Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
София, 29 май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети декември ........... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев .....................
.. Антоанета Данова .............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1835 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на гражданския ищец и частен обвинител Л. А.. Обжалва се решение № 28 от 29.07.13 год., постановено по ВНОХД № 31/13 год. по описа на Военно-апелативния съд. С последното е потвърдена присъда № 51 от 09.05.13 год. по НОХД № 51/12 год. на Плевенския военен съд. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Иска се да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбоподателят и неговият повереник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани.
Не се явяват и подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани.
Прокурорът изтъква съображения за неоснователност на жалбата. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба и посочените в нея съображения, постановените съдебни актове и становището на прокурора, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият р-к Д. Т. е признат за невиновен в това, че на 22.09.12 год., около 04.30 часа., на второкласен път 30-04, на км. 17+400 от разклона за [населено място], в посока [населено място], при управление на л.а.м. „марка” , с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на р-к Л. А., нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 6 000.00 лв. на автомобила, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съдът е осъдил р-к Д. Т. да заплати на Л. А. сумата от 3 796.00 лв., обезщетение за претърпените в резултат на произшествието имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.09.12 год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част да сумата от 6 000.00 лв.
Съдът се е произнесъл по държавната такса, разноските по делото и веществените доказателства.
С обжалваното въззивно решение присъдата е изцяло потвърдена.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на базата на твърдението, че неправилно съдилищата по фактите са възприели причинени от ПТП имуществени вреди по автомобила в размер на 3 796.00 лв., при което са нарушили закона, съобразявайки се с Постановление № 1 от 14.01.83 год. по НД № 8/82 год. на ПВС, съобразено с ТР № 1/98 год. на ОСНК на ВКС. Посоченото е вследствие на допуснато съществено процесуално нарушение, като съдилищата са постановили съдебните си актове на базата на заключението на назначената в първоинстанционното производство тройна автотехническа експертиза, вместо на това по единичната от досъдебната фаза. Не са посочени конкретни касационни доводи.
Твърдението не може да бъде споделено. След приемането на единичната АТЕ, защитата на подсъдимият е поискала назначаване на повторна разширена такава, в която да се включат двама нови експерти. Първоначално повереникът на А. се е противопоставил, но в последствие е дал съгласието си. В съдебно заседание е приета тройната АТЕ със съгласието на всички страни. Повереникът не е направил обструкции и искане за повторна експертиза, поради необоснованост на заключението и възникнали съмнения за неговата правилност. В съдебно заседание експертите изрично са уточнили на базата на какви методи са променили стойността на имуществената вреда по единичната експертиза, с което е било съгласно и вещото лице В. П.. На базата на експертните познания на трима експерти и използваните от тях три метода за определяне на равностойността на имуществените вреди, съдът не е имал алтернатива, освен да приеме заключението. Ето защо не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК.
Макар да са променени обществено – икономическите отношения след 1983 год., задължителните указания на ВС, дадени с ППВС № 1/83 год., не са загубили своето значение за решаване на делата по транспорта и при пазарната икономика. Безспорно и при последната с още по-голяма сила важи овехтяването на МПС и възможността годните след произшествие части да се реализират на пазара. Ето защо и към момента следва да се приспада стойността на годните за реализация на пазара части при определяне на вредата в резултат на ПТП.
В същото постановление е дадено и задължително тълкуване на понятието „значителни имуществени вреди” – не по-малко от 1 000 лв. В тази част на тълкуването са настъпили в годините динамични промени, които с тълкувателна дейност е следвало да бъдат уредени. Принципно това е направено с ТР № 1/98 год. на ОСНК на ВКС за понятията „големи размери” и „особено големи размери”. Ако се приеме, че тълкувателното решение не се отнася за понятието „значителни имуществени вреди” по смисъла на чл. 342, ал. 3, б. „а” и чл. 343, ал. 1, б. „а” НК и следва да се приложи т. 2, б. „б” от ППВС № 1/83 год. – „ не по-малко от хиляда лева”, която е по-малка от посочената от експертите по настоящото дело - 3 796.00 лв., то трябва да се реализира наказателната отговорност на Т., което не може да се възприеме. Посочената в ППВС сума, в настоящия момент, не отговаря на съвременните икономически отношения. Сравнена с цената на нов автомобил е несъразмерно по-ниска от тази към 1982-1993 год., поради което явно не отговаря на икономическата логика и волята на ВС. От друга страна, след постановяването на ТР № 1/98 год. на ОСНК, това означава, че извършилите непредпазливи престъпления по транспорта ще бъдат третирани по-неблагоприятно от тези извършили умишлени престъпления, при които като оценъчен признак са използвани „големи”, съответно „особено големи” размери, което е в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението. В този смисъл е решение № 312 от 27.06.08 год. по н.д. № 273/08 год., ІІІ н.о. на ВКС, обосновано с непосредственото действие на Конституцията от 1991 год., чл. 5, ал. 2, вр. § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби и минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. В същото е развит критерия на вредите по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. „а” НПК на базата на 1/5, респективно 1/10 от 140 минимални работни заплати, приложен по настоящото дело от контролираните съдебни инстанции. Ето защо, съдилищата по фактите не са нарушили закона, като са приели, че извършеното от жалбоподателя деяние не съставлява престъпление.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 29.07.13 год., постановено по ВНОХД № 31/13 год. по описа на Военно-апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |