О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276 гр. София, 24.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1442 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД против определение № 260139 / 17.03.2021г. по т.д. № 40/2021г. на Апелативен съд - Варна, в частта му, с която е потвърдено определение № 269840 от 12.11.2020г. на Окръжен съд - Варна по т.д. № 1347/2019г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване на спора по т.д. № 940/2019г. на Окръжен съд - Варна. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение в обжалваната част като неправилно. Поддържа, че преюдициалност между делата не е налице, тъй като основанието за разваляне на договора по настоящото дело не касае и няма връзка с действителността на цесията от 27.11.2017г., предмет на т.д. № 940/2019г. на ОС-Варна. Сочи, че конститутивният иск за разваляне на договора за продажба на недвижим имот се основава на твърдение, че купувачът не е изпълнил задължението си да погаси задължения на ищеца към „ОББ“ АД, плащайки цената по сметка на продавача в „ОББ“АД. С оглед на това се твърди, че предмет на спряното дело не е дали т. нар. вземане за цена е в патримониума на ищеца, а дали купувачът е извършил плащане за погасяване на кредитни задължения на продавача в полза на трето лице – банката, поради което няма как да бъде прехвърлено вземане за цена, тъй като такава няма. Дори да се отхвърли иска за нищожност на цесията, задължението, произтичащо по силата на чл.22 ЗЗД остава, защото то не може да бъде прехвърлено с цесия. Твърди се липса на връзка на обусловеност между делата и по друга, необсъдена от въззивния съд причина – не е направено възражение за извършена цесия по спряното дело в отговора на исковата молба, поради което въпросът за цесията не се обхваща от предмета на спряното дело. В него не са въведени чрез инцидентен установителен иск или чрез възражение спорове за нищожност на договора за цесия. Предметът на т.д. № 940/19г. на ОС-Варна не обуславя правото на разваляне на договора за продажба, защото дори да се отхвърлят исковете за нищожност на цесията, е възможно по реда на чл.212 ГПК в предмета на делото да се включи друго искане за недействителност на цесията, различаващо се от това по т.нар. „обуславящо дело“. Не е отчетено обстоятелството, че делото по иска по чл.59 ЗЗД е прекратено по отношение на „Лоджистик транспорт“ ЕООД с влязло в сила на 04.01.2021г. определение, а именно този ответник е въвел в предмета на делото цесията, без да представи договора за нея, какъвто вече не може да бъде представен с оглед разпоредбата на чл.370 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба, „Лоджистик транспорт“ ЕООД и „Видин Ойл“ ЕООД, поддържат, че не са налице селективните критерии за допускане до касационно обжалване на атакувания акт в обжалваната част, съответно излагат съображения за неговата законосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предмет на делото, чието производство е спряно, са кумулативно съединени искове: 1/ по чл.87, ал.3 ЗЗД от касатора „Ост Трейдинг“ ЕООД /н/ срещу купувача „Видин Ойл“ ЕООД /н/ за разваляне на договор за продажба на недвижими имоти /нотариален акт от 10.11.2017г./, поради неизпълнение от купувача на задължението му за заплащане на цена в размер на 1 461 139,10 лева, както и 2/ искове по чл.108 ЗС за предаване на владението им, предявени срещу купувача и лицето, на което той е отдал под наем имотите – „Лоджистик транспорт“ ЕООД, както и 3/ иск по чл.59 ЗЗД срещу наемателя „Лоджистик транспорт“ ЕООД за неоснователно обогатяване на същия за сметка на ищеца от ползването на собствените на касатора имотите след развалянето на договора. „Лоджистик транспорт“ ЕООД, ответник по исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, надлежно е оспорил собствеността на ищеца като се е позовал на правоизключващо възражение за придобиването й от праводателя му /предоставил му право да ползва под наем недвижимия имот/. Възражението се основава на твърдението, че продажната цена е възмездно цедирана от ищеца на „Лоджистик транспорт“ ЕООД, като вземането на цедента по договора за цесия е погасено чрез прихващане на насрещни вземания. Съдът е взел предвид, че изявление за извършената цесия и последващото прихващане се съдържа в депозирания по спряното дело отговор на исковата молба от „Лоджистик транспорт“ ЕООД, както и в допълнителния отговор на ответника „Видин Ойл“ ЕООД /н/, като тези възражения срещу активната легитимация на ищеца по конститутивния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД са част от предмета на спора. Ето защо, доводът на ищеца, че окръжният съд служебно е разширил предмета на производството, е счетен за неоснователен. Предмет на т.д. № 940/2019г. на ОС-Варна е предявен от ищеца- настоящ касатор „Ост Трейдинг“ ЕООД /н/ срещу „Лоджистик транспорт“ ЕООД отрицателен установителен иск за нищожност /поради липса на съгласие, на предмет, съответно на основание/ на договор за цесия от 27.11.2017г., с който ищецът е прехвърлил на ответника вземането си към купувача „Видин Ойл“ ЕООД за заплащане на цена от 1 461 139,10 лева по договора за продажба, предмет на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск за установяване, че е нищожно като привидно извършеното между „Ост Трейдинг“ ЕООД /н/ и „Лоджистик транспорт“ ЕООД с протокол от 27.11.2017г. прихващане между прехвърленото вземане на ищеца – касатор за продажната цена и неговото задължение към „Лоджистик транспорт“ ЕООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. Въззивният съд въз основа на горните факти е направил извод, че доколкото в отговора на исковата молба ответниците са инвокирали възражение срещу активната легитимация на ищеца, поради извършена от последния цесия в полза на „Лоджистик траспорт“ по отношение на същото вземане- за цената по договора за покупко-продажба, то висящността на т.д. № 940/2019г. по описа на ОС-Варна за установяване на нищожността на цесията, евентуално на привидността на прихващането по нея, се явява обуславящо за конститутивния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Прието е, че главният конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е обуславящ за останалите кумулативно предявени претенции по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, тъй като пасивната легитимация на ответниците по тези искове се извежда от отричане действието на прехвърлителната сделка, което ще настъпи като последица от развалянето й при уважаване на първия иск, поради което производството по тях също следва да бъде спряно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: 1/ Каква следва да е връзката между делата, като условие за спиране на висящо производство до решаването на друга дело с предмет, различен от този по спряното производство?; 2/ Следва ли предметът на обуславящото дело да е право, чието съществуване или несъществуване е условие за осъществяване и съществуване на правото по обусловеното дело?; 3/ При определяне на предмета на делото, следва ли съдът служебно да включва в него възражения и правоотношения, които не са въведени от страните и към кой момент се определя предмета на делото да се включи друго искане за недействителност на цесията, различаващо се от това на т. нар. „обуславящо дело“?”. Частният касатор релевира допълнителния критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивното определение е постановено в несъответствие с дадените разрешения в: определение № 478/28.08.2017г. по ч.т.д. № 766/2017г. на II т.о. на ВКС /по първи въпрос/; определение № 300/28.06.2018г. по ч.т.д. № 987/2018г. на I т.о. на ВКС /по втори въпрос/ и решение № 120/11.12.2018г. по гр.д. № 4813/2017г. на III г.о. на ВКС /по трети въпрос/. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно разяснителната част на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, относима към първите два въпроса от изложението, доколкото наведеното основание за възникване на потестативното право по предявения конститутивен иск за разваляне на договора за продажба на недвижим имот (чийто изход на спора е от значение за обусловения от него вещен иск по чл.108 ЗС), е наличието на неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена, по отношение на която е направено възражение за погасяването й чрез извършено от цесионер прихващане, след прехвърлянето му на вземането за цената от ищеца-продавач, като последният е завел иск за нищожност на договора за цесия, явяващ се обуславящ относно спорния факт за наличие на вземането, спрямо което се твърди, че има неизпълнение, пораждащо потестативното право, предмет на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. С оглед горното, спрямо въпроси № 1 и 2 не е налице наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният въпрос от изложението не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касация, тъй като противно на съдържащото се във въпроса твърдение, съдът е приел, че не е налице служебно включени от съда в предмета на делото възражения и правоотношения, които не са въведени от страните, като липсва произнасяне от съда към кой момент се определя предмета на делото. Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260139 / 17.03.2021г. по т.д. № 40/2021г. на Апелативен съд - Варна, в частта му, с която е потвърдено определение № 269840 от 12.11.2020г. на Окръжен съд - Варна по т.д. № 1347/2019г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване на спора по т. д. № 940/2019г. на Окръжен съд - Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.