6 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 839/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр.София, 08.09. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 839/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. М. и Б. Д. М., двамата с адрес [населено място], обл.П., подадена чрез процесуалните им представители адвокатите Р.П. и Н.М. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 291/02.07.2012 год., постановено по т.дело № 515/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 81/23.02.2012 год. по гр.дело № 301/2011 год., с което е уважен предявеният регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ и са осъдени ответниците-касатори/родители на починалия при ПТП на 04.10.2009 год. водач на л.а.”Ауди” Д. М., управлявал автомобила с несъобразена скорост след употреба на алкохол/ да заплатят на ЗК [фирма] по 35 000 лева всеки от тях. Сумата 70 000 лева представлява изплатени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” обезщетения за неимуществени вреди на родителите на починалия при същата катастрофа С. Н., който е пътувал заедно с делинквента в процесния автомобил. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че е нарушена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като решаващият съд не е отчел наличието на съпричиняване от страна на починалия пътник за настъпване на вредите, който е знаел, че водачът е употребил алкохол и въпреки това е поел риска да пътува в процесния автомобил. Наведени са доводи, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за съпричиняването и приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД във връзка с поведението на всеки от участниците при настъпилото ПТП, включително и по отношение на пострадалия пътник в катастрофиралия автомобил. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по основателността на направените оплаквания. С определение № 526/29.07.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ и са осъдени наследниците на починалия водач Д. М., причинил процесното ПТП, да възстановят на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” изплатените от него обезщетения за неимуществени вреди на родителите на загиналия при катастрофата С. Н. пътувал в същия автомобил в размер общо на сумата 70 000 лева. Прието е за безспорно установено, че шофьорът е карал автомобила по мокър път с несъобразена скорост след употреба заедно със загиналия пътник на голямо количество концентрат. Изследванията на иззетите при аутопсията на двамата кръвни проби са показали наличие на алкохол в кръвта на М. – 2.53 промила, а на Н. – 1.34 промила. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че вина за катастрофата има единствено водачът на автомобила, при което положение неговите наследници следва да понесат цялата отговорност за настъпилите вреди. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътувалия в автомобила С. Н., като са изложени съображения, че не е доказано, че с действията или бездействието си той е могъл да го предотврати или ограничи. При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Трайноустановена е съдебната практика на ВКС, че при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане следва на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да се отчита приноса на самия увреден. Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. В този смисъл са постановените от ВКС, Търговска колегия на основание чл.290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции решения по т.дело № 679/2009 год. на І т.о., по т.дело № 977/2010 год. на ІІ т.о., по т.дело № 1117/2009 год. на ІІ т.о., по т.дело № 1140/2011 год. на ІІ т.о., по т.дело № 596/2012 год. на ІІ т.о., по т.дело № 1643/2013 год. на ІІ т.о. и др. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е пряко относимо решение № 98/08.07.2010 год., постановено по т.дело № 942/2009 год. по реда на чл.290 ГПК от състав на ВКС, ТК, І т.о. В това решение е прието, че е налице особен случай на съпричиняване, когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за когото знае, че е употребил алкохол. Поемането на риска при знанието на пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е вид и форма на съпричиняване като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределение на тежестта при определяне размера на задължението за неговото обезщетяване. С решението е прието, че намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ГПК е допустимо само ако са събрани доказателства, че пострадалият е знаел, че се качва в автомобил управляван от лице употребило алкохол, в който случай може да предположи или да допусне да бъде увреден при евентуално автопроизшествие, причинено от водача по причина на състоянието му. С оглед на изложеното по поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав на ВКС приема, че съдът може да намали размера на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице пътувало в автомобила е знаело, че водачът причинил ПТП е употребил алкохол. По съществото на касационната жалба: В случая, с оглед данните по делото, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК на ВКС по поставения материалноправен въпрос, поради което са основателни оплакванията на касаторите за незаконосъобразност на обжалваното решение. От фактическа страна по делото не е имало спор, че на 04.10.2009 год. при ПТП са загинали Д. М.-водач на катастрофиралия автомобил „Ауди”/чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ищецът ЗК [фирма]/ и пътувалия в автомобила С. Н.. Безспорно е, че застрахователят въз основа на сключено споразумение е изплатило на всеки от родителите на починалия при катастрофата пътник С. Н. по 35 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като с предявения регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ претендира платеното обезщетение от 70 000 лева от ответниците-родители на починалия водач Д. М., които са негови наследници. По делото е установена вината на шофьора, който е карал автомобила по мокър път с несъобразена скорост след употреба заедно със загиналия пътник на голямо количество алкохол-изследванията на взетите кръвни проби са показали наличие на алкохол в кръвта на М. – 2.53 промила, а на Н. – 1.34 промила. По повод направено от ответниците възражение за наличие на съпричиняване по делото са събрани доказателства, от които се установява, че преди катастрофата заедно са консумирали алкохол в заведение кафе-аперитив „Коспомолитум” в [населено място] /в този смисъл са непротиворечивите свидетелски показания пред първоинстанционния съд на В. Т. и Ц. Т., която е сервитьорка в заведението/, след което видимо пияни са се качили в процесния автомобил. Нещо повече, по делото има данни, че след напускане на заведението, с процесното МПС е ударен на паркинг паркиран таксиметров автомобил, след което делинквентът без да спре се е опитал да избяга от преследващи го таксиметрови и полицейски коли, отправяйки се към изхода на [населено място] и движейки се в посока [населено място] е катастрофирал. При тези фактически данни необосновано и в противоречие със събраните доказателства съдът е направил решаващия извод, че вина за процесното ПТП има единствено водачът на автомобила, поради което неговите наследници следва да носят цялата отговорност за настъпилите вреди. При произнасяне по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД решаващият състав не е съобразил в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства относно поведението на пътуващия в автомобила С. Н., който доказано е знаел, че водачът с когото са били заедно в заведението е употребил алкохол и не е бил в състояние да управлява безопасно моторното превозно средство, особено след инцидента с ударения на паркинг таксиметров автомобил. С оглед на изложеното, предвид отговора на поставения материалноправен въпрос и събраните по делото доказателства, настоящият състав на ВКС приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник С. Н., който е поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач употребил алкохол, като приносът му е 1/3 за съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат спрямо 2/3 на виновния за произшествието водач Д. М.. Предвид приетите от решаващия съд размери на справедливи обезщетения за причинени на родителите на починалия пътник неимуществени вреди в размер по 35 000 лева за всеки от тях, отчитайки приноса от 1/3 на техния наследодател С. Н., ВКС счита, че на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимият размер на тези обезщетения следва да бъде редуциран до сумата по 23 333 лева за всеки от двамата родители. Тази сума следва да дължат ответниците-родители на починалия делинквент по регресния иск на суброгиралия се в правата на наследниците на починалия пътник застраховател, който им е изплатил дължимото обезщетение. С оглед на изложеното въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени двамата ответници за разликата над сумата 23 333 лева за всеки от тях следва да бъде отменено, а искът по чл.274, ал.1, т.1 КЗ – отхвърлен за разликата до размера на сумата от 35 000 лева за всеки от ответниците. При този изход на спора ЗК [фирма] следва да бъде осъден да заплати в полза на двамата касатори-ответници по делото сумата 469 лева съдебни разноски, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от исковете. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд № 291/02.07.2012 год. по т.дело № 515/2012 год. в частта, с която е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 81/23.02.2012 год. по гр.дело № 301/2011 год. в частта, с която са осъдени А. П. М. и Б. Д. М.-двамата от [населено място], обл.П. да заплатят на ЗК [фирма], [населено място] сумите над 23 333 лева до 35 000 лева за всеки един от тях, представляващи заплатени застрахователни обезщетения по застраховка гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди от техния наследодател Д. А. М. при ПТП на 04.10.2009 год. ведно със законните лихви, считано от 25.03.2011 год., както и съдебни разноски над сумата 2 787 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК [фирма], [населено място], предявен срещу А. П. М. и Б. Д. М.-двамата от [населено място] за разликата над присъденото обезщетение от по 23 333 лева за всеки един от двамата ответници до претендирания размер от по 35 000 лева за всеки от тях ведно със законните последици. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] да заплати на А. П. М., ЕГН [ЕГН] и Б. Д. М., ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място], обл.П. сумата 469/четиристотин шестдесет и девет/лева съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ