РЕШЕНИЕ № 133 София, 13.07.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №3327/2017 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №258/21.3.2018 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 30.01.2017 г. по гр.д.№368/2016 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, граждански състав,при условията на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС ОСГТК с оглед императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК. Въззивната инстанция е приела, че съдът следва да следи служебно за интересите на детето при спор по чл.127 СК, като се обосновал с разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, Законът за закрила на детето и задължителните указания, дадени в ППВС №1/12.11.1974 г. Обосновавайки се с крехката възраст на детето и то да живее при родителите си, а не да бъде отглеждано от своята баба, съдът е стигнал до извод, че от представените по делото доказателства то следва да живее при майката в Германия, която има сигурна и стабилна работа по трудов договор, с много добри доходи и има силно желание да гледа детето и да се грижи за него. Отчетена е ниската и крехка възраст на детето, което е момиче, което се нуждае от особени майчини грижи. Отчетени са и всички други битови предимства на майката – наличието на сигурна квартира, това че майката може да разчита на съпруга си, с който има сключен по-късен брак, както и че детето ще може да научи чужд език и да получи добро образование. С оглед основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., намира следното: Съгласно правната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата включва и действията на съда при спорове относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата, включително и режима на лични контакти/чл.127, ал.2 СК/. При определяне на последния трайната съдебна практика е, че постановеното от съда има действие от момента на влизане в сила на съдебния акт, а до този момент действат привременните мерки по чл.127, ал.3 КТ, ако такива са поискани. В касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд се твърди, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че по делото не са събрани минимума доказателства, които да дадат основание за съда да постанови детето да живее при майката извън България – в Германия, както и не са отчетени събраните по делото доказателства, които установяват по безспорен начин привързаността на детето към бащата, отчуждението от майката, социалният доклад, които сочат че условията при бащата позволяват на последния да отглежда детето. Моли се за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора Ц. С. Р. – адв. Н. В.. Ответницата по касация Е. К. З. не заявява становище в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касатора в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед направеното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.127, ал.2 СК, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното решение е неправилно. Незаконосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод, че районният съд не е съобразил най-добрият интерес на детето при решаване на въпроса на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права, въпреки отчетените в социалния доклад от ДСП-Б. факти и обстоятелства, и при недоказани от страна на майката твърдения за условията, при които живее в Германия. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените от бащата претенции бъдат уважени по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК когато родителите, които не живеят заедно, не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските права , личните отношения с него и издръжката му съгласно чл.59, 142,143 и 144 от СК. При сезиране на съда с оглед регулирането на тези отношния следва да се отчетат всички обстоятелства, относно тяхното развитие, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите на детето, съгласно изискванията на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато не се изпълнява разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, т.е. когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено. Въз основа на тези свои правомощия и с оглед събраните по делото доказателства, съдът решава на кого от родителите да предостави отговорносттаза отглеждането и възпитанието на детето и упражняването на родителските функции, като се ръководи изцяло от интересите на детето. Въз основа изложеното и предвид събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че в интерес на детето А. е да живее при бащата, който да упражнява и родителските права върху него. Това се установява, както от представения по делото социален доклад от ДСП – Б., така и от показанията на свидетелките Р. и И.. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели, които не установяват условията, при които детето би живяло в Германия. По делото липсват всякакви други доказателства относно тези условия. Единствено доказано от страна на ответницата по касация е, че същата не живее в България и има брак с друго лице, което също живее в Германия, както и признанието за това и доходите на новото й семейство. С оглед изложеното на майката следва да бъде предоставен режим на лични контакти с детото, който максимално да задоволи потребностите на детето. Предвид обстоятелството, че майката живее извън страната и възрастта на детето, което към момента на приключване на устнати есъстезания пред настоящата инстанция е навършило 9 години, най-подходащ е режимът, при който майката да вижда контактува с детето всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 до 17.00 часа. На основание чл.142, ал.1 СК съдът намира, че майката следва да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130 лева, която ще задоволява нуждите на детето от храна, дрехи, консумативи,учебници и учебни пособия, считано от 07.6.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска доокончателното й изплащане, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Предвид изхода от спора ответницата по касация – ответница и по исковата молба, следва да заплати на касациноният жалбоподател – ищец, деловодни разноски за всички производства в размер на 1430 лева, както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 187 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение последно ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.01.2017 г. по гр.д.№368/2016 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, граждански състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната А. Ц. С. с ЕГН - [ЕГН] на бащата Ц. С. Р. с ЕГН - [ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А. Ц. С. при бащата Ц. С. Р. с ЕГН - [ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с майката Е. К. З. с ЕГН – [ЕГН], всяка първа и трета неделя от месеца 10.00 часа до 17.00 часа по местоживеене на детето. ОСЪЖДА Е. К. З. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], кв. Р., да заплаща на Ц. С. Р. с ЕГН - [ЕГН], от [населено място], кв. Р., като баща и законен представител на малолетното дете А. Ц. Р. с ЕГН - [ЕГН], месечна издръжка в размер на 130.00/сто и тридесет/ лева месечно считано от 07.6.2015 г. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. ОСЪЖДА Е. К. З. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], кв. Р., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Р. с ЕГН - [ЕГН],от [населено място], кв. Р., направените по делото разноски в размер на 1430/хиляда четиристотин и тридесет/ лева. ОСЪЖДА Е. К. З. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], кв. Р., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд в размер на 187/сто осемдесет и седем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: