О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 864 [населено място], 05.12.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4243/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – със седалище и адрес на управление в [населено място], к.к. Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния директор Т. А. и адв. В. Х. – Б. срещу определение №280 от 22.08.2013г., постановено по т.дело №249/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №781 от 8.07.2013г. на Бургаския окръжен съд с което е прекратено производството по отношение на ответника С. Г. У. от [населено място]. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и за съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не е съобразил, че с приемането на вземането на жалбоподателя – ищец в исковото производство от синдика и включването му в списъка на приетите вземания, не отпада отговорността на физическото лице в материалноправен смисъл. Вземането не е събрано, не е погасено в полза на кредитора, не е налице сигурност, че ще бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност от масата на несъстоятелността на длъжника [фирма]. Не е съобразено обстоятелството, че ответниците по иска не са необходими, а обикновени другари, като всеки един от тях има самостоятелно материалноправно положение и води сам своя процес в рамките на общото производство. Спирането на производството на основание чл.637, ал.2 ТЗ е приложимо единствено за длъжника юридическо лице, за когото се отнасят правилата на несъстоятелността, поради което неправилно нормата е приложена спрямо втория ответник С. У.. Представя изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба С. Г. У. не заявявя становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Касационното обжалване е допустимо при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Образуваното пред Бургаския окръжен съд производство е исково по чл.240 ЗЗД. Ищец е частният касатор [фирма] , а ответници [фирма] и С. Г. У.. Ищецът е искал солидарното осъждане на двамата ответници, като спрямо отв. У. искът е предявен за сумата от 15 000 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че е предоставил на [фирма] заем в размер на 300 000 лв., с определен срок на връщане, погасен частично. Солидарността на ответниците произтича от разпоредбата на чл.15 ТЗ –ЕТ е прехвърлил търговско си предприятие на [фирма]. Производството е прекратено по отношение на двамата ответници от Бургаския окръжен съд на основание чл.637, ал.2 ТЗ по съображения, че вземането на ищеца, предмет на исковото производство, е прието в производството по несъстоятелност. За да потвърди определението на окръжния съд, БАС е изложил съображения, че е налице осъдителна претенция по отношение на АД – прието вземане в пълен размер в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че част от него / 15 000 лв./ е предявено срещу физическото лице при условията на солидарност не представлява основание за ход на процеса единствено срещу него и не може да бъде предмет на обсъждане въпросът дали вземането ще бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.637 ТЗ. Това, че е предявен иск срещу втория ответник в частичен размер не може да доведе на самостоятелно основание исковото производство да се развива срещу него. По предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК: Процесуалноправния въпрос при предявени искове срещу солидарни длъжници – обикновени другари, може ли изискването за прекратяване на производството по чл.637, ал.2 ТЗ, приложимо за ответника – длъжник в производство по несъстоятелност, да се приложи и спрямо ответника в исковото производство, спрямо когото правилата на несъстоятелността не се прилагат, е релевантен за спора, поради което този въпрос отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователно е обаче позоваването на критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото определение № 347 по ч.т.дело № 106/2011г. и определение № 33 по ч.т.д. № 852/2012г. на ВКС, ТК / постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/ са относими към друг процесуален въпрос – трябва ли да бъде спряно исковото производството срещу двама солидарни длъжници - ответници, когато спрямо един от тях има производство по несъстоятелност / чл. 229, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.637, ал.1 ТЗ /. Налице е обаче допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото даденото в обжалваното определение разрешение е в противоречие с отговора на същия процесуален въпрос, разрешен с влязлото в сила определение № 1186 по ч.гр.д. 1696/2011г. на САС. В това определение САС е приел, че при наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ спрямо един от ответниците по делото, не е налице основание за прекратяване на исковото производство по отношение на другия ответник – солидарен длъжник, след като спрямо него не са приложими правилата на несъстоятелността. В правото на ищеца – кредитор е да прецени спрямо кого от солидарните длъжници ще се удовлетвори - по пътя на индивидуалното принудително изпълнение или в производството по несъстоятелност. По правния въпрос: При солидарната отговорност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Кредиторът може да осъди последователно всички от солидарните длъжници докато събере вземането си. На кредитора не могат да му се противопоставят възражения за раздяла на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Точното изпълнение на едно от солидарните задължения прекратява не само това задължение, но и останалите – чл. 123, ал.1 ЗЗД. Ако кредиторът е получил част от престацията от един от длъжниците, той може да търси разликата от останалите. В случая солидарната отговорност между ответниците е обоснова с разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ – тя произтича по силата на закона с оглед на твърдението, че лицето – заемател по договора за заем ЕТ С. У. е прехвърлила търговското предприятие на ЕТ на първия ответник в производство по несъстоятелност. Специфичното при солидарната отговорност при прехвърляне на търговско предприятие е поредност при търсимите задължения – изпълнение се търси първо от прехвърлителя, а след това от приобритателя. Друга специфика е въведеното в чл.15, ал.3 ТЗ ограничение в солидарната отговорност на прехвърлителя до размера на прехвърлените на приобритателя права. Тази специфика не изключва общото правило за солидарността, че кредиторът може да търси изпълнение от всеки от солидарно задължените лица до размера на тяхната отговорност. В случая ищецът е обединил исковете си срещу солидарните длъжници в едно производство. Чл.637, ал.1 ТЗ допуска спиране на исковото производство, тогава когато страна по него е длъжник с открито производство по несъстоятелност, от което следва, че разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ не може да бъде приложена спрямо длъжник, който не е в производство по несъстоятелност / определение № 347 по ч.т.д. 106/2011г. и определение № 33 по ч.т.дело № 852/2013г. на ВКС, ТК/. Следователно чл.637, ал.2 ТЗ не може да бъде приложен по отношение на страната в исковото производство, за която правилата на несъстоятелността не се прилагат. Исковото производство ще бъде прекратено само за ответника спрямо когото е установено вземането на кредитора, но не и по отношение на ответника, за когото кредиторът ще трябва да установи правата си в исковия процес. Приемането на вземането на ищеца – кредитор в производството по несъстоятелност е една възможност той да бъде удовлетворен за вземането си чрез разпределение на масата на несъстоятелността. Включване на вземането в списъка на приетите вземания не е равнозначно обаче на удовлетворява на кредитора. Вземането може да бъде удовлетворено, но може и да не бъде, ако имуществото на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване на всички вземания или длъжникът не разполага изобщо със средства за формиране маса на несъстоятелността. По съществото на частната касационна жалба: Жалбата е основателна. Въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.637, ал.2 ТЗ и по отношение на втория ответник С. У. спрямо която правилата на несъстоятелността не са приложими. Като е прекратил производството по делото на това основание съдът е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Частният жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски, поради което не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 280/22.08.2013г., постановено по ч.т.дело № 249/2013г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение и потвърденото с него определение №781/8.07.2013г. Бургаския окръжен съд, гражданско отделение с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника С. Г. У.. Делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: