О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262 гр. София, 16.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 727/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 383 от 19.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1207/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260412 от 08.03.2021 г. по гр. д. № 545/2019 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК допуснатият до съдебна делба недвижим имот – апартамент с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ от 67, 64 кв. м, е изнесен на публична продан. Процесният имот е допуснат до съдебна делба с влязло в сила решение № 3726 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 545/2019 г. на Бургаския районен съд между Д. А. П., Е. П. Д.-П. и Г. Г. М. при квоти 1/2 ид.част общо за първите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност и 1/2 ид.част за третата съделителка. Апартаментът е реално неподеляем, като първоначално е придобит чрез договор за покупко-продажба от съделителката Г. Г. М. и от нейния съпруг К. Г. М. в режим на съпружеска имуществена общност, като за личен дълг на последния 1/2 ид.част от него е изнесена на публична продан и е възложена с влязло в сила постановление на ЧСИ на съделителя Д. А. П.. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Във връзка с направеното от касаторката искане за възлагане на жилището по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК са изложени съображения, че тази разпоредба не може да се тълкува разширително и е приложима единствено в хипотезите на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради смърт на единия съпруг или развод, а не и в настоящия случай, при който тя е прекратена в резултат на принудително изпълнение за личен дълг на нейния съпруг по реда на чл. 502 – чл. 506 ГПК. В допълнение е посочено, че по делото не е доказано и предвиденото в закона отрицателно условие за възлагане, а именно съпругът да няма свое жилище, тъй като касаторката не е представила декларация за своето имотно състояние. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че възивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички доводи на страните, изложени в отправените до него въззивни жалби и отговори на въззивни жалби; и 2. Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да анализира всички събрани по делото доказателства като посочи доказателствената им стойност за конкретния правен спор, както и кои от тях кредитира с доверие и кои не. Ответниците по жалбата Д. А. П. и Е. П. Д.-П. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като поставените от касатора два свързани въпроса са решени в съответствие със задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с посочената в изложението друга практика на ВКС / Р № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т.о., и Р № 156 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г., IV г. о./, с която е прието, че мотивите към въззивното решение следва да отразяват самостоятелната решаваща дейност на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и че разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по предмета на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка - чл. 269 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, тъй като не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, каквато възможност му е предоставена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, но наред с това е изложил и собствени мотиви по спорното право в отговор на релевираните във въззивната жалба оплаквания. В този смисъл мотивите на въззивното решение не се изчерпват с препращане към мотивите на първата инстанция и не сочат на отклонение от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че релевираните от касаторката посредством въпросите и изложението нарушения на процесуални разпоредби от страна на въззивния съд /същата не сочи конкретно кои нейни доводи и събрани по делото доказателства не са обсъдени/ представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, каквито във фазата по селекция на касационната жалба е недопустимо да се разглеждат. Тези оплаквания подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 383 от 19.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1207/2021 г. на Бургаския окръжен съд. О с ъ ж д а Г. Г. М. от [населено място] да заплати на Д. А. П. и Е. П. Д.-П. от [населено място] сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: