Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
Гр. София, 18 декември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП А.ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 968/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия П. В. С., адв. Б., срещу решение № 78 на Апелативен съд- Варна, НО, постановено на 30.04.2015 г. по внохд № 367/2014 г.
В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В подкрепа на наведените касационни основания защитата се позовава на неправилна оценка на доказателствения материал, което е довело до възприемане на невярна фактическа обстановка, погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Мотивите към въззивното решение се определят като вътрешно противоречиви, което се приравнява на липса на мотиви и се цени като съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се и липса на отговор относно възраженията от въззивната жалба на защитата .
В жалбата се посочва, че съдът е игнорирал поведението на пострадалия по започване на процесния инцидент, като в решението не са отчетени характеровите му особености на конфликтна личност, в противовес на данните за подсъдимия, срещу когото не са били подавани оплаквания.
Счита се, че съдът не е взел предвид действията на пострадалия М. свързани с издирване на подсъдимия и целта за това, да се саморазправи с него, както и нанесения първи удар в областта на главата на подсъдимия .
Показанията на свидетелят Д. Б., очевидец на деянието, се твърди, че неправилно са били игнорирани от въззивния съд, независимо от кореспонденцията им с обясненията на подсъдимия.
Оспорва се възприемането на заключението на съдебно-медицинската експертиза относно причината за смъртта на пострадалия и връзката и с наличните заболявания на лицето, при което не са били отчетени противоречията в експертните мнения и неголямата тежест на причинените телесни увреждания, които не са били от естество да причинят настъпването на смъртта .
Възприетата фактическа обстановка се твърди, че е довела до неправилно приложение на материалния закон, като извършеното неточно е квалифицирано по чл.116 от НК, като приложимата правна квалификация е тази по чл.124 от НК.
Навежда се и довод за наличие на факти, въз основа на които извършеното деяние следва да се квалифицира по чл.118 от НК, с оглед обидното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия и афектното състояние, в което последният е изпаднал, като се оспорва и експертното заключение по делото, в обратен смисъл, като при липса на афект се счита, че е било необходимо да се обсъди приложението на чл.119 от НК.
Квалифициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК се счита, че са приети без конкретни факти, на които да се основат.
С отказът на съда да уважи важни доказателствени искания на защитата е било допуснато нарушение при установяването на обективните факти, относими към процесното деяние.
В заключение се поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно се иска да се измени въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Срещу касационната жалба на защитата е постъпило писмено възражение от частният обвинител и граждански ищец В. М., чрез упълномощеният повереник адв. С. М., с което се оспорва същата. Частният обвинител застъпва становище, че деянието е законосъобразно е квалифицирано по чл.116 от НК, а постановената присъда е правилна и обоснована, поради което следва да се потвърди изцяло.
В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия С., адв. Б. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения относно наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК .
Намира решението на апелативния съд за схематично и постановено при липса на отговор на основни въпроси относно съществени обстоятелства за изясняването на обективната истина и правилното приложение на закона, както и при неправилно отхвърляне на доказателствените искания на защитата.
Относно последното възражение акцентира върху отказът на съда да извърши допълнителен оглед на мястото на произшествието, за да се издири металната тръба, с която пострадалият е ударил подзащитният му.
Поддържа тезата си за липса на мотив от страна на неговият подзащитен да извърши деянието, както и намира, че пръчката, с която е нанесъл ударите спрямо пострадалия не е годна да причини тежки и смъртоносни увреждания и че въпросът с оръдието на престъплението не е намерил отговор в решението на съда. В същата насока преценява и експертното медицинско заключение относно наличните заболявания на пострадалия, които счита, че не могат да бъдат изключени като причина за настъпването на неговата смърт.
Поддържа тезата за афектно състояние на подсъдимия, което намира, че не се опровергава от психиатричното заключение и се подкрепя от показанията на свидетелите К. и Я. относно отправената закана от пострадалия преди инцидента, както и от данните от медицинския преглед на подсъдимия за причинено мозъчно сътресение на процесната дата.
В заключение намира, че квалификацията на деянието следва да се промени, като се определи от данните по делото за противоправното нападение от страна на пострадалия и отправените тежки обидни думи по отношение на подсъдимия.
Поддържа искането за отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание.
Подсъдимият С. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се потвърди.
Счита, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на постановената присъда, при която е намерил фактическата обстановка по делото за правилно установена, включително и е отчел конкретните лични отношения между пострадалия и подсъдимия. Причината за настъпването на смъртта счита, че е установена след прецизно изготвен доказателствен анализ от въззивния съд.
Намира наложеното наказание, въпреки увеличаването му, за справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази възражението на частния обвинител М. срещу същата и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 97, постановена на 10.11.2014 г. по н.о.х.д. № 1150/2013 г., по описа на Окръжен съд-Варна, НО, подсъдимият П. В. С. е признат за виновен относно това, че на 10.01.2013 г. в землището на [населено място], област В. умишлено умъртвил И. Е. М., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, като смъртта е настъпила на 16.01.2013 г., поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда, подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци В. М. /съпруга /, В. М./ син/ и Д. М. / дъщеря/, обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 70 000 лв. за гражданския ищец М. и в размер на по 30 000 лв. за гражданските ищци М. и М., ведно със законните последици, считано от датата на настъпване на смъртта, 16.01.2013 г., като е отхвърлил предявения граждански иск от гражданския ищец В. М. в частта до пълният размер от 100 000 лв.
Подсъдимият С. е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси в полза на държавното и частно обвинение.
С присъдата съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.
С въззивно решение № 78 от 26.03.2015 г., постановено по внохд № 367/2014 г. по описа на Апелативен съд - В., НО, присъдата на Окръжен съд-Варна, постановена по н.о.х.д. № 1150/2013 г. е била изменена в частта относно размера на наложеното на подсъдимия С. наказание, като същото е било увеличено на седемнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена .
Касационната жалба на защитата е подадена в срок и от активно легитимирана за това страна, като разгледана по същество се явява частично основателна.
Въззивното решение е изготвено при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, като не се констатира при формирането на вътрешното убеждение на съда относно релевантните за обвинението факти, съобразно които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на чл.13,14 и чл.107 от НПК.
Съществените за обвинението обстоятелства са изследвани в пълнота, като подлежащите на доказване правно значими факти са установени съобразно обема, предпоставен съгласно предписанията на нормата на чл.102 от НПК.
За въззивния съд не съществува задължение да преповтаря в пълнота установените от първата инстанция факти, в случаите когато ги възприема изцяло, каквото изискване нормата на чл.339 от НПК не съдържа.
Задължението на въззивния съд при потвърждаване на постановена присъда е да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбата срещу същата, което законово изискване в атакуваното съдебно решение контролираната инстанция е изпълнила добросъвестно.
В решението на въззивният съд са възприети изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция относно обема на обвинението и касаещите го обстоятелства, за които правилно е посочено, че са установени от първия съд въз основа на законосъобразна проверка и оценка на относимите доказателства.
Релевантните за изясняване на обвинението факти са установени от контролираните инстанции вследствие на обективен анализ на обстоятелствата по делото, като всички значими за изясняването на обективната истина доказателства са оценени съобразно действителното им съдържание, като съдът не е допуснал превратното им тълкуване.
Поведението на подсъдимия и пострадалия на процесната дата е възприето въз основа на обоснован анализ на наличните обективни източници на доказателства, като при изясняването на значимите за обвинението факти липсват данни за голословно игнориране на доказателства, които са в полза на подсъдимия, каквото възражение прави защитата в касационната си жалба.
Протичането на инцидента, предхождащите го и съпътстващи действия, които двамата участници в него са извършили, както и поведението на подсъдимия след деянието са установени въз основа на комплексна оценка на показанията на свидетелите Г. и К., които са възприели пострадалия непосредствено преди срещата му с подсъдимия, от депозираното от свидетелите П. и Г., очевидци на извършеното посегателство, както и от заявеното от полицейските служители Я. и С., посетили мястото на произшествието във връзка с подаден сигнал за нападение над лице, от разпита им като свидетели по делото. Фактите по делото относно причиняването на телесните увреждания на пострадалия са възприети и при частично кредитиране на обясненията на подсъдимия, чиято оценка съдът е извършил при отчитане на двойствената им характеристика, на средство за защита и доказателствено средство, с присъщите за това доказателствено средство особености на доказателствената му тежест.
Обстановката, при която е осъществено процесното деяние е изяснена при вярна интерпретация на доказателствените средства, протокол за оглед на мястото на произшествието и протокол за доброволно предаване от подсъдимия, с които са приобщени като веществени доказателства по делото дървена тояга и пастирски кривак с топуз, впоследствие обект на съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която по дървената тояга са установени следи от кръв, с произход на пострадалото лице.
Конкретиката в поведението на подсъдимия С. и пострадалия М. относно първоначално предприето от пострадалия нападение спрямо подсъдимия, обективирано чрез удар с дървена тояга в областта на челото, което е било успешно отблъснато от подсъдимия и продължилото след неутрализирането на пострадалия и падането му на земята, ответно нападение от подсъдимия спрямо него, чрез нанасяне на множество удари, които са му причини несъвместимите с живота увреждания, от които е настъпила смъртта, са установени в резултат на правилна оценка на изследваните доказателства.
Поведението на подсъдимия спрямо пострадалия, свързано с причиняването на съставомерните увреждания е установено въз основа на показанията на свидетелите очевидци П. и Г. / изпълнявали ремонтни дейности на находяща се в района на близкото [населено място] къща /, които непосредствено и лично са наблюдавали подсъдимия докато е нанасял спрямо пострадалия множество силни удари. Именно ответната реакция на пострадалия, изразяваща се във викове от болка, причинена от ударите на подсъдимия е привлякла вниманието на двамата работника, които са станали неволни свидетели на инцидента.
Съдилищата не са допуснали нарушение като са поставили показанията на тези свидетели в основата на приетата за доказана фактическа обстановка.
Правилно показанията на същите са оценени като обективни и истинни, при отчитане на вътрешната им устойчивост и взаимна кореспонденция, както едни с други, така и с останалите обективни доказателства по делото.
Правилна е оценката на съда, че по делото липсват доказателства за това, че свидетелите са предубедени или заинтересовани от изхода на делото, като присъствието им на мястото на инцидента е случаен факт, без връзка с участниците в него.
Депозираното от двамата свидетели относно местоположението на пострадалия по време на нанасянето на ударите, докато се е намирал паднал на земята по очи, в близост до отсечен пън, кореспондира изцяло с показанията на свидетелите Я. и С., които са възприели състоянието му непосредствено след извършването на деянието и са запазили местопроизшествието, както и с данните от протокола за оглед относно вида на местността, в която се е развил инцидента и възможната видимост за двамата свидетели от покрива на ремонтираната от тях къща към това място.
Състоянието на пострадалия, което двамата описват в резултат на първоначалните си възприятия от него съответства в пълна степен на заключението на медицинската експертиза относно вида и характера на причинените на същия видими телесни увреждания.
Посоченото от двамата очевидци за оръдие на престъплението, като сопа, гега, с която подсъдимият е нанасял ударите спрямо М. е в пълна кореспонденция с предадената от подсъдимия дървена сопа, приобщена като веществено доказателство по делото и намерените върху същата следи от кръвта на пострадалия, потвърдени относно техният произход по експертен път.
Подсъдимият е бил разпознат от същите свидетели при проведено на досъдебното производство разпознаване на живи лица, извършено при спазване на законовите изисквания на чл.170 и 171 от НПК относно провеждането му.
При наличните данни, характеризиращи двамата свидетели като обективен и достоверен източник на доказателства в насока механизма на извършване на процесното деяние, контролираните съдебни инстанции не са допуснали нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните за квалификацията на деянието факти, което са определили като престъпление по чл.116 от НК.
В тази връзка игнорирането на показанията на свидетеля Б. като необективно доказателство, което не е годно да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, почива на вярна интерпретация на доказателствените източници и е съобразено с изискванията на чл.14 от НПК относно тяхната проверка и оценка.
Възпроизведените в показанията на този свидетел факти, които същият твърди, че е възприел на процесната дата относно механизма на протичане на деянието обосновано са отхвърлени като необективни, поради противоречието им с показанията на останалите свидетели, които са присъствали в района на произшествието, с оглед заявеното от тях, че не са възприели автомобилът на свидетеля по време на инцидента, като същият се е намирал в този район часове преди побоя върху М..
Възражението на защитата относно необосновано отхвърляне на показанията на свидетеля Б. не намира доказателствена опора в наличните по делото доказателства, като съдът е изложил обстойни съображения в насока липсата на кредитиране на същите, с което е спазил изискването на чл.339 от НПК.
Наведеният в касационната жалба довод за недооценяване на личността на пострадалия като значим за извършването на деянието фактор, който е провокирал подсъдимия със словесни и физически действия, което впоследствие е резултирало в неправилна квалификация на деянието е неоснователен.
Въззивният съд е отчел в решението си поведението на пострадалия преди деянието и извършеното от негова страна нападение спрямо подсъдимия с нанасяне на удар в областта на челото, което обективно е било потвърдено и от заключението на съдебномедицинската експертиза относно уврежданията на С. на процесната дата. Приел е за установено, че преди този удар инцидентът е започнал със словесен конфликт между двамата.
Едновременно с това е достигнал до извода, че същите действия са без правна стойност относно квалификацията на деянието, с оглед установените факти, че към този момент нападението е било прекратено, поради успешното му противодействие от страна на подсъдимия, при което и съставомерните телесни увреждания, които последният впоследствие е причинил на М., са получени не в резултат на отбранителни действия, а представляват самостоятелно нападение, което се намира извън хипотезата на първоначалната отбрана.
Изводът е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. Поведението на подсъдимия по нанасянето на ударите е осъществено докато пострадалият се е намирал паднал на земята по очи, при което обективно е бил лишен от възможността да продължи нападението.
Подсъдимият е осъществил отбраната спрямо М. с нанасянето на първия удар спрямо него, който е бил достатъчно ефективен и с който отбраната фактически е била реализирана в пълен обем и пострадалият е бил неутрализиран.
Последващите действия на подсъдимия по нанасяне на множество силни удари с дървена тояга по лицето, тялото и главата на пострадалия не се обхващат от действията по отбрана, поради което и правилно са квалифицирани като самостоятелно, стоящо извън хипотезата на неизбежната отбрана нападение. Квалификацията е възприета при стриктно спазване на задължителните указания от ППВС № 12 / 29.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г, т.5 от същото, съгласно което при прекратено нападение деецът не може да се ползва от хипотезата на неизбежна отбрана, поради което следва да отговаря на общо основание.
В тази връзка и доказателственото искане за повторен оглед на мястото на произшествието за издирване на металната тръба / което не държи сметка за изтеклия дълъг период от време от извършване на деянието и факта, че се касае за открита местност/ , която защитата счита, че е държал пострадалия и която е била неговото оръдие, с което е нанесъл удар спрямо подсъдимия, е напълно ирелевантно към фактическия състав на деянието, при установените факти относно състоянието на пострадалия при нанасянето на съставомерните удари, лежащ по очи на земята и без възможност за противодействие. Същото кореспондира изцяло и със заключението на съдебно-медицинската експертиза относно наличните множество телесни увреждания по ръцете на пострадалия, с характер на защитни съобразно експертната им оценка, които свидетелстват за извършване на отбранителни действия.
Не се констатират нарушения в оценъчната дейност на въззивния съд относно доказателствата по делото касателно причината за смъртта на пострадалия. Същата е приета еднозначно в изготвените две съдебномедицински заключения на досъдебното производство, както и от допълнителната експертиза, допусната в съдебната фаза, като това е закритата черепно мозъчна травма със счупване на основата на черепа на две места, счупване на лицевите кости в дясно и ляво, ограничени контузионни огнища в дясната голямомозъчна половина и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно.
В генезата на смъртта като усложнение на черепно мозъчната травма се включва и двустранната гнойна бронхопневмония, като е налице пряка връзка между травматичните увреждания и настъпилото усложнение, наличието на която е подробно обосновано в допълнителната деветорна медицинска експертиза. Последната експертиза е подписана с особено мнение от три от изготвилите я вещи в лица в частта относно вида на развилата се пневмония, като според поддържащите особеното мнение се касае за хипостатична пневмония, която се дължи на намалената белодробна вентилация вследствие на залежаването, а не за аспирационна пневмония. Същите вещи лица изрично са отразили в писменото заключение, че поддържат експертизата по отношение на причинно следствената връзка между описаните травматични увреждания и настъпването на смъртния изход, което становище са потвърдили и при изслушване на същото заключение в съдебно заседание.
С оглед изложеното, въззивният съд е дал правилен отговор на причината относно настъпването на смъртта на пострадалия, като вътрешното му убеждение относно същата е формирано в съответствие с изискванията на чл.14 от НПК.
Липсва допуснато нарушение в тази връзка и при оценката на доказателствата от значение за механизма на извършване на деянието и използваното от дееца оръдие. Възражението, че иззетата като веществено доказателство дървена тояга, разпозната от съпругата на пострадалия, не може да послужи като средство за извършване на престъплението, по съображения, че поради естеството си не е годна да причини тежките увреждания на пострадалия е неоснователно.
Изводите на въззивния съд по релевантните за причиняване на несъвместимите с живота на пострадалия тежки телесни увреждания, от удари с дървена тояга, са изградени въз основа на съвкупен анализ на относимите доказателства, показания на свидетелите П. Г., възприели действията на подсъдимия по нанасянето на ударите и използваната за това тояга, доброволното и предаване от подсъдимия след деянието, както и заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства относно наличието на следи от кръвта на пострадалия върху същата.
Възприетата от въззивния съд оценка на релевантните факти е довела до правилно приложение на материалния закон, като извършеното деяние законосъобразно е квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК, като умишлено убийство, със съответните квалифициращи обстоятелства.
Цялостният анализ на действията на подсъдимия по нанасянето на ударите спрямо пострадалия след падането му на земята, използваното оръдие, тежка дървена тояга, жизненоважните области, в които са нанесени ударите, техният брой и тежест, разгледани съвкупно с обстоятелствата, при които същият е преустановил нанасянето на ударите, поради намеса на свидетелите очевидци, обосновано са формирали извода на контролираните инстанции, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, като не е налице непредпазливост касателно причиняването на вредоносният резултат.
Подсъдимият е преустановил нанасянето на ударите едва след като свидетелят П. се е приближил до него и го е приканил да спре с насилствените действия спрямо пострадалия, като едновременно с това е заявил на свидетелите , че следва да оставят пострадалия „ да умре” , без да му оказват помощ.
Умисълът на дееца се определя от характера на реално извършените действия, а не от вербалните му изявления. В конкретния случай същите разкриват ясното съзнание на дееца, че от нанесените ударите е възможно да настъпи смъртта на М., като същият е показал пълно безразличие към тази възможност и се е съгласил с настъпването и, за да постигне целта, която е преследвал, в случая - да отвърне на първоначалното нападение от пострадалия по начин, по който е намерил за уместно, чрез ответно интензивно насилие.
Обективната и субективна съставомерност и на квалифициращите признаци, при които е осъществен престъпният състав обосновано са изведени, съответно особената жестокост от наличните данни за броя и тежестта на ударите / нанесени са не по-малко от 7-8 удара в областта на главата, най-малко пет от тях в областта на лицето, поне два удара в областта на гръдния кош и по 5-7 удара, съответно по горните и долни крайници /, които са определени от вещите лица като такива със значителна сила. По време на нанасянето на ударите жертвата практически е била приведена в безпомощно състояние, като М. се е намирал паднал на земята без възможност да противодейства на подсъдимия, който му е нанасял ударите с помощта на дървена тояга.
Особено мъчителния за жертвата начин обективно е изведен от медицинското заключение, в частта, в която изпитваните от пострадалия болки са определени като много силни и продължителни - от причиняването на уврежданията до настъпването на смъртта.
С оглед изложеното, съдът е приложил правилно материалния закон , като е отхвърлил и приложението на чл.118 от НК като възможна квалификация, с оглед липсата на установено силно раздразнено афектно състояние под формата на физиологичен афект, в което подсъдимият да е изпаднал по време на извършване на деянието.
Оценката на психичното състояние на дееца и наличието на силно раздразнение винаги изисква експертно мнение от специалисти психиатри и психолози, доколкото засяга способността на лицето да възприема свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Афектното състояние е форма на психическо засягане на съзнанието на лицето, като за изясняването на вида и обема на същото са необходими специални знания.
Въззивният съд е съобразил преценката си по фактите относно психичното състояние на подсъдимия и липсата на афект с разпоредбата на чл.144, ал.2, т.4 от НПК и законосъобразно е основал същата на съдебнопсихиатричната експертиза за подсъдимия, която е възприел изцяло при липса на съмнение относно нейната правилност. Заключението е изготвено в съответствие с изискванията на чл.152 от НПК, поради което с възприемането му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Оплакването за липса на изложени съображения относно квалификацията по чл.119 от НК е лишено от обективна основа. Същата е приложима само при наличие на хипотеза на неизбежна отбрана, като при липса на такава е недопустимо да се обсъжда и превишаване на нейните предели.
Контролираните инстанции са дали обоснован отговор на въпроса с липсата на неизбежна отбрана за подсъдимия, който е в съответствие със задължителната съдебна практика относно изключване на хипотезата на чл.12, ал.1 от НК при прекратено нападение .
С оглед изложеното не се констатира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като материалният закон е приложен правилно.
Касационната жалба е основателна в частта относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Въззивният съд е направил собствен прочит на касаещите вината на подсъдимия обстоятелства, при което е приел, че реализацията на наказателната му отговорност следва да се осъществи при превес на отегчаващите обстоятелства и е увеличил наложеното от първия съд наказание, определено в рамките на специалният минимум за престъплението по чл.116 от НК, на седемнадесет години лишаване от свобода.
Съдът е споделил тезата на първата инстанция, че адекватно на извършеното като вид наказание се явява лишаването от свобода, но е отхвърлил преценката, че същото следва да се определи в рамките на минимума от петнадесет години, като е намерил, че с определянето на най-лекото от алтернативно предвидените наказания се преклудира възможността повторно да се обсъждат същите обстоятелства и относителната им тежест в рамките на съответното наказание, като се е позовал на конкретно решение на ВС от 1994 г.
Възприетото във въззивното решение тълкуване на формирането на размера на санкцията при алтернативни наказания не изключва възможността при определянето на подходящия размер на наказанието, който е приложим само по отношение на лишаването от свобода, като останалите алтернативи не предполагат индивидуализацията им по размер, да се отчете съотношението на касаещите вината обстоятелства.
Цитираното решение определя индивидуализацията на наказанието при алтернативни санкции като комплексен процес, като в случаите на определяне на лишаването от свобода за най-подходящото по вид наказание преценката включва и съответният размер.
В конкретният случай съществено по тежест обстоятелство с облекчаващ отговорността на подсъдимия характер е поведението на пострадалия, който пръв е нападнал подсъдимия и е провокирал с действията си ответното насилие, което е излязло извън рамките на неизбежната отбрана и е прераснало в извършване на умишлено убийство.
Същото е извършено при инцидентен умисъл, като подсъдимият е взел решението си по нанасяне на съставомерните удари спрямо пострадалия, провокиран от упражненото от пострадалия спрямо него физическо въздействие, като степента на алкохолно опиване, в която се е намирал е изиграла ролята на улесняващ извършването на деянието допълнителен фактор.
Тук е мястото да се отчетат и предходните отношения между двамата с конфликтен характер, като допълнителен мотив в действията на двамата на процесната дата, в това число и относно тежестта на извършеното от страна на подсъдимия посегателство.
Въззивният съд е предприел комплексен подход при оценката на подходящото по вид и размер наказание. При тази оценка трудовата заетост на подсъдимия неправилно е била оценена като отегчаващ факт, поради извършването и в разрез с решение на общинския съвет за преустановяване на отглеждането на този вид животни и от друга страна, поради това, че е довела до процесния инцидент. Съображенията не могат да бъдат споделени, доколкото повод за конфликт е било не отглеждането на животните, а поведението на подсъдимия по замърсяване на водата в селото.
Отделно от това, от показанията на кмета на селото се установява, че независимо от решението на общинския съвет, той е разрешил отглеждането на животните да продължи за определен период от време и в тази връзка поведението на подсъдимия не е било противоправно.
С оглед изложеното относно причините за извършване на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не се преценява като завишена, с оглед чистото му съдебно минало и добри характеристични данни / отправеното предупреждение от кмета е за инцидента проява и няма определящ за личностната характеристика на дееца характер /, наказанието от седемнадесет години лишаване от свобода се оцени като явно несправедливо и несъответно на тежестта на извършеното деяние.
Същото следва да се намали до размера на специалния минимум, предвиден в разпоредбата на чл.116 от НК относно наказанието лишаване от свобода, като се редуцира на петнадесет години лишаване от свобода, с което успешно могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК. В същият смисъл следва да се измени и решението на въззивния съд. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.3 вр. ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 78 на Апелативен съд-Варна, НО, постановено на 30.04.2015 г. по внохд № 367/2014 г. в наказателната му част, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия П. В. С. наказание лишаване от свобода от седемнадесет на петнадесет години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.