Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София 13.07.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 07 април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 1067 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 16800/06.07.2010 г. от ответника Д. П. П. за отмяна на влязло в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в.гр. дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд, и определение № 1029/11.11.2009 г. по гр.дело № 943/2009 г. на ВКС II г.о. на осн.чл.303,ал.1,т.1 от ГПК. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са приложени към молбата. От тези писмени доказателства според молителя се установява, че признатият за възстановяване имот на ищците-ответници по молбата с решение № */31.07.2001 г. на ОСЗ В. в м.”К. Ч.” – сега м.”М.” не е идентичен с имота, придобит от молителя на осн.пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ, че м.”К. Ч.” не е идентична с местността „М.”, от което се обосновава извода за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Ответникът по молбата С. И. В., чрез адв. К. К. е изразил становище в писмен отговор за неоснователност на молбата за отмяна. В съдебно заседание ответниците по молбата, чрез адв. К. К. изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. С определение № 5/12.01.2011 г., постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 767/290.05.2009 г. по в.гр.дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск, като е прието за установено в отношенията между ищците С. И. В., М. И. И., Н. К. Д., П. Я. К., Р. И. П., З. И. А., И. К. С., С. К. Б., Р. П. В., М. К. В., Т. Д. К., З. Р. Д., В. С. К., Н. С. С. и ответника-молител Д. П. П., че последният не е собственик на недвижим имот с площ от 600 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]в м.”М.”, съставляващ ПИ № * по ПНИ на м.”М.” на осн чл.97 ГПК/отм./. С решение № 1029/11.11.2009 г. по гр.дело № 943/2009 г. на ВКС II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 767/290.05.2009 г. по в.гр.дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд. С въззивното решение на Варненския окръжен съд е прието, че възстановеният на ответниците по молбата-ищци с реституционно решение № */31.07.2001 г. на ОСЗ В. имот – част от имота е идентичен с имот № * с площ от 600 кв.м., като по ПНИ имотът е записан на името на ответника. Прието е, че молителят не е доказал правата си върху процесния имот, произтичащи от пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ – че е имал качеството на ползвател, като е получил имота възоснова на акт на държавен орган, посочен в пар.4,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, вр.пар.63 ППЗСПЗЗ, че постройката, находяща се в имота отговаря на критерия сграда по смисъла на пар.1в ППЗСПЗЗ и действащите към момента на построяването строителни правила и норми и същата е била построена до 01.03.91 г., че е заплатил земята на собственика по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ. Поради недоказване на предвидените в пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставки съдът е приел, че на молителя не е учредено валидно право на ползване, което на осн.пар.4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ да се е трансформирало в право на собственост. Относно находящата се в имота постройка съдът е приел, че същата към 01.03.91 г. е представлявала дървена барака, която впоследствие е била видоизменена от ответника-молител. Прието е, че имотът отстои на по-малко от 30 км. От населеното място и на по-малко от 10 км. От крайбрежната морска ивица. Според съда тези обстоятелства ограничават възможността да се придобие право на собственост от ползувателя по аргумент на пар.4б ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на тези съображения съдът е приел, че искът е основателен. Молителят Д. П. е представил новооткрити писмени доказателства както следва - декларация, подадена от Ц. А. Я., техническа експертиза, изготвена от инж. Н. А. А. от месец юни 2010 г., кс.копие от записка за вписване на н.акт № */1919 г., кс.копие от опис-декларация за полските имоти на К. А. К., препис от решение № */31.07.2001 г. на ОСЗ [населено място] за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К. К., скица № 438810.04.2006 г., писмо от [община], отдел „Кадастър и регулация „ № */13.02.2006 г., Удостоверение № */17.04.2009 г., издадено от [община], район”В. В.”, опис на местностите в землището на „В.”, протокол от 22.03.1946 г. по гр.дело № 62/46 г. на Варненския районен съд, Удостоверение № */ от месец март `1936 г., издадено от А. селско общинско управление, списък с наименование на местности, дерета и могили в землището на [населено място] преди кооперирането през 1958 г. и тяхното местоположение по кадастралната карта, констативен акт № */15.08.2005 г., издаден от [община], район „В. В.”, жалба от молителя Д. П. до Районна прокуратура [населено място] Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства – кс.копие от записка за вписване на нот.акт № */1919 г., кс.копие от опис-декларация за полските имоти на К. А. К., препис от решение № 809/31.07.2001 г. на ОСЗ [населено място] за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К. К., скица № */10.04.2006 г. не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като са приети като доказателства от съда в хода на делото, съответно са обсъдени с въззивното решение. Представените от молителя писмени доказателства протокол от 22.03.1946 г. по гр.дело № 62/1946 г. на Варненския районен съд, Удостоверение № * от месец март 1936 г., издадено от А. селско общинско управление също не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, както и не са от съществено значение за делото тъй като касаят трети неучастващи по делото лица. Относно приложените към молбата декларация, издадена от Ц. А. Я. и частна техническа експертиза, изготвена от инж. Н. А. от м.юни 2010 г. съдът намира, че същите не следва да се обсъждат, тъй като декларацията представлява по същността си писмени свидетелски показания, а техническата експертиза, изготвена от инж. Н. А. не е допусната и назначена от съда в хода на делото пред първата или въззивна инстанция. Следователно представени са доказателствени средства, които не са събрани по предвидения в ГПК ред, поради което същите не следва да се преценяват. Не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК представените от молителя писмени доказателства - писмо издадено от [община], Отдел „Кадастър и регулация” № * */13.02.2006 г., Удостоверение № */17.04.2009 г., издадено от [община], Район”В. В.”, опис на местностите в землището на „В.”, констативен акт № * от 05.08.2005 г. , издаден от [община], Район „В. В.” на молителя Д. П. П., жалба, подадена от молителя до Районна прокуратура [населено място] № 7213. Тези доказателства съдът преценява, че при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото от молителят-ответник е имал възможност да се снабди с тях и да ги представи по делото. Освен това за същите писмени доказателства не е налице втората предпоставка за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – доказателствата да са от съществено значение за делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на сочените от молителя основания по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в.гр.дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение по гр. дело № 4459/2007 г. на В. и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. В молбата за отмяна е цитирано и определение № 1029/11.11.2009 г. по гр.дело № 943/2009 г. на ВКС за отмяна, но последното съдът преценява с оглед установяване факта за момента на влизане в сила на решението на въззивния съд. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба вх. 16800/06.07.2010 г., подадена от ответника Д. П. П., [населено място],[жк], [улица], вх.Г, ет.5, ап.70 за отмяна на влязло в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в.гр.дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение№ 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: