Р Е Ш Е Н И Е № 98 Гр.София, 07.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, 2023 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.114/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №60/29.09.22 г., постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по Н.Д.657/22 г., подсъдимият И. В. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,изр.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66,ал.1 НК, както и глоба в размер на 5 000 лв. Оправдан е да е извършил престъплението при условията на чл.26,ал.1 НК. На основание чл.354 А,ал.6 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а на основание чл.53,ал.2,б.Б НК са отнети в полза на държавата шест банкноти от по петдесет лв., представляващи облага, придобита от престъплението. Присъдата е потвърдена с решение №191/21.12.22 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, 1-ви наказателен състав. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е депозирана жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани трите касационни основания. Иска се решението да бъде отменено, както и потвърдената присъда- изцяло или отчасти и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се настоява за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и искания. Представителят на ВКП настоява същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-напред трябва да се отбележи в чисто принципен план, че искането да бъде отменена потвърдената първоинстанционна присъда е неясно поставено. И това е така, от една страна защото предмет на разглеждане пред ВКС е постановеният въззивен съдебен акт, както указва разпоредбата на чл.346,т.1 НПК; а от друга- тъй като, за да се стигне до претендираната отмяна, първо трябва да бъде отменено решението на ПАС /каквото искане е поставено в сезиращия документ/ и да се открои извод, че връщането на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, която е пореден съд по същество, не е достатъчно, за да бъде саниран непреодолим порок, допуснат от първоинстанционния съд, абсолютен повод за отхвърляне на присъдата. Възражения в насока на последното казано няма повдигнати, без въобще да се коментира обстоятелството каква частична отмяна се претендира евентуално, след като съдебният акт разглежда единно единично престъпно поведение. Прочитът на касационната жалба насочва на релевирани твърдения, свързани с лична доказателствена преценка на атакуващата страна, която /преценката/ да изведе заключение за държане от страна на Н. на вменените му наркотични вещества, но за лична употреба. Поставянето на тези твърдения обаче не е свързано с някаква ясно изразена и юридически обоснована теза, противостояща на изписаните от втората инстанция мотиви към постановеното решение, касаещи доказателствения анализ и изведената въз основа на него фактология. На практика не се формулират подведими под нормата на чл.348,ал.1,т.2 НПК оплаквания. Просто се изтъкват две обстоятелства, които не се развиват в светлината на разяснена позиция за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ПАС, а сякаш се очаква от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, която е съд по правото /при липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, да ги осмисли с оглед доказаност на вмененото престъпно деяние. При липсата на каквито и да е допълнителни разяснения в открито съдебно заседание този съдебен състав не намира,че е необходимо сам да формулира какви точно процедурни оплаквания, характеризуеми като касационно основание, би било възможно да се счете, че са поставени в жалбата. Като илюстрация на казаното ВКС се счита задължен да възпроизведе буквално третираните обстоятелства, които вероятно са считани от страната за процесуални доводи. „Изключая показанията на свидетелите-служители в МВР-други категорични доказателства липсват за признаване на подсъдимия за виновен. По време на съдебното следствие е било изтъкнато, че показания на свидетелите са взети под репресия и със заплахи, но окръжен съд е приел,че тези доводи са неоснователни.“ Като оставим настрана отразеното вече съображение,че предмет на ревизия от ВКС е решението на ПАС, а не присъдата на ПОС, доколкото контролиращият второинстанционнен съд се съгласява с общите постановки на първия очевидно не се спори за годността на свидетелските показания на разпитаните служители от МВР или за годността на тяхната доказателствена преценка. Още повече, самият подсъдим чрез защитника си е поискал показанията на обсъжданите лица да бъдат прикрепени към ценимия доказателствен материал по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК, както е и станало. Следователно те са приети за валидни, а информацията по тях- оценяема на фона на тази от останалите доказателствени източници. По-нататък, само Г.Г. от служителите на МВР е призован за допълнителен разпит пред първостепенния съд и е отрекъл той или колегите му да са отправяли някакви заплахи. Такива не са признати и от останалите полицаи. Показанията на всички тях са отнесени към обясненията на подсъдимия и депозираното от свидетелите Н., Б. и Д., които говорят за някакви заплахи /в жалбата дори не е отразено за кои лица иде реч/. Ясна е съдебната теза в тази насока и предвид непротивопоставянето на нея се извежда заключение,че оплакванията са съврзани с необоснованост и недоказаност, които не са касационни основания и няма да бъдат обсъждани от ВКС. Най-общо казано, можи да се заяви,че решаващата инстанция е направила верен и обоснован преглед на годните доказателствени материали, съпоставила ги е с надлежно изведени аргументи и позицията й отговаря на процедурните изисквания и тези на формалната логика. Оплакването, релевирано като нарушение на материалния закон, предвид непрецизността на изказа, би могло да бъде обособено като непризнаване от страна на съда на това,че вмененото на Н. наркотично вещество е предназначено за лична употреба, изискваща надлежно преквалифициране. Освен претенция за пряк доказателствен прочит за достоверност, която е неотносима към съд по правото, касационната инстанция не може да извлече поставен довод за незаконосъобразна от процедурна гледна точка доказателствена преценка, довела до невярно приета фактология, което пък от своя страна да указва на необходимост от приложение на разпоредбата на ал.3 на чл.354 А НК, а сетне и до крайно целяната маловажност на случая по ал.5 на посочения законов текст. И най-простият прочит на последната установява невъзможност маловажност да се приеме в случаите на престъпление по чл.354 А,ал.1 НК, каквото е инкриминираното на касатора обвинение и за каквото фактическо престъпно поведение той е признат за виновен и осъден. Така че правото е приложено правилно. Претенцията за маловажен случай е поставена и с оглед релевирана явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Предвид гореизложеното тя не може да намери приложение и в обсъждания контекст, дори поради стойността на наркотичното вещество. Наложеното наказание в крайна сметка е минималното такова, предвидено в санкционната част на актуалната наказателно-правна норма и не търпи по-нататъшно намаляване при индивидуализацията по силата на разпоредбата на чл.54 НК. Липсва възражение за възможност за приложение на чл.55 НК /което макар и поначало да се отнася до нарушение на материалния закон, е допустимо да бъде обсъдено в частта по явна несправедливост на наложеното наказание, защото винаги е свързано с намаляване на същото или негова замяна с по-леко наказание/. Затова тази инстанция няма какво да обсъжда, още повече че и самостоятелно не съзира налични предпоставки за това. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №191/21.12.22 г.,постановено от АС-Пловдив, 1-ви наказателен състав по В.Н.Д.432/22 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/