловна нарезна карабина „М.” кал.7,62х54 мм, с № М 94670, с променен фабрично наложен номер върху основен компонент, като преди това самоделно набил номер на цевта.
3. На основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ във вр. чл.305, ал.6, пр.последно съдът наложил на подсъдимия глоба в размер на 600,00 лв., за нарушение на чл.60, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в [населено място], съхранявал фабричен „Прибор за безшумна стрелба” /заглушител/, предназначен за ловна нарезна карабина „Б.” марка „ИЖ/IZH/-18MH”, калибър 7.62х39 мм с №[ЕИК].
4. На основание чл. 212 от ЗОБВВПИ във вр. чл. 305, ал. 6, пр. последно от НПК на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 800,00 лв., за нарушение на чл.5, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в Крумовград и в землището нас. Карамфил, съхранявал:
• 299 бр. боеприпаси - патрони, кал.5,45х39мм. обр.1974 г. за нарезна спортна карабина, кал.5,45х39мм, модел «BSR-74» с номер № ISD 15074397, от които 289 бр. с бронебойно действие и 10 бр. със запалително действие,
• 228 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х39мм., обр. 1943 г. за нарезна ловна карабина „Арсенал” с № „КР 380110”, от които 162 бр. с бронебойно действие и 66 бр. със запалително действие,
• 90 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х54 мм обр.908 г./1930 г. за нарезна карабина с № «М 94 670», с бронебойно действие.
5. На основание чл.212 от ЗОБВВПИ във вр. чл.305, ал.6, пр.последно от НПК на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лв., за нарушение на чл. 6, ал.3, т.1 и т.2 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в [населено място] и в двуетажна постройка в землището на [населено място], съхранявал 118 бр. боеприпаси - патрони, кал. 22 за малокалибрена пушка модел «BRNO 2» с № 65007 и за пистолет «SMITHD WESSON HOULTON”, над разрешения лимит.
II. С първоинстанционната присъда съдът признал подсъдимия Е. за невинен в това, че на 18.11.2016 г. в лек автомобил марка „БМВ”, в [населено място] да е държал огнестрелно оръжие - 1 брой нарезна спортна карабина, кал.5,45х39 мм, модел „BSR 74” с № „ISD 15074395”, с оптически прицел „ПСО-1” с № 22 412, ведно с 1 брой пълнител с 11 броя боеприпаси-патрони кал. 5,45х39 мм, и с 1 бр. боеприпас-патрон, 5,45х39 мм, намиращ се в патронника, технически изправна и годна да произвежда изстрели, като не е взел необходимите мерки за сигурност, съгласно чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ - не ги съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство и в нарушение на чл. 60, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ съхранявал огнестрелно ръжие - 1 брой нарезна спортна карабина, кал.5,45х39 мм, модел „BSR 74” с № „ ISD 15074395”, с оптически прицел „ПСО-1” с № 22 412 с патрон в цевта /патронника/, поради което и на основание чл.304 във връзка с чл.305, ал.6 във връзка с чл. вр. чл.301, ал. 4 от НПК по обвинението по чл.338, ал.1, пр.1 от НК, като
1. На осн. чл.193 от ЗОБВВПИ във вр. чл.305, ал.6, пр. последно от НПК му наложил административно наказание глоба в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, за това че на 18.11.2016 г. в [населено място], в лек автомобил марка „БМВ”, държал огнестрелно оръжие - 1 брой ловна нарезна карабина, технически изправна и годна да произвежда изстрели, 5,45х39 мм, модел „BSR 74” с № „ISD 15074397”, с оптически прицел „ПСО - 1” с № 22 412, с поставен 1 брой пълнител с 12 броя боеприпаси - патрони кал. 5,45х39 мм, като не ги съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство.
2. На основание чл.190 от ЗОБВВПИ във вр. чл.305, ал. 6, пр. последно от НПК му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ, изразяващо се в това, че на 18.11.2016 г. в [населено място], в лек автомобил марка „БМВ”, като лице получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, не пренасял разделно огнестрелното оръжие и боеприпаси за него, като в огнестрелно оръжие - 1 брой ловна нарезна карабина, 5,45х39 мм, модел „BSR 74” с № „ISD 15074397”, с оптически прицел „ПСО -1” с № 22 412, бил поставен 1 брой пълнител с 12 броя боеприпаси - патрони кал. 5,45х39 мм.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Е. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 14ЗЗ, 77 лева.
Първото въззивно производство – внохд № 42/2018г. по описа на Военно апелативния съд - било образувано по протест на прокурор при Военно окръжна прокуратура – Пловдив с искане за отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимия по първоначално повдигнатите му обвинения.
С решение № 36/17.09.2018г., постановено по внохд № 42/2018г., Военноапелативният съд потвърдил първоинстанционната присъда изцяло.
Първото касационно разглеждане на делото (к.д. № 1069/18г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.) било по повод депозиран касационен протест от прокурор при Военно апелативна прокуратура с доводи за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразяващо се в това, че неправилно инстанциите по същество са приели, че подсъдимият е невиновен по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, като за една част са приели основания за оправдаване на подсъдимия, а за друга част – че са налице предпоставките за ангажиране на административно-наказателната му отговорност, доколкото деянията представляват не престъпления, а административни нарушения.
С решение № 225/12.03.2019г. ВКС отменил изцяло въззивния акт и върнал делото за повторното му разглеждане на друг състав на въззивния съд, като в рамките на неоспорената от прокурора и възприета от решаващите инстанции фактология, констатирал две групи съществени за пределите на настоящата проверка нарушения:
1) нарушение на материалния закон във връзка с обвинението по чл. 339, ал. 1 от НПК, изразяващо се в неправилен подход на инстанциите по фактите при преценката съставлява ли деянието престъпление чрез разделяне предмета на престъпление на отделни компоненти, респ. неправилен извод за наличието оправдаващото основание по чл. 9, ал. 2 от НК, както и на това по чл. 305, ал. 6 от НК - отделните деяния да представляват административни нарушения. Изрично е подчертано, че разделяйки предмета на престъплението и произнасяйки се по отделни негови елементи, всяко от които съдържащо отделна част на обвинението, съдилищата са извършили погрешна преценка за съставомерността на отделните деяния, включително и от гледна точка на това дали се касае за малозначителни деяния, като е отречена законосъобразността на подобен подход;
2) съществено процесуално нарушение,изразяващо се в липса на мотиви и предпоставящо невъзможност за проверка вътрешното убеждение на решаващите инстанции по обвинението по чл. 338, ал. 1 от НК и заключението за това, че деянието на подсъдимия представлява административно нарушение, а не е престъпно по своя характер.
Повторното разглеждане на делото от въззивния съд финализирало с постановяване на нова присъда № 23/26.06.2019г. по внохд № 12/2019година.
С нея първоинстанционната присъда е отменена изцяло, като вместо това подс. Е.:
1. е признат за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, за което и на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
2. подсъдимият е оправдан по посоченото обвинение за част от инкриминирания предмет на престъплението , а именно:
• ловна нарезна пушка марка „IZН-18MH” с №[ЕИК], калибър 7.62х39мм. с променена конструкция - нарязана резба на цевта и поставен фабричен „Прибор за безшумна стрелба” /заглушител/;
• 110 бр. боеприпаси - патрони, кал. 22 за малокалибрена пушка модел «BRNO 2» с № 65007 и за пистолет «SMITHD WESSON HOULTON”;
• 55 бр. боеприпаси - патрони, кал.5,45х39мм. обр.1974 г. за нарезна спортна карабина, кал.5,45х39мм, модел «BSR-74»;
• 51 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х39мм., обр. 1943 г. за нарезна ловна карабина „Арсенал”;
• 50 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х54 мм обр.908 г./1930 г. за нарезна карабина с № «М 94 670»;
• 18 бр.боеприпаси - патрони - кал.9х18мм. за пистолет „М.” с № ИМ 26068;
3. С постановената при второто разглеждане на делото от въззивния съд нова присъда подсъдимият Е. изцяло е оправдан по обвинението по чл. 338, ал. 1, т. 1 от НК.
По протест на прокурор с доводи за наличието на всички касационни основания и по жалба на подсъдимия с доводи за наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК (за противоречие в съдебното произнасяне в броя на боеприпасите и посоченото по този въпрос в обвинителния акт) и за липса на балистична експертиза относно този брой, е образувано второто касационно производство по н.д. № 874/19г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.
С решение № 206/22.01.2020г. въззивната присъда е отменена в частта, касаеща изцяло обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, включително и относно отменената част на първоинстанционната присъда досежно това обвинение, в частта относно разноските, като делото е върнато в отменената част за ново разглеждане на Военно апелативния съд.
В останалата част - досежно обвинението по чл. 338, ал. 1 от НК въззивната присъда е оставена в сила.
Основание за отмяна на въззивната присъда в частта относно обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК е констатацията на върховната съдебна инстанция, че е допуснато нарушение на материалния закон, предвид неправилния извод за приложимия по-благоприятен закон по чл. 2, ал. 2 от НК, довел до оправдаването на подсъдимия за едно от оръжията ( относно държането на ловна нарезна пушка марка „IZH-18MH” с № 03180712, кал.7,62х39мм с променена конструкция- нарязана резба на цевта и поставен фабричен „прибор за безшумна стрелба” (заглушител). Отхвърлени са твърденията на защитата за процесуални нарушения, свързани с пълнотата на доказателствата и противоречия в съдебното произнасяне по отношение броя на боеприпасите.
Дадени са задължителни указания по приложението на материалния закон.
При третото по ред въззивно производство (внохд № 3/2020г. по описа на Военно - апелативен съд), въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като постановил присъдата, предмет на настоящия касационен контрол. С нея съдът отменил присъда № 8 /10.05.2018г. по нохд № 120/2017г. на Пловдивски военен съд, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и на осн. чл. 305, ал. 6 НПК са му наложени административни наказания, като вместо това:
- признал подсъдимия Е. за виновен в това, че на 18.11.2016г. в [населено място] е държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия, подробно описани в 11 пункта, поради което на осн. чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода;
- на осн. чл. 304 от НПК е оправдан частично по обвинението да е държал оръжия и боеприпаси, подробно описани във въззивната присъда.
С присъдата, на осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 (три) години.
С присъдата съдът се произнесъл по направените по делото разноски.
Всъщност, по отношение обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, съдът изцяло е преповторил достигнатия при предходното въззивно разглеждане на делото резултат, отразен в присъдата по внохд № 12/19г. на Военно - апелативния съд от 23.06.2019 година.
Както бе отбелязано по - горе, в настоящето решение, проследяването на процесуалното развитие на делото до момента, не е самоцелно, а е насочено към детайлно изясняване на пределите на настоящата проверка, както и на необходимостта от осъществяване на въззивни правомощия от настоящия състав на касационния съд.
Въз основа на изложеното по-горе, могат да се направят следните изводи:
- предмет на касационна проверка са единствено правилността и законосъобразността на осъдителните изводи във връзка с предявеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК;
- в обхвата на проверката не попада оправдателната част на въззивния акт досежно част от предмета на престъплението, поради липса на протест (ловна нарезна пушка марка „IZН-18MH” с №[ЕИК], калибър 7.62х39мм. с променена конструкция - нарязана резба на цевта и поставен фабричен „Прибор за безшумна стрелба” /заглушител/; 110 бр. боеприпаси - патрони, кал. 22 за малокалибрена пушка модел «BRNO 2» с № 65007 и за пистолет «SMITHD WESSON HOULTON”; 55 бр. боеприпаси - патрони, кал.5,45х39мм. обр.1974 г. за нарезна спортна карабина, кал.5,45х39мм, модел «BSR-74»; 51 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х39мм., обр. 1943 г. за нарезна ловна карабина „Арсенал”; 50 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,62х54 мм обр.908 г./1930 г. за нарезна карабина с № «М 94 670»; 18 бр.боеприпаси - патрони - кал.9х18мм. за пистолет „М.” с № ИМ 26068);
- единственото основание за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК е допуснатото от Военно – апелативния съд нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – първият път, поради недопустимо раздробяване предмета на престъпление на отделни негови елементи, довело до неправилно отхвърляне на престъпния характер на деянието и респ. неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 от НК и на чл. 305, ал. 6 от НПК; вторият път - поради неправилно приложение на чл. 2, ал. 2 от НК, довело до оправдаването на дееца за едно от огнестрелните оръжия, за които впрочем отново е оправдан с акта, предмет на настоящата проверка;
- до настоящето (трето по ред) касационно производство фактическите изводи за авторството и факта на деянието, не са били предмет на оспорване в касационните жалби и протест, а развитите доводи за процесуални нарушения са се отнасяли до неизясненост броя на боеприпасите, а не на годността им като предмет на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК с оглед на тяхното бронебойно или запалително действие. Освен това, внимателният прочит на мотивите към първоинстанционния и въззивния съдебен акт, указва на това, че всъщност въззивният съд е утвърдил напълно фактическите изводи на първостепенния съд. Впрочем, по делото ясно е видимо, че и предходните два въззивни съдебни състава също са приели фактите, така както те са били изяснени от военно окръжния съд.
Следователно, фактите по делото, не са били спорни, а възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила по отношение броя на боеприпасите, са били отхвърлени като неоснователни при предходното касационно разглеждане на делото.
Наред с това е необходимо да се посочи, че не всякога в хипотезата на т. нар. трета касация, ВКС е задължен да осъществява правомощия като въззивен съд. Предвидени като възможност в хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, въззивните правомощия от ВКС се осъществяват само когато се разкрият процесуални недостатъци в дейността на контролирания съд и то такива, довели до неправилна доказателствена дейност, оттам – до обосноваването на невярна фактология, релевнатна за отговорността на дееца и като - последица в някои случаи – до неправилно приложение на закона.
При касационната проверка на съдебния акт, не се констатираха пороци в доказателствената му дейност, на основата на която са изведени фактическите изводи, поради което не се налага настоящият съдебен състав да извършва самостоятелна оценка на доказателствените материали, респ. и на фактите, така както се претендира в преобладаващата част на допълнението към касационната инстанция. Както бе отбелязано по-горе, упражняването на въззивни правомощия от касационния съд в хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК е необходимо, когато се констатира необоснованост на съдебните актове, довела до неправилно приложение на материалния закон, и която, налага осъществяване на самостоятелна доказателствена дейност от касационния съд.
В мотивите на проверявания съдебен акт е даден в най –концентрирана форма отговор на въпросите, релевантни за отговорността на подсъдимия и в обобщен вид този отговор е правилен и законосъобразен, поради което не са налице нарушения на процесуалния закон от категорията на съществените или пък такива на материалния закон, които да налагат намесата на върховната съдебна инстанция. ВКС, като последна инстанция, (а в настоящия случай и с възможност да е последна инстанция и по фактите) не може да пренебрегне избрания от въззивния съд подход за механично възпроизвеждане, дословно при това, на всички постановени до момента съдебни актове по производството, включително и с мотивите им, без да е направено и минималното усилие да отграничи еднозначно поне своята аналитична дейност, от тази на предходните съдилища. Само изключително внимателния прочит на приложените към присъдата мотиви позволява да се направи извод, че военно-апелативния съд е постановил годен за проверка съдебен акт и то дотолкова, че въобще да е възможна касационна проверка на същия. Предвид обаче проследимостта на вътрешното убеждения на Военно-апелативния съд, хаотичността и ненужната механично привнесена детайлизираност на съдържанието на актовете на предходните съдилища (включително и на ВКС в предходните отменителни решения), настоящият съдебен състав дефинира констатирания проблем на мотивите като процесуално нарушение, което обаче не е съществено, т.е. не като основание, обуславящо необходимост от корекция на изводите, залегнали в съдебния акт.
Споделят се фактическите и правните заключения, направени от контролираната инстанция. Законосъобразно последната, след проверка на първоинстанционната присъда и осъществен анализ на доказателствените източници, е утвърдила възприетите от първата инстанция факти. Единствената отлика се състои в това, че в изпълнение на дадените в отменителните решения на ВКС указания по приложението на закона, е дала различна правна оценка на установените фактически обстоятелства.
Изводите на въззивния съд относно факта на деянието, авторството му и предмета на престъплението, са резултат от анализ на доказателствените материали, като в процесуалната дейност на решаващия съд не се констатират съществени недостатъци, обуславящи необходимост от извършване на самостоятелна аналитична доказателствена дейност от настоящия касационен състав.
За да установи релевантните за отговорността на подсъдимия факти, военно - апелативният съд е анализирал и съпоставил обясненията на подс. Е., показанията на св. М. С., св. П. Ш., св. И. Г., поемните лица А. Г., С. С., заключенията на съдебно-техническата и балистична експертиза и се е позовал на данните, съдържащи се в протоколите за претърсване и изземване.
В мотивите на атакуваната присъда, Военно – апелативният съд се е спрял (макар и накратко) на възраженията на страните, като с основание е преценил обясненията на подсъдимия за защитна позиция, опровергана от останалите материали по делото. Неоснователно е възражението на защитата за необходимостта от назначаване на повторна съдебно-балистична експертиза за изясняване действието на част от намерените боеприпаси, предвид твърдяната необоснованост на приобщените по делото балистични експертизи. На тази плоскост се възразява и срещу извода на съда, че подсъдимият е извършил престъпление, държейки без надлежно разрешение ловна нарезна карабина с № „М 94670”, кал. 7,65х54, с подменена цев и самоделно набит номер на цевта, доколкото се оспорва заключението, че тази трансформация е довела до подмяна на самото оръжие, така че да се изисква ново разрешение за държането му. Въпросът за действието на боеприпасите е изяснен еднозначно и не предизвиква съмнение, поради което решаващите инстанции с основание не са намерили за необходимо да предприемат допълнителни действия по изясняването му. Освен това относно подмяната на цевта и набиване самоделно на номер на цевта, по експертен път е изяснено, че оръжието представлява сбор от три системи (цев, цевна кутия със затвор и спускателен механизъм и дървен винтовъчен приклад), годно е да произвежда изстрели и е огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗОБВВИПИ. Дали подсъдимият е следвало да има разрешение за него след подмяната на цевта, е правен въпрос, който подлежи на обсъждане по-нататък в настоящето решение. Предвид убедителното защитаване на констатациите по експертизите в съдебни заседания от 28.09.2017г., на 29.03.2018г. и на 10.05.2018г. пред първоинстанционния съд, както и при отсъствието на обективни данни за липса на компетентност на вещите лица, несъмнено изводите на съда относно годността на предмета на престъплението са основани на правилна доказателствена дейност.
Не се приемат и възраженията за отсъствие на доказателствена обезпеченост относно факта на държане на боеприпасите от подсъдимия, намерени в [населено място], доколкото имотът е бил собственост на друго лице. Оплакването всъщност се отнася до въпроса за авторството на деянието по отношение на част от предмета на престъплението, което по същество не намира опора в обективния прочит на доказателствените източници. Обстоятелството, че имотът е собственост на сина на подсъдимия, се интерпретира от защитата извън общата съвкупност на доказателствата, установяващи, че подсъдимият не само е имал достъп до имота, но и редовно го е ползвал. Освен това, правилно контролираните инстанции са се позовали и на годното доказателствено средство – протокол за претърсване и иззземване от 18.11.2016г. за действие, извършено при условията на неотложност.
Лишени от основания са и възраженията за липса на субективната страна на престъплението, предвид данните за дългогодишната практика на подсъдимия като ловец, професионалната му биография на дългогодишен военослужещ и следователно – предвид данните за налично, при това задълбочено познание относно боеприпасите, оръжията, пиротехническите изделия и изискванията за законосъобразното им държане.
Така посоченото дава основание на ВКС да счете, че релевантната по делото фактология е изведена в резултат на законосъобразна дейност, като правилно същата е послужила като основа за осъждането на подсъдимия да е извършил престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.
Доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни.
Изяснено е по делото, че подсъдимият е държал множество предмети - оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия (подробно описани в присъдата на въззивния съд), без надлежно разрешително, поради което правилно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Всички те – оръжието, боеприпасите и пиротехническите изделия са годен предмет на престъпление по този текст от НК.
Обективно подмяната на цевта на винтовката, представлява видоизменение на конструктивна нейна част, което качествено се отразява на даденото разрешение, касаещо същото оръжие, но с друга цев. Съгласно действалата към момента на деянието разпоредба на чл.81, ал. 4 от ЗОБВВПИ разрешението за носене и употреба и разрешението по чл. 81а важат само за посочените в тях видове огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и могат да се използват само от лицето, на което са издадени. Отделно от това следва да се съобрази и дефинирането на отделни понятия, дадени в Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008г. година за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, съгласно които цевта на оръжието (чл. 1 б) е „основен компонент” на огнестрелното оръжие. Затова, няма никакво съмнение, че подмяната на цевта на оръжието и самоделното набиване на номер по същността си е "видоизменяне", по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на закона, поради което даденото разрешение за държането на оръжието – ловна нарезна карабина с № „ М 94 670”, кал. 7,62х54 не се е отнасяло до вече видоизмененото оръжие, т.е. налице е признака от обективна страна конкретния предмет на престъплението да е държан без „надлежно разрешение”.
Несподеляемо е възражението на защитата за малозначителност на деянието по чл. 339 от НК, съотнесено към обвинението и осъждането на подсъдимия по т. 6, 7, 8 и 9, 10, 11 относно държането на 1 бр. боеприпас-патрон, кал.5,45х18мм. за пистолет РSM; 1 бр. боеприпас - патрон, кал.7,62 х 51мм; 308 г. Winchester; 2 бр. боеприпаси - патрони, кал.7,65 х 17мм; Browning; 4 бр. боеприпаси - патрони, кал. 9х19мм; 21 бр.боеприпаси кал.16мм и пиротехническо изделие – огнепроводен шнур тип „ОШ-А” и „ОШ- П” и 10 бр. възпламенителен (тлеещ) фитил. Независимо от всички данни относно личността на дееца, семейството му и положителната му характеристика, приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложимо най - вече поради принципната недопустимост за раздробяването на общия предмет на престъплението, съображенията за които са изложени още в първото отменително решение № 225/12.03.2019г. на ВКС, ІІІ н.о., постановено по н.д. 1069/2018г. и към които настоящият съдебен състав изцяло поддържа.
По идентични съображения, макар и на друга плоскост – неоснователна е претенцията за приложение на по-благоприятния закон по чл. 2, ал. 2 от НК по отношение на боеприпасите, за които подсъдимият е осъден и посочени от т. 2 - 10 на присъдата, поради последвалото изменение в чл. 6 от ЗОВВПИ (ДВ бр.100/2020г.), допускащо промяна в броя на патроните, които могат да се съхраняват – 50 бр. допълнителни боеприпаси – патрони за учебни цели по смисъла на чл. 6, ал.4, т. 1 от ЗОВВПИ. Приложението на чл. 2, ал. 2 от НК, когато е настъпила по-благоприятно изменение в специалния закон, в принципен план е отречено във второто отменително решение № 206/22.01.2020г. на ВКС, ІІІ н.о., постановено по н.д. № 874/2019г. В обобщение е прието, че чл. 2, ал. 2 от НК се прилага само когато настъпят изменения в нормите на наказателния, а не на специалния закон, а за отговорността на дееца е релевантно само това правило, което е било в сила към датата на извършване на деянието. Съотнесено към конкретиката на разглеждания казус това означава, че настъпилите изменения в разпоредбата на чл. 6 от ЗОВВПИ относно броя на разрешените за съхраняване и държани за учебни цели боеприпаси, не влияят на съставомерността на деянието. На последно място, правилно въззивният съд, оценявайки данните за това, че подсъдимият е бил освен военнослужещ, но и ловец, като е притежавал разрешения за съхранение, носене и употреба на 6 бр. дългоцевни огнестрелни оръжия и 3 бр. късоцевни оръжия, е приел престъпна съставомерност на държаните от подсъдимия боеприпаси над разрешените по чл. 6, ал. 3 от ЗОВВПИ лимити. Приложението на чл. 6, ал. 4 от ЗОВВПИ се основава на хипотезата за допустимо съхраняване на допълнително количество боеприпаси за „учебни цели”, каквито факти в настоящия случай не са установени.
Не се констатират основания за корекция на наложеното на подсъдимия наказание, което е съответно на извършеното престъпление и е справедливо. При индивидуализацията на последното военно апелативният съд, съобразявайки се с установените по отношение на подсъдимия смекчаващи обстоятелства - възрастта му, чистото му съдебно минало, отлични характеристични данни, данните за семейното му положение, с наличието на едно отегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с броя на държаните от подсъдимия боеприпаси, законосъобразно е определил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Не следва да се подценява и обстоятелството за протеклия срок на наказателното производство, чиято продължителност не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия или защитата му. Прокуратурата неоснователно упреква въззивната инстанция, че е проявила снизхождение към дееца като е констатирала наличието на множество смекчаващи отговорността му обстоятелства и е определила наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под предвидения минимум от 2 години лишаване от свобода. Доводът в протеста, че съдът не е отчел професионалния опит на подсъдимия като военнослужещ и опита му като ловец, обуславящи извод за по - висока степен на обществена опасност на деянията, не се споделя. Съдът е отделил необходимото внимание на посочените обстоятелства, като не ги е оценил едностранчиво, а детайлно е изследвал и характеристичните данни на подсъдимия, като с основание е заключил, че личността му не се характеризира с висока степен на обществена опасност. Наред с това, законосъобразният подход да се преценява личността на дееца в контекста на пълно изследване на данните за личността му в социален, житейски и професионален аспект, е намерил отражение в мотивите – подробно в тях са проследени установените по делото данни за личността на подсъдимия, поради които съдът не може да бъде упрекнат, че е игнорирал значението на определени обстоятелства за сметка на надценяването на други. Не е пропусната, и то на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства, конкретната тежест на извършеното и степента на засягане на обществените отношения – предмет на защита по раздел І, гл.ХІ от НК „ Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства”.
Предвид тези съображения касационната инстанция не констатира явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца – от една страна, и наложеното наказание – от друга, поради което не се налага корекция на въззивния акт и в тази му част.
С оглед изтъкнатото, настоящият касационен състав намери, че не са налице сочените в жалбата и протеста касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19/28.09.2020, постановена по внохд № 3/20г. по описа на Военно - апелативния съд на Република България.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |