Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 332

гр. София, 19.05.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.03.2020 година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА


като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2441/2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], против въззивното решение на Софийски градски съд № 5527 от 19.07.2019г., по гр.д. № 13258/2018г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд № 349920 от 28.02.2018г., по гр.д. № 63513/2015г. в частта за осъждане на касатора, като ответник по предявените обективно кумулативно съединени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), да заплати на Т. Р. Т. – Бенинска сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие от 23. 02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане и сумата 54,40 лв., обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същото пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21. 10.2015 г. до окончателното й изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на заключението на изслушаните първоначална и допълнителна авто-технически експертизи, касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на закона за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, резултат от процесното пътно – транспортно произшествие, излагайки подробни съображения за липса на виновно противоправно поведение от застрахования водач на л.а. „Ауди А4“.
Счита, че доказателствения материал относно видимостта към момента на настъпване на произшествието е останал необсъден от въззивния съд, както и не са преценени показанията на съпруга на пострадалата в съответствие с процесуалното правило на чл.172 ГПК.
Позовавайки се на заключението на съдебно – медицинската експертиза, касаторът оспорва и извода на въззивния съд, че уврежданията на ищцата, и най – вече счупването на лявата й китка, са резултат от удар със застрахования лек автомобил. Въведеното оплакване за допуснато от съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано още и с липсата на произнасяне от въззивната инстанция по съдържащото се във въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуалното право: 1. „Може ли съдът да не възприеме заключение на изслушаните съдебни експертизи, без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им?“; 2. „Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещите лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“; 3. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“; 4. „Допустимо ли е решаващи изводи на съда да се основават единствено на показания на заинтересуван по смисъла на чл.172 ГПК свидетел, без да е извършен обоснован анализ на съдържанието на такива показания спрямо другите доказателства по делото и без да се мотивира преценката, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?“; 5. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност, дължи ли произнасяне по своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност?“; 6.„Относно задължението на съда да извърши преценка за наличие на допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП от водач на МПС да изследва конкретната пътна обстановка, разстоянието от мястото на удара и поведението на други участници в движението с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението“; 7. „За да се квалифицира поведението на водач на МПС като нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, необходимо ли да е налице причинна връзка между скоростта и настъпването на произшествието?“.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на отделните въпроси е съответно цитирана казуална практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: № 224 от 07.01.2019г., по гр.д. № 612/2018г. на III г.о.; № 248 от 16.11.2015г., по гр.д. № 1271/2015г. на III г.о.; № 241 от 23.10.2013г., по гр.д. № 3194/2013г. на I г.о., № 107 от 27.07.2015г., по т.д. № 4680/2013г. на I т.о., № 34 от 22.02.2016г., по гр.д. № 4657/2015г. на I г.о., № 250 от 21.12.2015г., по гр.д. № 3897/2015г. на I г.о., № 297 от 22.12.2014г., по гр.д. № 4004/2014г. на I г.о., № 159 от 22.02.2016г., по т.д. № 1871/2014г. на II т.о., № 185 от 15.07.2013г., по гр.д. № 889/2012г. на IV г.о., № 76 от 18. 03. 1985г. по н.д. № 42/1985г. на III н.о.; № 614 от 11.01.2012г. по н.д. № 2713/2011г. на III н.о.; № 510 от 14.11.2008г. по н.д. № 485/2008г. на II н.о.
Алтернативно касаторът е обосновал достъп до касация с очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, вследствие на извършена от въззивния съд неправилна преценка на фактите и доказателствата.
Ответникът по касационната жалба Т. Р. Т. – Бенинска в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на допълнителната предпоставка за достъп до касация – селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е оспорила и основателността на въведените касационни основания.
Третите лица – помагачи Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” и „Дженерали застраховане“ АД не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба,отговаряща на формалните процесуални изисквания за редовност, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално допустима частично – относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, който с цена 25 000 лв., надвишава установеният от чл.280, ал.3 ГПК( (предишна ал. 2 ГПК, редакция ДВ, бр.86/2017г.) минимален размер от 20 000 лева. В останалата й част относно постановения въззивен съдебен акт по иска, основан на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на имуществени вреди на ищеца, който под този размер ( 54.40 лв.), касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, въз основа на самостоятелната преценка на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, е споделил за обоснован и съобразен със закона извода на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетяване неимуществените и имуществените вреди, претърпени от Т. Р. Т. – Бенинска, резултат от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 23.02.2012г., с участието на л.а. „Ауди А4“ с ДК № M8882АР, л.а. „БМВ 3335Д“ с ДК [рег.номер на МПС] , т.а. „Волво“ с ДК № BS – RG – 38 с полуремарке „Ш.“ с ДК № OH – 59 – LR и паркиран т.а. „Скания“ с ДК [рег.номер на МПС] с полуремарке „К.“ с ДК [рег.номер на МПС] .
Позовавайки се на установения със заключенията на вещите лица по проведените първоначална и допълнителна авто – технически експертизи механизъм на процесния пътен инцидент, решаващият състав на Софийски градски съд е споделил извода на Софийски районен съд за проявено и от водача на л.а. „Ауди А4“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, противоправно поведение, с което е съпричинил настъпването на процесната верижна катастрофа. Изложил е съображения, че при движение в мъгла с метеорологична видимост до 40 – 50 м. безопасната скорост, при която водачът на процесното МПС е имал възможност да реагира при появяване на препятствие върху платното за движение, е била в диапазона от 50 до 58 км/ч по повторната съдебно – техническа експертиза и от 52,85 км/ч по първоначалната съдебно – техническа експертиза. С оглед на това въззивният съд е счел, че водачът на л.а. „Ауди А4“ е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като скоростта от 80 – 84 км/ч, с която се е движил, се явява несъобразена с конкретната пътна обстановка – гъста мъгла, лоша видимост и мокър път.
Отбелязал е, че произшествието е причинено от неколцина, които, по аргумент на чл.53 ЗЗД, отговарят при условията на солидарност, като всеки от тях е обвързан по отношение на пострадалия за поправяне на пълния размер на причинените вреди. Заключил е, че тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на причинителя на вредата, то правилото на чл.53 ЗЗД намира приложение и по отношение на ответника, който спрямо пострадалата ищца е обвързан за заплащане пълния размер на дължимото обезщетение.
С оглед анализа на доказателствения материал по делото решаващият състав на въззивния съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника, настоящ касатор, за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.
Въз основа на данните от заключенията на изслушаните първоначална и допълнителна съдебно – медицински експертизи, Софийски градски съд е споделил за отговарящо на принципа за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД определеното от първостепенния съд обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на ищцата от 8 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за обезвреда моралните болки и страдания на увреденото лице въззивният съд е взел предвид и подробно обсъдил вида и характера на получените травми – счупване под главичката на пета предкиткова кост на лявата ръка, кръвонасядане и охлузване на носа, кръвонасядане и охлузвания по дясната ръка, отток на малкия пръст на дясната ръка. Отчетени са още и продължителността на лечението – между два и три месеца и последвалия период на рехабилитация и раздвижване.
Съобразявайки правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД и функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на причинителя на вредата, решаващият състав е уважил и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, начиная от датата на пътно – транспортното произшествие, като не се е произнесъл по въведеното от настоящия касатор правопогасяващо възражение за давност за периода 23.02.2012 г. – 21.10.2012 г. , обективирано в т.8 от отговора на исковата молба ( вх.№ 1055828 /08.04.16 г.) .
С оглед анализа на решаващите мотиви на въззивния съд и наведените от касатора доводи по петия от формулираните процесуалноправни въпроси относно липсата на произнасяне от съда по своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност, настоящият състав на второ търговско отделение намира, че е налице предпоставката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като произнасянето на Софийски градски съд по съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви се явява в противоречие с постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК посочени и служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 97 от 06.07.2009г., по т.д. № 745/2008г. на II т.о.; № 69 от 08.06.2011г., по т.д. № 685/2010г. на I т.о.; № 133 от 23.12.2019г., по т.д. № 2399/2018г. на II т.о. № 72 от 30.04.2009 г. , по т.д.№ 475/2008 г. на ІІ т.о.; № 175 от 28.10.2010 г., по т.д.№ 54/2010 г. на ІІ т.о. и мн. др.
Другите поставени процесуалноправни въпроси № 1 – 4 не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените въпроси са относими именно към обсъждането на събраните по делото доказателства. По своята същност същите са израз на несъгласието на касатора с правните изводи, които въззивният съд е направил въз основа на събраните доказателства. Отделно, че въпросите съдържат твърдения, които не съответстват на мотивите на въззивното решение и по – конкретно, че решаващият състав е основал крайните си изводи само на избрани от него доказателства, без да изложи съображения защо отхвърля други като достоверни. Внимателният анализ на съобразителната част на обжалвания съдебен акт сочи, че въззивният съд, в съответствие със задължението си на инстанция по съществото на спора, е извършил задълбочен анализ на целия доказателствен материал, включително и на приетите от първостепенния съд заключения на първоначалната и допълнителната авто – технически експертизи, като не е констатирал твърдяното от касатора противоречие между тях, а изрично е посочил, че същите не са оспорени от насрещните страни и крайните им изводи не се опровергават от заключението на приетата във въззивното производство повторна авто – техническа експертиза. Що се отнася до твърдяната във въпрос № 4 заинтересованост на разпитания свидетел от изхода на спора, подобно възражение не е било заявено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Поради това въззивният съд не е обсъждал налице ли е вероятност свидетеля Никола Бенински да е заинтересован от изхода на делото, като е преценил показанията му с оглед на всички останали доказателства, включително с изготвения за пътно – транспортното произшествие констативен протокол № 22 от 24.02.2012 г., съобразявайки процесуалното правило на чл.172 ГПК. Обосноваността на изведените,въз основа на показанията му, изводи е въпрос, който относим към правилността на обжалваното решение, не подлежи на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Обстоятелството, че касаторът не споделя приетата за установена, въз основа на преценката на доказателствата, фактическа обстановка по делото, не е равнозначно на отклоняване на съда от задължението му да обсъди релевантните за спора доказателства.
Независимо от гореизложеното, следва да се посочи още, че цитираната от касатора практика на ВКС по въпроси № 1 – 4 е неотносима, тъй като е постановена при друга фактическа обстановка.
Не е доказана общата главна предпоставка за достъп до касация и по отношение на материалноправните въпроси № 6 и № 7, които в същността си се свеждат до приложението на чл.20, ал.2 ЗДвП. Същите касаят правилността на изводите на въззивния съд, а отговорът им е обусловен от извършената конкретна преценка на специфичните за делото факти и обстоятелства. Това означава, че са фактически обусловени, а не правни.
Въпросите съдържат твърдението на касатора, че неправомерното навлизане на л.а. „БМВ 3335Д“ в лентата за движение на л.а. „Ауди А4“ е създало опасност за застрахования водач, като за него не е била налице възможност да предотврати настъпването на удара. Изводът в обжалваното решение е напълно противоположен. Решаващият съд, въз основа на всички събрани доказателства, установяващи механизма на настъпилия пътен инцидент, е приел, че ударът за водача на л.а. „Ауди А4“ е бил предотвратим, ако е съобразил скоростта си на движение с конкретните метеорологични условия на облачно време, гъста мъгла, значително ограничена видимост на пътя до 50 м. и мокра пътна настилка. Що се касае до законосъобразността и обосноваността на тази преценка на въззивния съд, то тя подлежи на инстанционен контрол, но едва след допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че по отношение на поставените въпроси не е доказано и визираното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираното от касатора решение № 185 от 15.07.2013г., по гр.д. № 889/ 2012г. на IV г.о. на ВКС, доколкото при преценката относно поведението на водача на л.а. „Ауди А4“ въззивният съд е изследвал конкретната пътна обстановка и условия на видимост и е приел, че последният е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като ударът е бил предотвратим, ако се е движил със скорост, съобразена с видимостта и състоянието на пътната настилка.
Необходимо е също да се посочи, че сред съдебните актове, формиращи практика на ВКС по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не попадат решенията, постановени от НК на ВКС – арг. от т.2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които са цитирани по въпрос № 7. Поради това тези съдебни актове обективно не биха могли да са източник на противоречие, който да обоснове критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваване на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК въобще не е поддържано от касатора, поради което за състава на касационната инстанция отсъства процесуална възможност да се позове на същото.
Приетата основателност на искания достъп до касация, поради наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изключва необходимост от преценка на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК(ДВ бр.86/2017г.). Отделно е, че съобразно формираната казуална практика на ВКС за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, която не се отъждествява с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, е необходимо твърдяният порок да е съществен до степен, че да може да бъде констатиран от съда без реална необходимост от анализ и преценка на доводите за наличие или липса на нарушения на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или на необоснованост. В този смисъл очевидно неправилен ще бъде само съдебнен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, който е постановен въз основа на приложението на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато същият е явна необоснован поради грубо нарушаване правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността и незаконосъобразността( материална и процесуална) на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които последни са обсъдени по- горе.

При този изход на делото в производството по чл.288 ГПК следва на касатора да бъде указано , в едноседмичен срок от съобщението, да внесе допълнителна държавна такса за касационното производство, която съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на сумата 59.74 лв. ( при общ размер мораторна лихва от 2986.83 лв. )

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 5527 от 19.07.2019г., по гр.д. № 13258/2018г., по описа на същия съд, само в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена законна лихва от 23.02.2012 г.
УКАЗВА на касатора „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], в едноседмичен срок, считано от съобщението да представи по делото съответен платежен документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 59.74 лв. ( петдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), на основание чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ДА СЕ УВЕДОМИ касатора „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.

СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в определения от съда срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: