Ключови фрази
съдебни разноски * изменение на решението в частта относно разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 511


София, 20.09. 2010г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Мими Фурнаджиева

като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 243 по описа за 2010г., приема следното:

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 7303/01.ІІІ.2010г. на адвокат Т. като процесуален представител на В. Д. Г. и Т. П. Г., двамата от гр.Варна, срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд /ВОС/ № 561 от 12.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 153/2010г.
Ответницата по частната жалба И. Б. Д. от София е заела становище за нейната недопустимост, тъй като жалбоподателите нямат право на жалба поради непредставяне на списък на разноските, евентуално за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки с оглед наличието на съдебна практика по заявените от касаторите въпроси, евентуално за неоснователност.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението в тази насока на ответницата по касация. Непредставянето от ответниците, поискали присъждането на разноски, на списък на разноските до приключването на единственото проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание, би било само пречка те да обжалват постановения от този съд съдебен акт, какъвто не е разглеждания случай.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ВОС е отменил определението на Варненския районен съд от 02.ХІІ.2009г. по гр.д. № 9852/2008г., с което е оставена без уважение молбата на И. Бл.Д. за изменение на определението на В. от 29.ІХ.2009г., с което Д. е осъдена да заплати на касаторите 1800лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция, и вместо него е постановил друго, с което е изменил това определение, като е присъдил в тежест на Д. 300лв. деловодни разноски за един адвокат. Съдът е взел предвид, че производството по делото е образувано по иска на Д. срещу В.Г. и Т.Генчев за предаване владението върху реална част от поземлен имот – 177 кв.м, находящ се в гр.Варна, че на 29.ІХ.2009г. ищцата е поискала спиране на производството с оглед предстоящо постигане на споразумение, а евентуално – в случай на неизразено от противната страна съгласие за спиране – е заявено и искане за прекратяване, че с протоколно определение в проведеното на същата дата единствено съдебно заседание производството е прекратено на основание чл.232 от ГПК и на ответниците са присъдени 1800лв. заплатен адвокатски хонорар по направеното в заседанието изрично искане от процесуалния им представител въз основа на представения договор за правна защита и съдействие. Прието е, че при тези обстоятелства правилно е приложена разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК. Преценено е, обаче, че присъдените разноски са прекомерни, като в тази връзка са взети предвид цената на исковата претенция – 2515.53лв., че с оглед на това и съгласно чл.9 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. размерът на адвокатското възнаграждение е 290.93лв., че делото не е със значителна правна и фактическа стойност – проведено е само едно съдебно заседание, в което производството е прекратено, от процесуалния представител на ответниците е изготвен отговор на исковата молба и към него са приложени доказателства.
В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на касационния съд е свързано с тълкуване на закона за отстраняване на непълноти и неясноти на правни норми и съдът за първи път се произнася по такъв спор: въззивният съд не взел предвид разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; съдът може да обсъжда въпроса за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност само ако възнаграждението надвишава трикратният минимален размер по Наредбата; съдът е присъдил общо на двамата ответници общ минимален хонорар, въпреки че всеки от тях има право на разноски – възнаграждение за един адвокат; интересът по смисъла на чл.7 от Наредбата е средната пазарна цена на претендираната вещ, който не съвпада с цената на иска и с данъчната оценка.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт по въпроса следва ли се присъждането на адвокатски хонорар на всяко от двете представлявани от един адвокат в едно и също производство лица, упълномощен с общо пълномощно, по който въпрос на настоящата инстанция не е известна съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита, че отговорът на така релевираният въпрос е положителен.
По силата на чл.26 ал.1 от ГПК всяко лице, от чието име или срещу което се води гражданско дело, е страна по делото, съответно ищец или ответник, които предвид разпоредбата на чл.215 от ГПК може да бъдат повече от един. Съгласно чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът, т.е. всеки ответник, има право да иска заплащане на направените от него разноски, включително адвокатско възнаграждение, при прекратяване на делото. По силата на чл.1 от Наредба № 7/2004г., издадена от В. адвокатски съвет, делегиран с разпоредбите на чл.121 ал.1 във вр. с чл.36 и чл.28 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Няма предвидено в нормативен акт изискване при представляване от един адвокат на повече от един клиент да се сключва отделен договор с всеки един от тях.
По основателността на частната касационна жалба:
Атакуваното въззивно определение е частично неправилно в обжалваната му част. Не е съобразено при постановяването му, че всеки от двамата ответници, макар и представлявани от един адвокат въз основа на един договор за правна защита, има право да иска да му бъдат заплатени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение – общо 1800лв., или по 900лв., при прекратяването на заведеното срещу тях дело. Не е съобразено и че по силата на пар.2 от Наредба № 1/2004г., към която разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК препраща по силата и на чл.36 от ЗА, при направеното от ищцата искане за намаляването му това възнаграждение не може да бъде определено в по-нисък от трикратния размер на определения с Наредбата минимален такъв. Минималният размер в случая с оглед чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата и цената на иска поотделно срещу всеки ответник в размер на 1258лв. /2516лв. : 2/ е 215лв./, която е определена в съответствие с чл.68 и чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, е 215лв., следователно трикратният размер, който се дължи на всеки от тях, е 646лв. Като е присъдил от тази сума само по 150лв., въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено в частите за разликата /общо/ над 300лв. до 1292лв. и тази разлика бъде присъдена на касаторите. В останалата му обжалвана част /за разликата до 1800лв./ определението следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е оплакването на касаторите за значителна правна и фактическа сложност на делото, тъй като спорът между страните продължавал повече от 15 години – делото е образувано на 18.ХІІ.2008г. Обстоятелството, че въззивният съд неправилно е преценявал във връзка с правната и фактическа сложност на делото продължителността на производството с провеждането на само едно съдебно заседание, в какъвто смисъл е и последното релевирано в частната касационна жалба оплакване, не налага различен от направения извод за размера на дължимите на касаторите разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд, ГО, № 561 от 12.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 153/2010г. в частта за разликата над 300лв. до 1292лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Б. Д. от София да заплати на В. Д. Г. и Т. П. Г., и двамата от гр.Варна, още 992лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския окръжен съд, ГО, № 561 от 12.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 153/2010г. в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: