7 Р Е Ш Е Н И Е № 368 София, 24 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1109/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. М. К. срещу въззивно решение № 164/12.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 142/2014 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е изменена присъдата на Окръжен съд – Враца. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, а отправените искания са за отмяна на решението и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция или намаляване на наложеното наказание, както и на размера на присъденото обезщетение. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбата се поддържа лично от подсъдимия и от неговия процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец П. Г. Х. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Lърховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 43/16.12.2013 г., постановена по НОХД № 317/2013 г. от Окръжен съд - Враца, подсъдимият П. М. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от десет години и шест месеца лишаване от свобода. Признат е за невинен по обвинението по чл. 199, ал.2, т. 3 от НК и за част от предмета на престъплението. Със същата присъда подсъдимият К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание за срок от три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно десет години и шест месеца лишаване от свобода. Приложена е и разпоредбата на чл. 59 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия К. и същият е осъден да заплати на гражданския ищец П. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като наказанията на подсъдимия К. са намалени, както следва : за престъплението по чл. 199, ал.1, т. 1 от НК на осем години и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. Извършена е корекция на определеното общо наказание по чл. 23 от НК. Присъдата е потвърдена в останалите й части. ІІ. Преди всичко следва да се отбележи, че както в жалбата, така и в допълнението към нея за поддържаното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НК липсва каквато и да е аргументация. Част от доводите, представени в подкрепа на второто от касационните основания съдържат твърдения за несъответствие на приетите фактически положения с доказателствата по делото. В другата си част възраженията са насочени срещу доказателствената дейност на предходната инстанция. Изразеното недоволство в тази връзка се прави чрез собствен на жалбоподателя доказателствен анализ, на основата на който се извеждат фактически обстоятелства, счетени от него за установени, за да се подчертае нарушение на принципната норма на чл. 303, ал. 2 от НПК относно това - „ кой от двамата съизвършители е нанесъл удар върху пострадалата”. Такъв подход, макар и непрецизен, може да се счете за допустим, но само за да се прецени дали изискванията на НПК относно събирането, проверката и оценката на доказателствата са спазени и доколко изграденото вътрешно убеждение се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Претендира се още, че съдът, отказвайки да уважи доказателствени искания на подсъдимия, е осуетил установяването на соченото обстоятелство. Оспорва се оценката на съда за относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства и на тази основа се претендира явна несправедливост на наложеното наказание. Всичките възражения са неоснователни. Пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия е направила искане за назначаване на експертиза, свързана с изследване на вещественото доказателство пистолет „А.”. С протоколно определение от 23.04.20014 г. въззивният съд е счел искането за неоснователно и го е отхвърлил. Касационната инстанция не намира по този начин да са били нарушени правата на подсъдимия – да сочи доказателства и да иска тяхното събиране. Последователно е разбирането на съдебната практика, че съдът не е длъжен да уважава всички искания на страните за събиране на нови доказателства, а само на тези, които водят към установяване на обективната истина по правнорелевантните факти. Въззивната инстанция не се е отклонила от това принципно разбиране. Обосновала е своя отказ с наличието на множеството балистични експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, чийто предмет на изследване е и соченото огнестрелно оръжие. Тези експертизи не са били поставени под съмнение от защитата, а и съдът не е констатирал предпоставките на чл. 153 от НПК. В съответствие с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК апелативният съд е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата, които понастоящем са възпроизведени и в касационната жалба. Не се откриват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, въз основа на които инстанциите по същество са приели, че обвинението срещу К. е доказано. Доказателствената съвкупност като цяло е била безпротиворечива. Единственото противоречие в нея е относно факта – кой от двамата съучастници е нанесъл удар в главата на пострадалата. Основни източници на преки доказателства в тази насока са показанията на пострадалата Х. и обясненията на подсъдимия К.. Предходните инстанции, отчитайки тяхната значимост за изясняване на протеклите събития, са обсъдили задълбочено съобщената от същите информация. И двете съдебни инстанции са изложили подробни съображения, в които са обективирали своето убеждение – на кои доказателства дават вяра и в коя част обясненията на подсъдимия К. не заслужават доверие, както и причините за това. Въззивният съд подробно е мотивирал необходимостта да кредитира показанията на пострадалата Х. – конкретно както за автора на упражнената върху нея принуда (удар по главата с пистолет), така и за момента, в който същата е осъществена. Обвинителните доказателства, противно на твърденията в жалбата, не се съдържат само в показанията на пострадалата Х.. Налице са гласни и писмени доказателствени средства, които са използвани както за проверка на достоверността на показанията на Х., така и за източник на факти, включени в предмета на доказване. По отношение на основните факти от обвинението, включително и посочения вече, показанията на пострадалата косвено са подкрепени от показанията на останалите свидетели (виж напр., показанията свидетелката Т.), възприели отделни детайли от развоя на събитията, резултатите от проведеното разпознаване, експертните изводи по СМЕ, по Д.-експертизата и прочие, които обяснимо не се коментират в жалбата. В последната напълно се пренебрегват и съображенията на предходните инстанции, с които са отхвърлени идентични възражения както за достоверността на показанията на пострадалата, така и на доводите, свързани с открития по-късно пълнител за пистолет”А.” . Пространната обосновка, съдържаща се в жалбата, за недостоверност на показанията на свидетеля Ц. (за който наказателното производство е приключило със споразумение) не държи сметка, че не неговите показания са в основата на осъдителната присъда. Въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници. Изложени са убедителни съображения за това по какви причини намира, че установените от първата инстанция факти са потвърдени, а възраженията на защитата са неоснователни. При това положение настоящата инстанция намира, че липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд е било опорочено. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Противно на изложеното в жалбата въззивният съд е направил самостоятелна оценка на обстоятелствата, влияещи на индивидуализацията на наложените на подсъдимия К. наказания. Правилно са били оценени обстоятелствата по чл. 54 от НК, сред които е отдадено значение на смекчаващите такива, включително и на неотчетено от първата инстанция обстоятелство. Съдът обаче не е имал основание да пренебрегне индивидуалната тежест на деянието по чл. 199 от НК, определена от спецификата на извършването му – предварителна подготовка, извършен в светлата част на денонощието, употреба на оръжие (пистолет и автомат), останала извън квалификацията на деянието, интензитета на упражнената принуда. Ето защо оценката на съда не търпи упрек, тъй като е съобразена със степента на обществената опасност на инкриминираната дейност, а не е резултат само от изброяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. След извършената от втората инстанция корекция в размера на наложените наказания по двете обвинения (съответно на осем години и шест месеца за престъплението по чл. 199 от НК и една година и шест месеца за престъплението по чл. 339 от НК) същите се явяват справедливи и достатъчни за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не е налице очевидно несъответствие между отмерения обем на наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянията и дееца, от друга, поради което и не е необходима намеса на касационната инстанция в исканата от жалбоподателя насока. Касационната жалба е неоснователна в частта, с която се атакува потвърждаването на гражданско осъдителната част на присъдата. Заявената претенция за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, присъдени в полза на пострадалото лице Х., не се подкрепя с конкретни доводи. Настоящият съдебен състав намира, че в този обем уважената част на гражданския иск е съответен на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Затова въззивното решение не търпи корекция в посока за намаляване на определеното от съда обезщетение. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 164/12.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 142/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.