4 Р Е Ш Е Н И Е № 207 София , 16 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 730/2018 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик против присъда № 32/11.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 326/2019 г. от Окръжен съд – Пазарджик. В протеста е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Твърди се, че новата присъда е постановена в нарушение на закона, като в подкрепа на оспорването се изтъкват аргументи, почерпени от мотивите на осъдителната първоинстанционна присъда. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Подсъдимият А. С. И. и неговият защитник поддържат становище, че въззивната присъда е правилна и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 29 от 18.02.2019 г., постановена по НОХД № 1821/2018 г., Районният съд – Пазарджик е признал подсъдимия А. И. за виновен и го осъдил за извършено от него на 03.07.2017 г. престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. При условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. И., по която е образувано ВНОХД № 326/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С атакувания сега съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е признал подсъдимия за невинен в това, че на 03.07.2017 г. в съдебното заседание, проведено по АНД № 946/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в качеството си на свидетел, устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. Касационният протест срещу постановения въззивен съдебен акт е неоснователен. Доводите, поддържани в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, са концентрирани върху това, че за подсъдимия като актосъставител е било налице основание за отвод по чл. 51 от ЗАНН, което би представлявало и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, предмет на разглеждане по АНД № 946/2017 г. В съдебната практика и доктрината последователно е изразявано разбирането, че отговорност за престъплението по чл. 290, ал.1 от НК не може да бъде ангажирана, когато свидетелят депозира показания за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване, независимо дали потвърждават неистина или затаяват истина. Коментираното престъпление е против правосъдието и правно защитените отношения са засегнати, когато свидетелят дава неверни показания, създавайки опасност да не бъде разкрита обективната истина, която е цел на правораздаването (виж в този смисъл решение №76/09.05.2016 г. по н.д. № 240/2016 г., ІІІ н.о. и цитираната там съдебна практика). Прегледът на мотивите на въззивната присъда позволяват извод, че те съдържат съображения както от фактическа страна, така и правна оценка на възприетите факти на основата на състава на престъплението по чл. 290 от НК. Установено е по делото, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол по цитираното административнонаказателно дело, е отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като санкционната разпоредба на чл. 105 от Закон за автомобилните превози е неприложима за вмененото на лицето Г. Р. нарушение на чл. 4, б. „о”, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета. Въззивният съд ясно е изразил несъгласието си с позицията на първата инстанция, обосновала отговорността на подсъдимия за лъжесвидетелстване, с оглед наличието на основание за отвод на същия по чл. 51 от ЗАНН. В мотивите на въззивната присъда са изложени разсъждения за функциите на акта за установяване на административно нарушение, за систематичното място на цитираната разпоредба и аргументирано е прието, че основанията за отвод, предвидени в нея, са относими към административнонаказващия орган, но не и за актосъставителя. При тези съображения въззивният съд е приел, че инкриминираните показания не са били релевантни към предмета на доказване по административнонаказателното дело и не са повлияли и не са могли да повлияят върху правилното му решаване. Срещу така изложената аргументация на съда в протеста не се съдържат конкретни доводи, като декларативно се заявява, че за подсъдимия е било налице основание за отвод по чл. 51, ал.1, б. „б” от ЗАНН, което изначално е опорочило административнонаказателното производство. Впрочем, именно разпоредбата, на която се позовава протеста изрично предвижда забрана актосъставителят, какъвто е бил подсъдимият, да е и административнонаказващ орган. Отделно от казаното и за изчерпателност на процесуалното изследване, следва да се отбележи, че в съдебния протокол по АНД № 946/2017 г. отсъстват зададените въпроси, на които И. в качеството си на свидетел е давал отговори, последните инкриминирани по настоящето дело. Така е създадена и известна неяснота относно „въпросната фирма”, без да е посочена коя, съответно за посещението на кой „офис” става дума. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че установените по делото факти не могат да се отнесат към фактическия състав на чл. 290, ал.1 от НК, и е оправдал подсъдимия, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд . Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32/11.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 326/2019 г. от Окръжен съд – Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.