Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 21.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 947 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 101/11.04.2017 г. на Софийски градски съд, НО, 2-ри състав, постановена по ВНОХД № 711/2017 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 20.10.2016 г. по НОХД № 11022/2015 г., с която Софийският районен съд, НО, 21-ви състав, е признал подсъдимата Н. Д. В. за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същата за невинна в това, на 29.09.2014 г., около 20. 00 ч., в [населено място], на [улица], при управление на т.а. м. „Р. Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [населено място] към [населено място], на пешеходна пътека тип „зебра”, намираща се в района на ЖП гара – [населено място], обозначена с хоризонтална маркировка „М 8.1” и пътен знак „А 18” от ППЗДП, да е нарушила правилата за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (като не е спряла, за да пропусне стъпилия на пешеходната пътека М. В. Т., пресичащ пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила), реализирала ПТП и по непредпазливост му причинила средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В касационния протест и допълнението към него, поддържани от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че поради непрецизен доказателствен анализ и неправилно кредитиране обясненията на подсъдимата досежно скоростта, с която е управлявала МПС, както и за наличието на изпреварващ автомобил, попречил й да възприеме стъпването на пострадалия на пешеходната пътека, се е стигнало до незаконосъобразното й оправдаване. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС. В с. з. пред ВКС подсъдимата лично и чрез защитника си изразява позиция за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Доводите за неправилна оценка на доказателствата и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е провел допълнително въззивно следствие като е назначил и изслушал заключение на АТЕ с конкретни задачи, извършил е цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически заключения относно пътния инцидент, с изключение на тези, касаещи скоростта на движение на подсъдимата в района на ПТП и наличието на изпреварващ автомобил отляво в момента, когато пострадалият е започнал движението си по пешеходната пътека. Изводите за тези нови фактически положения са подробно и аналитично обсъдени в мотивите. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на обясненията на подсъдимата относно величината на скоростта, с която тя се е движила преди ПТП (60 км./ч. вместо приетите от първата инстанция 40 км./ч.), като в тази връзка са съобразени не само вътрешните им характеристики, индициращи за обективност и правдивост и липсата на оборване от други доказателствени източници, но и практическата им съвместимост с данните за установения удар и счупване на предното стъкло на автомобила, което не е неправдоподобно да се е случило при такава скорост. Същото важи и относно новоприетия факт за наличието на изпреварващ автомобил отляво по посоката на движение на подсъдимата, който е попречил същата да възприеме стъпването на пострадалия на пешеходната пътека и придвижването му по нея с бърз ход. И по този въпрос въззивният съд е представил подробни и аргументирани съображения, които държат сметка както за качеството на дадените от подсъдимата обяснения, така и установените данни за конкретния участък от пътя и осъществяваното по него интензивно движение по време на ПТП. Затова няма място за споделяне на доводите в касационния протест за процесуални пороци относно начина на формиране на изводите по тези съществени факти, които впоследствие да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Несъгласието на прокурора се отнася до резултата от направената въз основа на доказателствата оценка, която е била извършена в съгласие с изискванията по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въз основа на установените от първата инстанция фактически положения и промяната относно горепосочените данни за пътната обстановка и скоростта на движение на подсъдимата, (които са обусловили извод за настъпване на удара в опасната зона за спиране при внезапната поява на пешеходеца в осветеното от късите светлини пространство непосредствено след преминаване на изпреварващия автомобил), законосъобразно е прието, че деянието е случайно и същата е била оправдана по повдигнатото й обвинение. Задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да се осигури безпрепятствено преминаване на пешеходеца на обозначената в района пешеходна пътека е в зависимост от обективната възможност на водача да възприеме стъпването му върху нея, което в конкретния случай е станало, когато автомобилът е отстоял на 22 м. от мястото на удара при движение с разрешена скорост от около 60 км./ч. с опасна зона 40 м. Вярно е, че поначало сигнализацията за наличието на пешеходна пътека предупреждава за необходимост от намаляване на скоростта с оглед възникването на опасност за движението, но именно поради това същата е била ограничена до 60 км./ч. с пътен знак В 26 и подсъдимата се е съобразила с това. ВКС намира за ненужно да обсъжда възраженията на защитата на подсъдимата, че ПТП не е настъпило на пешеходна пътека. По този въпрос са налице пространни съображения в мотивите на въззивния съд, които споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 101/11.04.2017 г. на Софийски градски съд, НО, 2-ри състав, постановена по ВНОХД № 711/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.