Р Е Ш Е Н И Е
№ 254/2018 г.
гр. София 20.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 22 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 4863 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. С. Ш., чрез особения представител адв. В. И. против решение № 151/07.08.2017 г. по в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. С. Ш. против Община Брезова-гр.Брезово. и „Илта” ЕООД, гр. Казанлък искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите: сумата 57 600 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 бр. орехови дървета, намиращи се в имот № **** в землището на [населено място], м.”К. о.”/”Ю.”/, сумата 684 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 бр. орехови дървета, както и сумата 12 500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 бр. орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд не е разгледал всички обстоятелства по случая, не е извършил пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Твърди, че в изложените мотиви съдът не е разгледал и обсъдил доводите и възраженията на страната в рамките на оспорената част на решението и не е отговорил на оплакванията, посочени във въззивната жалба, че въобще не е разгледал възраженията във въззивната жалба. Твърди се също, че въззивният съд не е разгледал доводите и оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, не е дал указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради непълнота на доклада и дадените указания, и това е нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно установяване на фактическата обстановка по делото. Сочи се, че съдът е игнорирал изцяло оплакванията за непълнота на изготвения доклад по чл.146 ГПК в който не е указано на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, оплакванията за нарушения, които водят до несъбирането на точно определени доказателствени средства, поискани пред първоинстанционния съд, а именно да бъде допусната лесотехническа-оценителна експертиза от експерт от изпълнителна агенция по горите, притежаващ висше лесотехническо образование, а не агрономическа или агротехническа експертиза от агроном, доколкото обекти на последната не са селскостопанска продукция и култура, а в случая обекта на изследване е дървесина и дървен материя. Не е разгледал оплакванията за кредитиране на страдащи от противоречия заключения на извършени по делото агрономически експертизи, без да вземе предвид изложените от страната възражения, че доколкото при определяне размерът на вредите и пазарната стойност на материала намират приложение редица нормативни актове, които непрекъснато се актуализират, житейски нелогично и необосновано е работилия по делото експерт да използва литература от 1970,1971 и 2004 г., доколкото моментът на приемане на заключението е 2016 г., оплакването на страната, че събраните в първоинстанционното производство доказателства са непълни и неточни и не следва да бъдат единствено обсъдени повторно от въззивния съд, а следва да бъдат допуснати исканите от ищеца в първоинстанционното производство доказателствени искания, както и да бъдат обсъдени правилно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, оплакването на страната, че първоинстанционният съд не е извършил пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, оплакванията, че в изложените от съда мотиви не са посочени всички искания и възражения на ищеца. Поддържа се становището, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за извършване на процесуалните действия, посочени от жалбоподателя, като бъде дадена възможност за допускане и събиране на нови доказателства в открито заседание по разглеждане на делото, след правилно указание на подлежащите на доказване факти, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първата и въззивна инстанция. Сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът в решението си не е преценил и не е обсъдил всички твърдения, възражения и доводи на ответника по повод предявените искови и по този начин е нарушил правото на защита на ищеца. Твърди, че след направена преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани в първоинстанционното производство доказателства се установява, че претенцията на ищеца е доказана напълно по основание и размер. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд или се постанови решение по същество, с което исковете се уважат.
Ответниците по касационната жалба Община Брезово и „Илта” ЕООД не са изразили становище по жалбата.
С определение № 642/10.07.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 151/07.08.2017 г. по г.в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. Ш. ЕГН [ЕГН] против Община Брезово, гр.Брезово и „Илта” ЕООД гр. Казанлък искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 57 600 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 броя орехови дървета, намиращи се в имот № **** в землището на [населено място], м.”К. о.” /„Ю.”/ и сумата 12500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 броя орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1. за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, включително и когато приеме, че някое възражение не е основателно следва ли да го обсъди в мотивите си и 2. когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение на чл.146,ал.1,т.5 и ал.2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Със същото определение състава на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на ищеца А. Ш. в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по в.гр.дело № 145/2017 г. в частта, с която е потвърдено решението по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. Ш. против Община Брезово и „Илта” ЕООД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 684 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 броя орехови дървета, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане. В тази част определението на ВКС е влязло в сила на 28.07.2018 г.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди.
Прието е, че в исковата молба се твърди, че А. Ш. е собственик на имот № **** в землището на [населено място], местност „К. о.” /„Ю.”/, в качеството на наследник на С. Р. Ш., че в този имот имало четири орехови дървета. Прието е също, че твърденията са, че дърветата били отсечени от служители на ответника „Илта” ЕООД на 14.09.2009 г. в изпълнение на договор с Община Брезово, а служители на общината не са осъществили контрол върху тази дейност.
Съдът е приел за установено от представеното удостоверение за наследници изх. № 51/27.08.2014 г., че А. Ш. е един от наследниците на С. Ш.. Приел е също за установено от решение № 310/17.09.1998 г. на Поземлена комисия [населено място], че на наследници на С. Ш. е възстановен имот № **** в землището на [населено място], местност „Ю.”. Посочил е, че съгласно заключението на агрономическата експертиза, имот № ***** не е трасиран на терена с трайни знаци. Приел е, че според заключението на агротехническата експертиза имот 145005 не е обозначен с трайни знаци по границите и представлява необработена нива, обрасла с трева и храсти, че между имота и реката по скица има път, но на терена реално път няма, че теренът е обрасъл с храсти и къпини, че на място има четири ями с останали корени от дървета, които са орехови, че ямите са в непосредствена близост до реката и попадат по скица в проектирания полски път.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът е приел, че не може да бъде направен извод, че е осъществено пълно и главно доказване на обстоятелството, че в имота, възстановен на наследниците на С. Ш., един от които е ищецът, към 14.09.2009 г., е имало четири орехови дървета. Прието е, че показанията на свидетеля Б. са твърде общи и не кореспондират с данните от експертизите. Посочил е, че няма как свидетелят да идентифицира положението на процесните дървета, след като имотът, възстановен на наследниците на С. Ш., няма ясни граници на терен. Прието е, че съгласно заключението на агротехническата експертиза, ямите, за които се твърди, че са останали от отсечените дървета, попадат по скица в проектирания полски път. Формиран е извод, че евентуалното тяхно отсичане не може да причини вреда на ищеца – липса първият елемент от фактическия състав за търсене на отговорност за вреди.
Според въззивния съд дори и да бъде прието, че ореховите дървета са били в имота, възстановен на наследниците на С. Ш., не са ангажирани никакви доказателства, че дърветата са отсечени именно от работници на втория ответник, по поръка на първия ответник. Изведен е извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.
По правните въпроси:
С решение № 57/02.03.2011 г. по гр.дело № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че с разпоредбата на чл.269 ГПК се предвижда, че въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Прието е, че второто изречение на чл.269 ГПК визира неправилните решения, като вид порочни решения от посочените в първото изречение – нищожни и недопустими. Предметът на въззивното производство се определя от искането на страната във въззивната жалба. По правилността на решението въззивната инстанция в рамките, очертани от въззивната жалба осъществява решаваща дейност, тъй като е съд, който разглежда и разрешава спора по същество. Като инстанция, решаваща спора по същество тя е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.
С т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.
По касационната жалба:
Като взема предвид отговорите на правните въпроси съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и неправилно – постановено е в нарушение на процесуалния закон.
В исковата молба ищецът А. С. Ш. е изложил твърдения, че е собственик на нива и овощна градина с обща площ от 5.002 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”К. о.”/”Ю.”/, представляваща имот № ***** в землището на [населено място], в който имот до месец септември 2009 г. се намирали 4 броя орехови дървета, посадени преди около 120 г. Твърди, че през лятото на 2009 г. дружеството „Илта” ЕООД започнало почистване на дървета и храсти от коритото на река Р. за предотвратяване на бедствия и наводнения. На основание заповед на Областния управител на Пловдивска област от Община Брезово било издадено на това дружество-ответник разрешение за извършване на сеч в имоти с № ***** и № *****. В нарушение на предоставените права за почистване само на коритото на реката и посочените общински имоти ответното дружество навлязло в имота на ищеца и на 14.09.2009 г. последният установил, че са били отрязани четирите ореха, като дърветата били вдигнати с кран, натоварени в камиони и отнесени извън селото. По подадена от ищеца жалба била извършена проверка от РП Пловдив, в хода на която е установено, че на ответното дружество е възложена работа в точно определени общински имоти, но не и в частни такива, намиращи се край реката. Твърди се, че в резултат на противоправните действия на служители на „Илта” ЕООД, изразяващи се в неправомерно изсичане на ореховите дървета в имота му ищецът претърпял имуществени вреди – загуба на ценна дървесина от отрязаните 4 бр.орехови дървета, загуба на дървесина за огрев и е пропуснал да реализира ползи от плододобива от ореховите дървета за период от пет години – от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г. Ищецът твърди, че за претърпените вреди и пропуснати ползи трябва да отговарят солидарно двамата ответница – Община Брезово, тъй като не е осъществила организация и контрол върху работата на дружеството, на което е възложила почистването на речното корито и на „Илта” ЕООД, поради това, че не е контролирало действията на служителите, на които е възложило работата. Искането е да се осъдят в условията на солидарност ответниците да заплатят на ищеца сумите: сума от 57 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина от отрязаните 4 броя орехови дървета/48 кубика по 1200 лв./, сумата от 684 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуба на дървесина за огрев от изсечените 4 броя орехови дървета/12 кубика по 57 лв./ и сумата 12500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив на 4 броя орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е била подадена пред Пловдивския окръжен съд и е образувано гр.дело № 2778/2014 г. по описа на същия съд. С определение № 2772/30.09.2014 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд. Производството по делото е продължило пред Пловдивския районен съд под № 5029/2015 г.
Видно от данните по гр.дело № 5029/2015 г. на Пловдивския районен съд в съдебно заседание, проведено на 08.09.2015 г. в изготвения доклад съдът е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права от ищеца А. Ш.. Отразено е становището по предявените искове от всеки от ответниците. Община Брезово и „Илта” ЕООД са оспорили предявените искове и са изразили становище, първият ответник за неоснователност на исковете, а вторият за недопустимост на исковете и за неоснователност на същите. Дружеството-ответник е оспорило твърдението, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, за който твърди, че има трайни насаждения орехи и др. В доклада съдът е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота, който твърди да са били засадени процесните 4 броя дървета – орехи, извършени противоправни действия от служители на ответника, причинени в резултат на това вреди и пропуснати ползи, причинна връзка между поведението и вредите, размерът на причинените вреди и пропуснати ползи. Посочено е, че в доказателствена тежест на ответниците е да оборят презумпцията за вина по чл.45,ал.2 ЗЗД.
С определение, постановено в съдебно заседание на 14.06.2016 г. по гр.дело № 5029/2015 г. на Пловдивския районен съд е допуснато увеличение на исковите претенции за заплащане на обезщетение за претърпени вреди под формата на загуби от недобита дървесина от отрязаните четири броя орехови дървета от 18000 лв. на 57 600 лв. и с оглед цената на единия от обективно съединените искове, която е над 25 000 лв. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд гр. Пловдив. Последният съд е постановил решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г.
С първоинстанционното решение предявените искове са отхвърлени, като е прието, че липсват обективни доказателства, въз основа на които да се заключи, че четирите орехови дървета са се намирали в имота на ищеца, че не може да се обоснове и извод, че в патримониума на последния са настъпили вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза в резултат на изсичането им. Формиран е и извод, че без наличието на вреда, която е един от основните елементи на фактическия състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане следва да се приеме, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците по отношение заявените от ищеца претенции.
Ищецът А. Ш. е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Във въззивната жалба е изложил оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, тъй като не са дадени, съгласно чл.146,ал.2 ГПК указания на страните за кои твърдяни от тях факти не сочат доказателства, което е довело до неправилен извод, че е недоказан твърдян от ищеца факт, че процесните орехови дървета са се намирали в имота на ищеца, а като последица от това е и неправилност на въззивното решение. Изложени са и доводи, че първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение в изготвения доклад по чл.146 ГПК да посочи кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Сочи се, че допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд може да бъде отстранено от въззивния съд посредством изготвяне на доклад със съдържанието, посочено в чл.146,ал.1,т.3,4 и т.5-та, като бъде указано за кои от твърдяните от страните факти не сочат доказателства и да бъде дадена възможност за допускане и събиране на нови доказателства в открито заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията на преклузиите в процесуалния закон.
С въззивното решение не е даден отговор на оплакванията във въззивната жалба на ищеца за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на разпоредбите на чл.146,ал.1,т.3,4 и т.5 и ал.2 ГПК относно изготвения от съда доклад. Въззивният съд не е дал указания на ищеца, че с въззивната жалба не сочи доказателства, които счита, че е била лишен от възможност да посочи, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство във връзка с доклада по делото – нарушения на чл.146,ал.1,т.3,4 и т. 5 и ал.2 ГПК. С решението въззивният съд е приел, че не е осъществено пълно и главно доказване на обстоятелството, че в имота, възстановен на наследниците на С. Ш., един от които е ищецът към 14.09.2009 г. е имало четири орехови дървета, че поради това евентуалното тяхно изсичане не може да причини вреда на ищеца, че липсва първият елемент от фактическия състав на търсене на отговорност за вреди. Според въззивния съд дори и да бъде прието условно, че ореховите дървета са били в имота, възстановен на наследниците на С. Ш. не са ангажирани доказателства, че дърветата са отсечени от работници на втория ответник по поръка на първия ответник.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, включително и цитираната по-горе в доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните (списък на правно релевантните факти). Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл.143,ал.2 ГПК съдът е длъжен съгласно чл.145,ал.1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта/осъществил се е или не се е осъществил/, съдът записва нейното изявление в протокола и дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Неизготвянето на доклад от първоиннстанционния съд, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В случая доклада на първоинстанционния съд е непълен. В съответствие с разпоредбите на чл.146,ал.1,т.1 ГПК първоинстанционния съд е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права. Не са спазени изискванията на чл.146,ал.1,т.3 и т.4 ГПК, тъй като не е отразено в доклада кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Първоинстанционния съд не е посочил, съгласно чл.146,ал.1,т.5 ГПК кои от посочените в т.1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца, освен факта, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. Дадени са общи указания, че в тежест на ищеца е да докаже извършени противоправни действия от служители на ответника, като ответниците в случая са двама, причинени в резултат на това вреди и пропуснати ползи, причинна връзка между поведението и вредите и размерът на причинените вреди, и пропуснати ползи – т.е. посочени са общо елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, но не и конкретни правнорелевантни факти от посочените в изпълнение на чл.146, ал.1,т.1 ГПК от доклада, които подлежат на доказване от ищеца. Първоинстанционния съд не е указал съгласно чл.146,ал.2 ГПК ясно и конкретно за кои от твърдените от ищеца факти не сочи доказателства. Както се посочи с първоинстанционното решение предявените искове са отхвърлени, като съдът е приел, че липсват доказателства, въз основа на които да се изведе извод, че четирите орехови дървета са се намирали в имота на ищеца, както и че поради това не може да се обоснове и извод, че в патримониума на последния са настъпили вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза в резултат на изсичането им. За твърдения факт, че процесните четири орехови дървета са се намирали в имота, собственост на ищеца не са дадени указания в доклада на първоинстанционния съд в изпълнение разпоредбите на чл.146,ал.2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства.
При направени обосновани оплаквания във въззивната жалба на А. Ш. за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – на чл.146,ал.1,т.3,4 и т.5 и ал.2 ГПК въззивният съд не е дал отговор на тези оплаквания с въззивното решение, нито е дал указания на ищеца относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция, поради непълнота на доклада и дадените указания. С оглед на това настоящият съдебен състав преценява, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на обжалваното въззивно решение в частта по предявените искове с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 57 600 лв. претърпяна загуба и за сумата 12 500 лв. пропуснати ползи, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 14.09.2009 г. Последното в посочената част следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да укаже на жалбоподателя-ищец за възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция, поради непълнота на доклада и дадените указания.
Съгласно разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК и съобразно крайния изход на правния спор въззивния съд следва да се произнесе и по претенциите относно присъждане на разноските по делото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно № 151/07.08.2017 г. по в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. Ш. ЕГН [ЕГН] против Община Брезово, гр.Брезово и „Илта” ЕООД, 123736391, със седалище и адрес на управление, гр. Казанлък, бул.”23-пехотен Шипченски полк” № 22, ет.1,ап.1 искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 57 600 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 броя орехови дървета, намиращи се в имот № **** в землището на [населено място], м.”К. о.” /„Ю.”/ и сумата 12500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 броя орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в указаната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |