РЕШЕНИЕ                     №361     гр.София, 01.06.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:                         Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 119 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., чрез адвокат И срещу решение от 01.10.2008 г. по гр.д. № 150/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 16.04.2007 г. по гр.д. № 12361/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Д. В. Д. срещу Търговско представителство „Б”, регистрирано в България с решение от 7121106600/14.03.2002 г. при БТПП, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от Кодекса на труда (КТ). Касационно обжалване е допуснато с определение № 194 от 04.03.2009 г., по съществения материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: работодател ли е по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, търговското представителство, регистрирано по съответния реда на територията на Република България, на чуждестранно дружество, както и разпоредбата на чл.6, ал.3 от Закона за насърчаване на инвестициите (ДВ, бр.97/24.10.1997 г.), при преценка на материалноправната легитимация при трудов спор, когато търговското представителство е страна по трудовия договор. Ответникът по жалбата Търговско представителство „Б”, чрез процесуалния си представител адвокат И е подала писмено възражение, в което оспорва доводите на касатора и счита, че становището на съдилищата за липса на материалноправна легитимация е правилно и следва да се потвърди. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставените за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправни въпроси взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че страни по трудово правоотношение са лицата посочените в трудовия договор и изключение от този принцип е хипотезата на чл.61, ал.2 от КТ, когато сключването и прекратяването на договора се извършва от по-горестоящият орган, но която в случая тя е неприложима. В сключените допълнителни споразумения от ищцата като работодател е посочено чуждестранното лице „Б”, а анекса от 01.10.2003 г. съдържа пълна и изцяло самостоятелна уредба на съдържанието на трудовото правоотношение, поради което служебните й взаимоотношения са с принципала, а не с търговското представителство в България. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че според чл.6 от ЗНИ, търговското представителство на чуждестранното лице не е самостоятелно юридическо лице и не може да извършва самостоятелна стопанска дейност, с оглед на което сключваните сделки са от името и за сметка на чуждестранното лице, без значение дали са за нуждите на търговското представителство или наемането на персонал. Само чуждестранното лице отговаря на изискванията за работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, действало чрез търговското си представителство, поради което въззивният съд е приел, че липсва материалноправна легитимация на ответника и е отхвърлил исковете. Касационната жалба на Д. В. Д., чрез адвокат И срещу решението по гр.д. № 150/2008 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения защо следва да се приеме, че търговското представителство има качеството работодател, от което да се направи извод за съвпадане на пасивната процесуалноправна и материалноправна легимация, преди разрешаване на правния спор по същество. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства изложени в исковата молба и е посочил правната квалификация на предявените искове, но е направил незаконосъобразни правни изводи по поставените за разглеждане материалноправни въпроси. Ищцата е предявила иск да се признае за незаконна и да се отмени заповедта за уволнение, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа и за недопускане до работното място. Основният спорен въпрос по делото е дали Търговско представителство „Б”, регистрирано в БТПП, притежава качеството работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и съответно материалноправната легитимация да отговаря по предявените искове във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Страните не спорят, че ответникът е вписан в регистъра на БТПП под номер 7121106600/14.03.2002 г., на основание чл.6, ал.1 от ЗНИ, с което е признато правото на чуждестранното лице да извършва търговска дейност по националното си законодателство. Като организационно и икономически обособено образувание, независимо, че не е юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност, няма пречка да се сключват сделки за нуждите на регистрираното представителство, които ще се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица (чл.6, ал.3 от ЗНИ). Като предприятие на чуждестранно лице, осъществяващо дейност на територията на страната, което може самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, търговското предприятие е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и може да отговаря по трудов спор относно законността на прекратяването на трудовото правоотношение, когато е страна по трудовия договор. Дали оспорваната сделка е сключена за нуждите на търговското представителство, по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗНИ има отношение към материалноправната легитимация, доколкото от съдържанието на правоотношението следва да се преценява дали лицето сключило трудовия договор е имало правомощия да ангажира работника или служителя за нуждите на търговското представителство, или е било оторизирано само да сключи договора от името на чуждестранното лице. Въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.6 от ЗНИ в различен смисъл, като е приел, че управляващият търговското представителство може да сключва сделки само от името и за сметка на чуждестранното лице, тъй като ответника няма качеството работодател. Това е нарушение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение и повтаряне на процесуалните действия от въззивния съд, във връзка с излагането на мотиви по съществото на спора, без които не може да се осъществи контрол от касационната инстанция. Ищцата твърди, че е сключила трудов договор от 01.01.2002 г. с централата на дружеството в И. (който не е представен по делото) и започнала работа в търговското представителство в България, но поради вътрешни съображения в компанията е подписала нов трудов договор от 18.03.2002 г. с ответника. С допълнителни спораумения, на основание чл.119 от КТ, страните са се съгласили да се измени трудовото правоотношение и считано от 01.08.2003 г. ищцата е назначена на нова длъжност „Метиджър М. Информация /Южна Е. /”, а след подписания анекс от 01.10.2003 г. е натоварена да изпълнява функциите на „Мениджър по М. Информация, Ю. Р. ”, като основните трудови задължения са свързани с тази длъжност. При тези данни не може да се приеме, че трудовият договор на ищцата е сключен за нуждите на регистрираното представителство в България, при условие, че длъжността, която заема по трудовото правоотношение обхваща по-голям регион. Още повече, че във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина са изискани обяснения от централата на „Б” до служителя, с писма от 28.09.2005 г., 12.10.2005 г. и 09.11.2005 г., на които ищцата е отговаряла също в централата на дружеството. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да се съобразят указанията на Върховния касационен съд по търкуване и прилагане на закона във връзка с поставения въпрос има ли търговското представителство качеството работодател, което с оглед доводите на ищцата за наличието на два подписани трудови договора и твърденията, че има прекратяване на правоотношението с ответника, (при липса на заповед за прекратяване на договора в цялост), е предпоставка да се прецени дали съвпадат материалноправната и процесуалноправната легимация на страните по трудовия спор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение       Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 01.10.2008 г. по гр.д. № 150/2008 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.