Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 213

София, 18.04.2022 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Ирина Петрова
Членове: Вероника Николова
Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1413 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на встъпилите на страната на ответника Лайтхаус Голф Ризорт“АД/н/ трети лица помагачи - М. Й., П. К. М. Х. и С. Х., граждани на Кралство Дания, срещу решение № 68 от 15.02.2021г. по в.т.д.№ 2483/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което, след отмяна на решението по т.д.№ 27/2020г. на СГС за отхвърляне на предявените искове, е признато за установено на основание чл.694,ал.2,т.1 ТЗ, че ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“АД/н/ дължи на ищеца „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“АД по сключен между тях договор от 10.01.2014г. за преструктуриране на договор за банков кредит № 2 от 09.03.2007г.: сумата 6 039 961.74лв. - главница по т.3.3.1 с привилегия по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ; сумата 1 145 571.72лв. - договорна лихва за периода 01.04.2014г.-17.12.2018г. с привилегия по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ, както и законна лихва върху главницата за периода от 28.01.2019г. до изплащането й с привилегия по чл.722,ал.1,т.9 ТЗ.
В касационната жалба са наведени основанията за отмяна на въззивното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Поддържа се и, че то е очевидно неправилно поради нарушение на императивна материалноправна норма - чл.102,ал.1, изр.втро ЗЗД, тъй като с процесния договор старият длъжник „Лайтхаус Голф ризорт“АД не е освободен от дълга към кредитора, а е придобил статут на солидарен длъжник, на което нарушение третите лица помагачи изрично са се позовали. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос „При извършено заместване в дълг, допустимо ли е старият длъжник да остане солидарно отговорен заедно с новия длъжник или освобождаването му от дълга спрямо кредитора следва да е пълно и безусловно“. Твърдението е, че правилно първоинстанционният съд е извършил анализ на процесния договор, като избрал строго правен подход, а САС заменил правната преценка на съдържанието на договора с преценка за икономическа целесъобразност. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл последно ГПК с позоваване на решения на ВКС по чл.290 ГПК по т.д.№ 16/2011г. на 2 т.о., по гр.д.№ 134/2019г. на 4г.о. и по т.д.№ 836/2007г. на 2 т.о.
При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването и по въпроса „Дължи ли въззивният съд изследване на относимите към предмета на делото възражения и доводи на страните и излагане на съображения по тях в мотивите към решението си“. Твърдението е, че не е обсъдено своевременно направено от третите лица помагачи евентуално възражение за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона-чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. с чл. „101,ал.1 ЗЗД”. Допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на решенията по гр.д.№ 6605/2013г. на 4 г.о., по т.д.№ 823/2010г. на 2 т.о. и по т.д.№ 78/2012г. на 2 т.о. на ВКС.
Писмен отговор от главните страни по спора не е постъпил. Синдикът на „Лайт Х. Голф ризорт“АД заявява в писмения отговор, че се присъединява към подадената от третите лица помагачи касационна жалба, както и към изложените аргументи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на производството са положителни установителни искове по чл. 694,ал.2,т.1 ТЗ за установяване наличието на вземания на ищеца „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД срещу ответника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, произтичащи от договор от 10.01.2014 г., които не са били приети в производството по несъстоятелност, открито срещу ответника. Като безспорни между страните са посочени изложените в исковата молба обстоятелства: между ответника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, чийто универсален правоприемник е „Уникредит Булбанк“ АД, е бил сключен договор за банков кредит № 002/9.03.2007г., с който на ответникът е бил отпуснат инвестиционен кредит в размер на 6 000 000 евро, изменен с анекси, с краен срок за връщане на кредита 30.12.2017г., по който ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД е бил солидарен длъжник; с договор от 10.01.2014г. сключен между двете дружества е уговорено ищецът да замести ответника като кредитополучател по договора за кредит при получаване на съгласие от банката, а ответникът да остане солидарен длъжник; към 01.01.2014г. задълженията към банката са в размер на 6 452 951.86 евро, от които 6 077 158.83 евро - главница и 375 793.03 евро - просрочени лихви, комисиони и такси за периода 1.01.2011г.-31.12.2013г.; съгласно договора от 10.01.2014г., ответникът ще заплати на ищеца цена в размер на 6 452 961.86 евро, заедно с годишна лихва от 3,5 % за 2014г. и 2015г. и с редовната годишна лихва по кредита, заедно с надбавка от 0,5 %, считано от 01.01.2016г. до окончателното погасяване на задължението, като погасяването на цената и лихвите следва да се извърши на пет вноски с падежи 31.12.2017г., 31.12.2020 г., 31.12.2023г., 31.12.2026г. и 31.12.2029г.; със съгласие на банката към договора за кредит е бил подписан анекс № 11/15.12.2014г., с който е уговорено ответникът да бъде заместен в правата и задълженията като кредитополучател от ищеца, а ответникът остава солидарен длъжник при условията на чл. 121 - 127 ЗЗД. За установено е прието, че спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност с влязло в сила решение от 17.12.2018 г. по т.д. № 2360/2018 г. на САС и, че в последващ анекс № 13/12.04.2019г. към договора за кредит, ответникът не е посочен като страна по кредитното правоотношение - като кредитополучател фигурира ищецът, а като солидарен и ипотекарен длъжник - трето за спора лице.
Съобразено е заключението на вещото лице, съгласно което, в счетоводството на „Уникредит Булбанк“ АД към 23.12.2014г. задълженията по процесния договор за кредит не се водят на ответника, а на ищеца. Обсъдено е, че съгласно удостоверение от 20.05.2019г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, ответникът няма задължения по договора за кредит - дружеството е заличено като солидарен длъжник с анекс № 13/12.04.2019г. Като безспорно е констатирано обстоятелството, че „Уникредит Булбанк“ АД не е предявило в производството по несъстоятелност вземания срещу ответника.
Като спорен пред въззивната инстанция е отделен въпросът дали договорът, сключен между главните страни по спора, е валиден.
Обсъдени са възраженията на третите лица помагачи, че договорът е нищожен поради липса на основание. Въззивният състав е аргументирал, че за да се установи дали поето с договор задължение има кауза, следва да се извърши икономически анализ на самия договор, като се имат предвид и обуславящите го извъндоговорни отношения и условия. Извел е, че каузата следва да се преценява на плоскостта на вътрешните отношения на страните по договора, а не с оглед отношенията между ответника и банката. Обсъдил е, че по първоначалния договор за банков кредит от 9.03.2007г., ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД има качество на главен длъжник - кредитополучател, а ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД е бил солидарен длъжник, наред с други лица. Анализирано е, че така поетата солидарна отговорност спрямо банката не е във формата на солидарно съдлъжничество /за което не би имало кауза, тъй като ищецът не е получил от банката процесния кредит или част от него/, а има обезпечителен характер за чужд дълг - без значение дали във формата на поръчителство или встъпване в дълг. Мотивирано е, че когато се обезпечава чужд дълг /лично или реално/ винаги във вътрешните отношения между главния длъжник и обезпечителя се счита, че дългът е само на главния длъжник и той дължи на обезпечителя всичко, което той е заплатил на кредитора на главния дълг, израз на което е възможността обезпечителят да се суброгира след удовлетворяване в правата на кредитора /чл.74, чл.143, чл.155, чл.178 ЗЗД/. Посочено е, че съществуването на тази възможност е предпоставено от изначалната дължимост на дълга само от главния длъжник в отношенията му спрямо обезпечителя.
Анализирано е, че с процесния договор от 10.01.2014 г. е уговорена размяна на ролите - ищецът да стане главен длъжник по договора за кредит, като замести ответника в положението му на кредитополучател, а ответникът да стане солидарен длъжник за чужд дълг, ако това се одобри от банката - кредитор, което изрично съгласие е дадено по силата на анекс № 11/15.12.2014г. За съществено при осъществената размяна на ролите е счетено обстоятелството, че във вътрешните отношения между новия главен длъжник и новия солидарен обезпечител, дългът спрямо банката се счита за такъв само на главния длъжник и дори и евентуално да се стигне до удовлетворяване на банката от обезпечителя, то той ще има право да иска всичко платено обратно от главния длъжник; че икономическата цел на процесния договор не е била да освободи напълно ответника от облигационната му обвързаност спрямо банката, а да промени правното му положение по такъв начин, че той от главен длъжник да се превърне в обезпечител на чужд дълг, така щото в отношенията му с главния длъжник да се счита, че само последният дължи дълга по договора с банката. Обсъдено е, че спрямо този резултат следва да се търси отговор на въпроса и дали поетото от ответника спрямо ищеца насрещно парично задължение по т. 3.3.1 от договора има кауза; обсъдено е, че това парично задължение на ответника /според САС неточно наименовано от страните „цена“/ е в размер на цялата стойност към онзи момент на дълга спрямо банката в размер на 6 452 951.86 евро, заедно с уговорена лихва, която следва да заплаща разсрочено на вноски до 31.12.2029г. Съставът на САС е счел за несъмнено, че всяка от двете така описани насрещни престации представлява напълно легитимна икономическа причина за насрещно поетите от всяка страна задължения. Приел е за логична причината ответникът да остане солидарен длъжник с оглед наложената обичайна стопанска и банкова практика - банката не би се съгласила да освободи изцяло досегашния главен длъжник и да се лиши от общото обезпечение, което съставлява спрямо нея неговото имущество /чл. 133 ЗЗД/.
Според състава на САС, икономическият смисъл от предприетата с процесния договор стопанска операция е, във вътрешните отношения на страните ищецът да поеме дълга спрямо банката при уговорените с нея условия, вкл. лихви и падеж, а вместо това ответникът да заплати същия дълг на ищеца, но при значително облекчени стопански условия - разсрочени вноски за голям период и намалени лихви, т.е. получава разсрочване на дълга си, а чрез тази „цена“ ищецът от своя страна бива компенсиран икономически за така поетото спрямо банката главно задължение. Обсъдено е, че банката не е предявила никакви свои вземания в производството по несъстоятелност на ответника и го е освободила напълно от задълженията му към нея, а тези обстоятелства са индиция, че крайната стопанска цел на тройната операция по договора от 10.01.2014 г. е реализирана - във вътрешните отношения ищецът е поел изцяло тежестта на дълга спрямо банката, а ответникът е освободен изцяло от този дълг спрямо нея, но спрямо ищеца продължава да го дължи при облекчени условия и ако процесният договор от 10.01.2014 г. не беше сключен, то същият дълг щеше да се дължи спрямо банката, която несъмнено би го предявила в производството по несъстоятелност, т.е. в крайна сметка длъжникът би го дължал, независимо на кого. Така е мотивиран крайният извод, че поетото в т. 3.3 парично задължение на ответника спрямо ищеца не е безпричинно, каузата на същото е ясно изразена и тя следва от цялостния анализ на икономическите отношения, по повод на които е сключен той и основанието следва да се преценява във вътрешните отношения на страните по договора, а не във външните отношения между ответника и банката.
Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:
Въззивната инстанция се е произнесла по въпроса за валидността на сключения двустранен договор, преценявайки вътрешните отношения между главните страни по спора и целения от тях правен, финансов и икономически резултат без да квалифицира изрично разместването на задълженията им на главен длъжник и обезпечител по отношение на банката като договор по чл.102,ал.1 ЗЗД, съдържащ всички основни характеристики на този правен институт. Съществен аргумент е изводът, че по силата на договора от 10.01.2014г., във вътрешните отношения между главния длъжник и обезпечителя се счита, че дългът е само на главния длъжник и той дължи на обезпечителя всичко, което той е заплатил на кредитора на главния дълг. В този смисъл съставът на САС не е възприел аргументацията на първостепенния съд за ненастъпила правна промяна в положението на „Лайтхаус Голф Ризорт”АД /н/ по силата на договора от 10.01.2014г. за преструктуриране на договора за кредит, не е споделил и изводите, че това дружество остава задължено към банката в същия обем и при същите условия. Акцентирал е, че икономическата цел на процесния договор не е била да освободи напълно ответника от облигационната му обвързаност спрямо банката, а да промени правното му положение по такъв начин, че той от главен длъжник да се превърне в обезпечител на чужд дълг, така щото в отношенията му с главния длъжник да се счита, че само последният дължи дълга по договора с банката.
Изхождайки от принципния подход, че действителността на процесния договор следва да бъде преценявана във вътрешните отношения на страните по него, въззивната инстанция е анализирала, че в тези отношения дългът спрямо банката се счита за такъв само на главния длъжник като ищецът поема дълга спрямо банката при уговорените с нея условия; че във вътрешните отношения с главния длъжник се счита, че само последният дължи дълга по договора с банката; че във вътрешните отношения между главен длъжник и обезпечител се счита, че дългът е само на главния длъжник и той дължи на обезпечителя всичко, което той е заплатил на кредитора на главния дълг, израз на което е възможността обезпечителят да се суброгира след удовлетворяване в правата на кредитора. От това е изведено, че заплащането на цената по процесния договор, която е предмет на предявения иск по чл.694,ал.2,т.1 ТЗ, е валидна уговорка, тъй като ищецът поема дълга спрямо банката, а ответникът поема задължение да заплати същия дълг на ищеца при значително облекчени стопански условия - разсрочени вноски за голям период и облекчени лихви и с правото да получи тази цена ищецът е компенсиран за поетото главно задължение. Въззивната инстанция е преценила и валидността на тази уговорка и през призмата на постигането на целта на предприетата тройна стопанска операция във вътрешните отношения между главните страни по спора - ищецът е поел изцяло тежестта на дълга спрямо банката; ответникът е освободен изцяло от този дълг спрямо нея; ответникът би дължал дълга на банката ако процесният договор от 10.01.2014 г. не беше сключен, и банката несъмнено би го предявила в производството по несъстоятелност, т. е. длъжникът би го дължал, независимо на кого. С последния извод е отречена и тезата на касаторите за „неоснователно увеличаване на размера на задълженията на длъжника в ущърб на кредиторите на несъстоятелността” чрез сключването на договора от 10.01.2014г. за преструктуриране на кредита.
По тези съображения неоснователна е и тезата, която стои зад втория поставен от касаторите въпрос - че въззивната инстанция не се е произнесла по всичките им доводи за нищожност на процесния договор.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването в хипотезата на директното основание по чл.280,ал.2,пред.последно ГПК, тъй като доводите за очевидна неправилност са тъждествени на съображенията, с които се иска допускане на обжалването поради неправилност по чл.281,т.3 ГПК при общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК, формулирана чрез първия въпрос. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в нарушение на императивна материално правна норма съобразно поддържаната от касаторите правна квалификация на договора от 10.01.2014г.
Разноски за производството не се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 68 от 15.02.2021г. по в.т.д.№ 2483/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: