Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  326   София, 16 юли   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти  юни две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар..Надя Цекова....................и в присъствието на прокурора А.Лаков....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 309 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Д. Д. Я. за възобновяване на производството по нохд № 859 /2004 г. по описа на Районния съд в гр. В.. В искането се споменава, че присъдата по делото е постановена в нарушение на закона и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, но се настоява за отмяната й поради разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия поддържа искането, позовавайки се на разпоредбите на чл.423 от НПК. Прокурорът пледира в подкрепа на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. В. с присъда № 9 от 14.03.09.2006 г. по нохд № 859/2004 г. признал подсъдимия Д. Д. Я. за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал.1,т.3 и т.5, вр.чл.209,ал.1 от НК , поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което групирал на основание чл.25,ал.1 и чл.23 от НК с наказанията по други две влезли в сила присъди до същия размер и постановил изтърпяването на общото наказание да стане при първоначален общ режим. Съдът възложил в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Обвинителният акт срещу Д. Д. Я. е постъпил в районния съд на 17.12.2004 г. Съдията докладчик разпоредил да се връчи препис от него на подсъдимия и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15. 03 .2005 г. Призовката за подсъдимия и обвинителният акт се върнали невръчени с придружително писмо № 53101 / 29. 12.2004 г. на началника на РЗ “Полиция” – гр. В., в което той съобщавал, че Я. е обявен за общодържавно издирване и местонахождението му не е открито. На 14. 04. 05. 2005 г. директорът на РДВР- гр. В. уведомил съда, че Д. Я. напуснал страната на 26. 08. 2004 г. през ГКПП – Калотина за Испания и няма данни за връщането му. Съдът намерил, че са налице предпоставките на чл.268, ал.3 от НПК /отм./ за неприсъствено провеждане на съдебното производство, назначил служебен защитник на подсъдимия, разгледал делото и постановил атакуваната в настоящето производство присъда. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането предвид разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./, според която претенцията на задочно осъденият за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 от НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл.254,ал.4 от НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, тъй като към момента на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за “обратно действие” на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване. Този изход на делото налага да се вземе отношение и по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Според разпореждането на съдията докладчик по нохд№ 859/2004 г. на Районния съд в гр. В. по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Настоящият съдебен състав не намира основание за нейната промяна . Подсъдимият показва голяма мобилност и склонност да пребивава извън територията на страната без административен адрес, което сочи на реална опасност да се укрие . Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 859/2004 г. по описа на Районния съд в гр. В. съд и ОТМЕНЯВА постановената по него и влязла в законна сила присъда № 9 от 14.03.2006г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.