6 Р Е Ш Е Н И Е № 113 С., 20.01.2016г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 955 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. М., [населено място] срещу решение № 1087 от 28.11.2013г. по в.т.д. № 2054/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение от 24.07.2013г. по гр.д. № 15954/2012г. на Варненски районен съд, X. състав е отхвърлен предявеният от Ж. Р. М. против [фирма], представляван от Ваня Н. Й., иск за установяване на вземане за сумата 19 000 лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 03.03.2009г. и с падеж 31.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2012г., за която е издадена заповед за изпълнение № 5480/18.07.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10266/12г. на В., X. състав и Ж. Р. М. е осъден да заплати на [фирма], представляван от Ваня Н. Й., направените разноски в размер на 1 660 лева – пред първата инстанция и 1 780 лева – пред въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че с оглед направеното от ответницата възражение за пълно изпълнение от нейна страна на задължението по каузалното правоотношение въззивният съд е обсъдил приложения по делото договор за заем, който е изключен от първоинстанционния съд от доказателствата по делото, като е приел, че ищецът се бил задължил като управител на [фирма] да предостави на [фирма] сумата 21 700 лева. Поддържа, че изложените от съда мотиви във връзка с липсата на валидно сключен договор за заем са неясни, неправилни, вътрешно противоречиви и погрешни, като в тази връзка въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, кредитирайки и обсъждайки договор за заем, сключен между трето лице и ответника, който документ е бил изключен от доказателствата по делото от първоинстанционния съд. Счита за необосновано становището на въззивния съд, че не е постановено изрично изключване на договора за заем от приетите доказателства, тъй като, видно от протокол от с.з. от 26.06.2013г., първоинстанционният съд с изрично определение е изключил този документ от доказателствата по делото. Поради това и доколкото посоченото доказателство не е прието при разглеждане на делото във въззивната инстанция, поддържа, че въззивният съд не би могъл да го обсъжда. Поддържа още, че в настоящия случай е направено от ответницата абсолютно възражение срещу ценната книга, а същински възражения за наличие на каузална сделка между ищеца и ответника по повод на издадения запис на заповед не са наведени от издателя, като при наведени такива възражения е негова тежестта за доказването им. Счита, че въпреки обсъждането на изключения от доказателствата договор за заем, въззивният съд не е обсъдил в решението си всички твърдения на страните в тази насока, нито направеното признание на факти. Твърди още, че са неправилни изводите на въззивния съд относно разпределението на доказателствената тежест между страните. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Ответницата Ваня Н. Й. – С. като [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Твърди, че действително първоинстанционният съд не е приел като доказателство договорът за заем, но не го е изключил изрично от доказателствата по делото. С оглед на това въззивният съд, разглеждайки всички направени своевременно от ответницата възражения по предявения иск, правилно и в съответствие със закона и въз основа на съдържащите се по делото доказателства е приел, че безспорно е налице каузално правоотношение, възникнало по едно и също време с издаването на записа на заповед, за едно и също вземане и за едно и също като размер и падеж задължение. Въз основа на изложеното поддържа, че плащането по записа на заповед е поставено под условие, което го лишава от менителничния ефект. Счита за правилно обсъждането от въззивния съд на представеното писмено доказателство – договор за заем, поради липса на изричен съдебен акт, който да изключва този документ от доказателствата по делото, и цененето му – за допустимо, без да е било налице задължение за въззивния съд с изричен акт да приема представеното доказателство при произнасяне по този въпрос от компетентен съд. Поддържа, че не е налице признание от нейна страна за действително получаване на сумата по договора за заем, тъй като категоричното й становище е, че заемодател по това правоотношение е дружеството, а не физическото лице – касатор и тя никога не е получава суми от последния. Поддържа и останалите, направени с отговора на исковата молба, възражения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение № 207 от 21.04.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел за установено, че по силата на запис на заповед от 13.03.2009г. ответницата се е задължила да заплати на 31.12.2009г. на въззиваемия ищец Ж. Р. М. сумата 21 700 лева, като в записа на заповед са вписани уговорките „без разноски” и „без протест”. Обсъдил е възраженията на въззивницата – ответник по иска, за погасяване на вземането по давност поради изтичане на едногодишния давностен срок по чл.531, ал.2 ТЗ и за нередовност на менителничния документ от външна страна и е приел, че са неоснователни. Предвид обстоятелството, че ефектът е платим на конкретно определен падеж, а не при предявяване, е счел за неоснователно и възражението, че записът на заповед не е предявен. С оглед на това въззивният съд е приел, че следва да обсъди доводите на въззивницата за наличието на валидно каузално правоотношение с ответника – договор за заем, по който е изпълнила изцяло поетите задължения за връщане на получената в заем сума. Обсъдил е приложения на лист 18 от делото на В. договор за заем, за който е приел, че липсва изрично определение за неприемането му като доказателство по делото, доколкото определението от съдебно заседание на 26.06.2013г. не постановява неговото изрично изключване от приетите доказателства. Въз основа на този документ е приел за установено, че на 13.03.2009г. въззиваемият ищец Ж. М. в качеството си на представляващ [фирма] се е задължил да предостави на въззивницата сумата 21 700 лева, която следва да бъде върната на 31.12.2009г., като съгласно т.3 от договора заемателят се е задължил при подписване на договора да издаде в полза на заемодателя и запис на заповед за посочената сума. Въззивният съд е изложил съображения, че при сравнение на представения по делото запис на заповед, от който въззиваемият черпи права, с договора за заем от 13.03.2009г., е налице пълно съвпадение на датата на подписване, размера на предоставената сума и падежа на задължението, както и на заемополучателя, с оглед на което е приел, че записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнение на задълженията на въззивницата по този договор за заем от 13.03.2009г.. Като е посочил, че въззиваемият не е навел твърдения и не е представил доказателства за подписване от страна на въззивницата на друг запис на заповед от 13.03.2009г. с поемател [фирма], В., е приел, че е без значение за крайния му извод обстоятелството, че заемодател по договора за заем от 13.03.2009г. е дружеството, представлявано от Ж. Р. М., а поемател по записа на заповед е физическото лице Ж. Р. М.. По изложените съображения въззивният съд е приел за доказани доводите на въззивницата, че представеният по делото запис на заповед е издаден като гаранция за изпълнение на задълженията й по договор за заем от 13.03.2009г. и е изложил съображения, че предвид реалния характер на този договор в тежест на ищеца по делото е да установи валидното сключване на договора, чрез доказване на факта на реално предаване на въззивницата на посочената в договора и записа на заповед сума от 21 700 лева. Приел е, че доказателства за това не са ангажирани, поради което каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден процесният запис на заповед, не е възникнало валидно между страните. С оглед на изложените съображения е достигнал до крайния извод, че записът на заповед не удостоверява изискуемо вземане на поемателя спрямо издателя, доколкото между страните не е налице валидно облигационно отношение, което записът на заповед обезпечава. По първия процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителна практика на ВКС – решение № 263 от 01.07.2011г. по гр.д. № 561/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 265 от 10.09.2012г. по гр.д. № 703/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 81 от 08.07.2014г. по гр.д. № 5665/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл.232 ГПК при оттегляне на иска. Прието е, че на изключен съгласно чл.183, предл.2 ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, с определение по чл.157 ГПК в хода на съдебното производство. По останалите процесуалноправни въпроси също е формирана задължителна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, обективирана в решение № 117 от 18.07.2011г. по т.д. № 1076/2010г. на ВКС, ТК, ІІ то., решение № 199 от 05.10.2011г. по гр.д. № 1171/2010г. на ВКС, ТК, ІІ г.о., решение № 249 от 27.12.2011г. по т.д. № 1037/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно тази практика решаването на спора по същество от въззивната инстанция предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения при съобразяване със съдържанието на въззивната жалба. Твърдението на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в становището му по иска, следва да се приеме за признание по смисъла на чл.175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано. Предвид така възприетите разрешения на поставените по делото процесуалноправни въпроси, настоящият съдебен състав намира , че обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика, като е основал изводите си на писмен документ – договор за заем от 13.03.2009г., който с изрично определение на първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 26.06.2013г. е изключен от доказателствата по делото поради неотносимост към предмета спора и който не е приет като доказателство във въззивното производство. Във въззивната жалба са изложени доводи, основани на представения в първоинстанционното производство, но изключен като неотносим от доказателствата по делото, договор за заем, с които подробно се обосновава относимостта на този документ към предмета на спора. С оглед на това въззивният съд е следвало да съобрази, че тези доводи имат характера на оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в изключване от доказателствата по делото на договора за заем въпреки неговата относимост към предмета на спора, и е следвало на основание чл.266, ал.3 ГПК в хода на въззивното производство да приеме документа като доказателство по делото с определение по чл.157 ГПК. В отклонение от задължителната съдебна практика въззивният съд не е обсъдил и изложените от страните твърдения – становището на ответницата в отговора на исковата молба, че по делото не е спорно, че е получила посочената в представения от нея договор за заем сума 21 000 лева от търговското дружество, представлявано от ищеца, а не от самия ищец, и че сумата е била изплатена изцяло в срока до падежа на задължението, както и значението на тези твърдения за крайния изход на спора, а е отхвърлил предявения иск, приемайки за недоказано предаването на сумата по договора за заем от 13.03.2009г. Предвид допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – произнасяне с изрично определение по искането за приемане на договора за заем от 13.03.2009г. като доказателство по делото, правният спор по предявения иск не може да бъде разрешен по същество, а на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди и направеното в отговора на исковата молба признание за получаване на сумата по представения договор за заем. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1087 от 28.11.2013г. по в.т.д. № 2054/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: