О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60380 гр. София, 25.10.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1841/ 2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3663 от 25.02.2021 год. от Р. А. К., чрез адв. Н. Т., срещу решение № 35 от 06.01.2021 год., постановено по въззивно гр. д. № 2847/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна. Въззивното решение се обжалва в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение № 1584 от 01.04.2020 год. по гр. д. № 620/ 2018 год. на Районен съд – Варна в частта, с която в полза на ответницата Т. В. М., по предявения от Р. А. К. ревандикационен иск, е признато право на задържане върху процесната реална част с площ от 1 834 кв. м. от поземлен имот – пасище, мера в местност „Т.“ в землището на [населено място] гора, общ. А., представляващ новообразуван имот № *, до заплащане от ищцата на сумата 27 163 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направени в него подобрения, подробно описани в решението. Жалбоподателката поддържа, че в обжалваната му част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 195 и чл. 202 ГПК/, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл. 72 ЗС/ и очевидна неправилност на съдебния акт. Оспорва твърдените агротехнически мероприятия да са извършени действително от ответницата, респективно да е налице увеличение на стойността на имота. Сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че част от претендираните от ответницата разходи са извършени за подобрения, които касаят целия поземлен имот, а не процесната реална част от него. Също така се акцентира върху това, че съдът, без да изследва пазарната стойност на поземления имот към момента на постановяване на решението и цената, която би имал към същата дата, ако подобренията не бяха направени, е присъдил сума, равняваща се на себестойността на извършените разходи. С оглед на това моли за отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, като бъде назначена експертиза, при която вещото лице да даде заключение относно действителната пазарна стойност на имота и каква част от нея се дължи на извършени от ответницата подобрения, като се изложат конкретни мотиви относно доказаността на всяка една от претенциите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и ал. 2 ГПК. Поставени са материалноправни въпроси, които уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията ѝ по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса относно естеството на понятието „подобрение“ по чл. 72 ЗС и дали увеличената стойност на имота по смисъла на закона представлява себестойността на извършените разходи, или следва да бъде определена като действителната положителна разлика в цената на вещта след извършена съпоставка съответно с и без извършените подобрения. Налице е позоваване на противоречие по този въпрос с цитираната съдебна практика, както и по поставения процесуалноправен въпрос относно мотивиране на съдебния акт. Ответницата по касационната жалба Т. В. М., чрез адв. М. К. от АК – В., счита въззивното решение за неподлежащо на касационно обжалване в оспорваната част. В условията на евентуалност оспорва наличието на сочените предпоставки за допускане на касационната проверка на въззивното решение и излага доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което следва да бъде разгледана. Доводите за недопустимост на ответницата са неоснователни. Същата се позовава на стара редакция на ГПК, която е отменена още преди датата на исковата молба и не намира приложение към разглеждания правен спор. Съгласно действащата процесуалноправна норма на чл. 280, ал. 3 ГПК, решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв., както и тези по искове за собственост, независимо от цената, подлежат на касационно обжалване. След като съобрази данните по делото и доводите на страните, при преценката за наличие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, настоящият съдебен състав намира следното: За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че с оглед извода за основателност на иска за собственост следва да се произнесе по направеното в срок възражение за право на задържане по чл. 72 ЗС до заплащане стойността на направените в процесната реална част от имота подобрения. Съгласно мотивите на съда, не се спори, че ответницата е придобила имота въз основа на годно правно основание от несобственик, без да знае за това, поради което има качеството на добросъвестен владелец. Установява се от събраните доказателства, че считано от момента на придобиване на имота е извършила заявените от нея дейности в претенцията за увеличена стойност на имота, констатирани и при посещение на имота от вещото лице, а именно: почистване на имота с багер и запълване с пръст; направа на дренажен канал; подравняване на пръстта; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели; поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на тел с лебедка, транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа; направа и поставяне на портална метална врата; поставяне на метални тръби по редовете за конструкция, копане с багер; тел за опъване на редовете; привързване на дръвчета към телта по редовете; поставяне на капково напояване и материали за него; присаждане на 100 броя дръвчета; прокарване на електроенергия, проучване и свързване; копане на два броя кладенци и периодичното им почистване; набиване на обтегачи в земята и опъване на първата носеща метална тръба; привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, летни резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12 до 16 пъти в годината; обработка на земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на плодни дръвчета, копане на дупки с багер, торене и обработка на почвата с тор два пъти в годината, поливане, транспортни разходи, материали за обработка на почвата и пръскане с препарати, метални тръби, дървени колове, пясък, чакъл, бодлива телена мрежа, материали за капково напояване. С оглед достигнатите констатации относно фактите и като приема, че на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността на имота, съдът е признал право на задържане в полза на ответницата до заплащане на сумата 27 163 лева. При изложените мотиви на въззивния съд не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Не се обосновават също така допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, съгласно разясненията на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за предпоставките за уважаване на претенцията за подобрения на добросъвестния владелец по чл. 72 ЗС е налице съдебна практика, в това число и задължителна такава, като липсва основание същата да бъде изменена или осъвременена с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касационното обжалване следва да бъде допуснато обаче в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения и конкретизиран от настоящата инстанция въпрос относно естеството на понятието „подобрение“ по чл. 72 ЗС и дали увеличената стойност на имота по смисъла на закона представлява себестойността на извършените разходи, или следва да бъде определена като действителната положителна разлика в цената на вещта след извършена съпоставка съответно с и без извършените подобрения. Като е приел, че на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността на имота, без да изследва каква е увеличената стойност на имота, като разлика между пазарната му цена, която би имал съответно с и без направените подобрения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр. д. № 9/74 год., Пленум на ВС, както и с трайно установената съдебна практика, формирана с решение № 152 от 16.06.2014 год. на ВКС по гр. д. № 1518/2014 год., I г. о., решение № 46 от 18.03.2015 год. на ВКС по гр. д. № 5692/2014 год., I г. о., решение № 257 от 23.10.2013 год. на ВКС по гр. д. № 3571/2013 год., I г. о., решение № 96 от 12.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 332/2010 год., II г. о. и др. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, II гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 35 от 06.01.2021 год., постановено по в. гр. д. № 2847/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна, по подадената от Р. А. К., чрез адв. Н. Т., касационна жалба против него. УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 543.26 лв. /петстотин четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: