О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 гр. София,31.07.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 433 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Баумаш - 70” ЕООД /н./, представлявано от синдика адв. Г. Г., срещу определение № 3 от 08.01.2020г. по в.ч.т.д. № 3/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 2403 от 18.11.2019г. по т.д. № 632/19г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е взел предвид и обсъдил доводите и аргументите му, изложени в исковата молба и жалбата, както и неправилно е възприел и ценил правните факти и обстоятелства и тяхната относимост към фактическата и правна същност на повдигнатия спор. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК не се явява „специална” норма по отношение на разпоредбите на чл.685 и чл.688 ТЗ, респ. не ги дерогира, и не създава друго, ново основание за приемане и включване на вземания в Списъка на предявените и приетите вземания в производството по несъстоятелност извън сроковете, установени с посочените разпоредби. Сочи, че доколкото спорът, образуван въз основа на иск по чл.694 ТЗ, не е с предмет – оспорване/установяване размера на вземане на кредитора НАП, установено с ревизионен акт, а е спор, с който се цели да бъде признато за установено несъществуването/недължимостта на това вземане от длъжника, то искът е допустим и подлежи на разглеждане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Създава ли нормата на чл.164, ал.4 ДОПК друго/ново основание и тази норма явява ли се материална и процесуална такава/основание за приемане и включване на тези предявени вземания в списъка на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност извън сроковете, установени с разпоредбите на чл.685 и чл.688 ТЗ? 2. Може ли вземане на НАП, възникнало и дължимо за време преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност, но установено с ревизионен акт след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, да бъде предявено и прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност след изтичане на императивните срокове, установени с разпоредбата на чл.685 и чл.688 ТЗ? 3. Може ли чрез установителен иск по чл.694 ТЗ кредитор да оспори вземане на НАП, с който иск се цели да бъде признато за установено несъществуването/недължимост на вземане, възникнало и дължимо за време преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност, установено с ревизионен акт, в това производство, но предявено след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ? Ответниците Национална агенция за приходите и „Палас 27” ЕООД /н./ не представят отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване несъществуването на вземане от публичен характер, предявено в производството по несъстоятелност от страна на НАП въз основа на ДРА от 2019г. относно задължения на длъжника, възникнали преди решението за откриване производството по несъстоятелност, но след като са изтекли сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. След като вземанията са били приети от синдика, е инициирано от жалбоподателя производство по възражение срещу списъците и процесния иск с правно основание чл.694 ТЗ. Приел е, че разпоредбата на чл. 164 ДОПК урежда предявяване на публични вземания в производството по несъстоятелност - органът, който е оправомощен да предявява вземанията в производството по универсално принудително изпълнение /НАП, освен ако в закон не е предвидено друго/; начина на приемане на публични вземания, в зависимост дали същите са установени с влязъл в сила акт или не, но относно сроковете за предявяване на публичните вземания, които са императивно установени в чл. 685 и сл. от Търговския закон липсва изрична уредба. Изложил е съображения, че нормата по чл.164 ДОПК следва да се тълкува в смисъл, че въпреки липсата на изрично дерогиране на сроковете по ТЗ, то това следва от духа на нормативно въведеното изключение. Позовал се е на решение № 43 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., ТК и е приел, че нормата на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК е специална по отношение на разпоредбите на ТЗ и с нея се въвежда изключение от общия ред за приемане на вземания от страна на синдика, установен в Глава четиридесет и трета от Търговския закон, с оглед защитата на обществения интерес от попълване на фиска. Посочил е, че чл. 164, ал. 4 ДОПК не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Приел е още, че редакцията на специалната норма предполага липса на възможност относно каквато и да е преценка от страна на синдика, с оглед израза „незабавно“ - както преценка по същество, така и относно спазването или неспазването на сроковете по ТЗ, т.е. в данъчния закон е въведен един нов темпорален аспект, чрез израза „незабавно“, който следва да се счита като допълнение към редакцията на 687 от ТЗ и определящ извод, че сроковете по чл.685 и сл. от ТЗ не са валидни относно тази група вземания против несъстоятелния длъжник. Заключил е, че след като е представен влязъл в сила акт, синдикът следва да включи вземането в списъците, независимо че сроковете по чл.685 и сл. от ТЗ са изтекли, както е осъществено и в процесния случай. Въззивният съд е приел, че съобразно правилото по чл.164 от ДОПК няма и процесуална възможност за кредитор в производството по несъстоятелност да оспорва чрез възражение против списъците или чрез иск по чл.694 ТЗ наличието на вземане на държавата и общините, което е прието от синдика, освен въз основа на факти по чл.168 от ДОПК, които не се включват в забраната по чл.164 от ДОПК. Посочил е, че забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът не е имал възможност да оспори приетото от синдика публично вземане, извън хипотезите на чл.168 от ДОПК, предвид забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК, какъвто е и изводът на първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. С оглед мотивите на обжалваното определение за обуславящ решаващите изводи на въззивния съд следва да се приеме формулираният от частния касационен жалбоподател трети процесуалноправен въпрос, който следва да бъде конкретизиран от настоящата инстанция, съобразно правомощията й по т.1 от ТР №1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: „Допустимо ли е чрез отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ кредитор да оспори вземане на НАП, установено с ревизионен акт, по съображения, че вземането се отнася за период, предшестващ постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност, но не е предявено в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ?”. Така уточненият въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Преценката за значението на останалите въпроси за изхода на делото зависи от отговора на така уточнения въпрос, поради което тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационен контрол. По уточнения процесуалноправен въпрос е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на яснота и формирана постоянна съдебна практика по приложението на чл.164 ДОПК във връзка с разпоредбите на чл.694, чл.685 и чл.688 ТЗ. По поставения въпрос настоящия състав намира следното: Искът по чл.694 ТЗ обслужва производството по несъстоятелност и има за цел да разреши със сила на пресъдено нещо спора относно предявено вземане спрямо всички участници в това производство. Когато е предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, с който се оспорва прието вземане и който се основава на твърдение, че не е спазен преклузивен срок за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, по същество се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност. В този случай, след като с определението по чл.692 ТЗ вземането е прието, единственият път на защита на длъжника и кредиторите е чрез иск по чл.694 ТЗ. С оглед на това следва да се приеме, че правото на принудително изпълнение на вземането следва да бъде потвърдено или отречено с решението по същество на спора. Посоченото разрешение се отнася и до хипотезата, при която предмет на отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ е старо вземане на НАП, установено с ревизионен акт, но предявено след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. Забраната на чл.164, ал.4, изр.2 ДОПК вземането да бъде оспорвано по реда на част четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите вземания се отнася до възможността да се оспорва съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила акт публично вземане с оглед специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, но не и до възможността да бъде оспорено правото на принудително изпълнение на НАП в производството по несъстоятелност на други основания. По изложените съображения настоящият състав намира, че е допустимо чрез отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ кредитор да оспори вземане на НАП, установено с ревизионен акт, по съображения, че вземането се отнася за период, предшестващ решението за откриване на производство по несъстоятелност, но не е предявено в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. С оглед допустимостта на спор относно правото на принудително изпълнение, разрешаването на който в посочената хипотеза може да стане само по реда на специалния отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, определението на въззивния съд се явява неправилно. Въпросът дали вземането, предмет на предявения отрицателен установителен иск, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност поради предявяването му при спазване на преклузивните срокове, е по същество на спора и по него съдът дължи произнасяне с решението си. Следва да се посочи, че когато публично вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност. Ето защо, ако актът за установяване на публичното вземане е издаден за стари вземания след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, последните не намират приложение, тъй като процедурата за издаването на акта за публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е приключила. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3 от 08.01.2020г. по в.ч.т.д. № 3/2020г. на Апелативен съд - Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 3 от 08.01.2020г. по в.ч.т.д. № 3/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, както и потвърденото с него определение № 2403 от 18.11.2019г. по т.д. № 632/19г. на Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: