Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 18 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2316/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново и жалба на частните обвинители и граждански ищци, срещу въззивно решение № 223 от 26.10.2012г., постановено по внохд № 60/12г. по описа на АС-Велико Търново. В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която подс.И. Д. е бил оправдан за извършено престъпление по чл.115 от НК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, произтичащо от допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира, че съдебните актове са постановени при нарушение на закона, поради което моли за тяхната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане Адвокат Д., повереник на гражданските ищци и частни обвинители, моли за уважаване на касационната жалба, която поддържа. Изразява становище, че е нарушена разпоредбата на чл.14 от НПК, тъй като част от доказателствата са игнорирани.Също моли за връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат М., защитник на подсъдимия оспорва протеста и жалбата, като пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че доверителят му не следва да носи наказателна отговорност по обвинението за убийство. Подсъдимият И. Д. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 11.04.2011г., постановена по нохд №169/11г., Окръжен съд-Плевен е признал подсъдимия И. С. Д. за невиновен в това, че на 25.07.2010г. в землището на [населено място], обл.Плевен, на десния бряг по течението на река Искър, умишлено умъртвил И. Н., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.115 от НК. Със същата присъда, подсъдимият И. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Съдът е отхвърлил изцяло предявените от гражданските ищци Д. Н. и П. Н., граждански искове за неимуществени вреди в размер на 70 000лева за първата и 30 000лева за втората. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски, както и съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивна присъда № 228 от 12.09.2011г., постановена по внохд № 173/11г., АС-Велико Търново е отменил горепосочената първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл115 от НК и вместо това е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.119 от НК, като на основание чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.115 от НК. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважени са и гражданските искове, както следва: за гражданския ищец Д. Н. в размер на 35 000лева и за П. Н. в размер на 15 000лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. ВтАС се е произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия, разноските и държавните такси. В останалата част присъдата е била потвърдена. С решение № 553 от 06.03.2012г., по кнохд № 2732/11г., ВКС, трето наказателно отделение е отменил въззивната присъда на АС-Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане. С решение №223 от 26.10.2012г., постановено по внохд №60/12г., АС-Велико Търново е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Предмет на касационна проверка, видно от протеста и жалбата е потвърдителното решение на АС-Велико Търново, но само в частта досежно оправдаването на подсъдимия Д. по обвинението по чл.115 от НК. След отменителното решение на касационната инстанция, въззивният съд е изпълнил дадените указания, като е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е събрал нови доказателства и е проверил други, които са част от доказателствената съвкупност, събрана от предходните съдебни състави. Оплакването, което се прави в протеста е за нарушение на материалния закон, но от съдържанието му е изводимо и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предвид релевираните доводи за нарушения при оценката на доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд, довели до релевираното нарушение. В касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители, също се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, независимо, че в по-голямата си част изложението възпроизвежда фактическата обстановка, възприета от решаващите съдилища, както и свидетелските показания, като се разсъждава на плоскостта на необоснованост. В жалбата липсва подкрепяща твърдението за нарушение на чл.14 от НПК аргументация. Доколкото от протеста и жалбата се извеждат твърдения за невярна оценка на доказателствата и доказателствените източници, следва да се посочи, че същите независимо от обема на изложението, фрагментарно цитират части от въззивното решение, които разгледани изолирано, не могат да очертаят в пълнота аналитичната дейност на апелативния съд. По отношение на последната, настоящата инстанция констатира задълбоченост и детайлност, като въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доказателствени източници както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Няма игнорирани доказателства - напълно или формално обсъдени, както и превратно интерпретирани. В рамките на проверката и анализа на доказателствата, въззивният съд в акта си е дал убедителни отговори на всички възражения на страните, като е изпълнил и указанията, дадени с отменителното решение за задълбочен анализ на доказателствата. Съдът е извел фактическите си констатации и най-вече тези във връзка със спорните по делото моменти, касаещи тази част от инцидента, която непосредствено предхожда и съпътства причиняването смъртта на пострадалия, и която характеризира действията на последния и на подсъдимия, след оценка на всички относими доказателства. Въззивният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ал.М., М.Б., П.Р., като ги е обсъдил в тяхната взаимна кореспонденция, както и във връзката им с останалите писмени и веществени доказателства. Не са игнорирани и експертните заключения, като способ за проверка на доказателствата. При интерпретацията на обясненията на подсъдимия, въззивният съд е отчел техния особен характер, като доказателствен източник. За правилен, настоящата инстанция намира анализа на свидетелските показания на Ал.М. и Б., като тяхната възраст и отношенията им с подсъдимия, като техен работодател, са фактори, които не могат априори да обусловят тяхното не кредитиране. Двамата свидетели са били разпитвани, включително и при последния им разпит в хода на въззивното производство, при спазване предписанията, визирани в разпоредбата на чл.140 от НПК, а именно в присъствието на психолози, които след депозиране на показанията са изразявали становища по проведените разпити. Също така, първите си показания, приобщени по реда на чл.281 от НПК, тези свидетели са дали след инцидента, когато подсъдимият-техен работодател, е бил задържан и не е имал какъвто и да било контакт с тях. Независимо, че в хода на съдебното следствие не е установен доказателствен източник, който да установява фактическите данни, пресъздаващи инцидента в неговата цялост, събраните преки и косвени доказателства относно различните етапи от случилото се между участниците в инцидента, а именно посочените по-горе гласни доказателства и тези от показанията на св.В., Ц., Й., Ц. и Б., писмените и веществени доказателства, както и експертните заключения, очертават неговото развитие от възникването до крайния момент, както и установяват хронологията на събитията, такава каквато е приета за установена от решаващите съдилища. При оценката на гласните доказателствени източници не са пренебрегнати, и принципно не следва да се пренебрегнат обстоятелствата, свързани с индивидуалната способност на всеки един индивид да възприеме, запомни и възпроизведе факти от дадени събития. От значение е, че съдът е изследвал и установил по несъмнен начин цялата верига от действия на участващите в случилото се. Внимателен е и анализът на показанията дадени от свидетеля М. М.. Правилно съдът е приел, че те не могат изцяло да установят безспорни фактически положения, тъй като по отношение на последните действия на подсъдимия, пострадалия и на самия свидетел, показанията му се явяват изолирани и не подкрепени от останалите доказателства. Независимо от това дори и този свидетел не отрича един от значимите за правните изводи факт, а именно, че преди последния-смъртоносен изстрел, пострадалият е замахвал към подсъдимия с носеното от него дърво. Необвързваща за съдилищата е оценката, дадена от св. М. затова, че разстоянието между двамата е пречело да бъде нанесен реален удар, тъй като същата сочи на негов извод и оценка на фактология, а не на възпроизвеждане на факти, каквато е същността на свидетелските показания - чл.117 от НПК. В обобщение може да се посочи, че настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при оценъчната дейност на въззивната инстанция, които да обуславят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. В резултат на вярната и задълбочена оценка на доказателствената маса, въззивният съд в пълнота е изяснил значимата за предмета на доказване фактология. Правилността на фактическите изводи от своя страна е обусловила и правилност на правните такива. Независимо от поддържаното от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.115 от НК, всички съдебни състави, включително и последните, имащи правомощия за произнасяне по същество са приели, че подсъдимият Д. е осъществил деянието при хипотезата на неизбежна отбрана, като спорният момент е относно наличието, респективно липсата на превишаване на нейните предели. Следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за правилен извода на решаващите съдилища, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, като изцяло споделя подкрепящата го аргументация. Преценката за наличието на елементите, характеризиращи института на неизбежната отбрана, визиран в чл.12 от НК е направена от една страна в контекста на установената фактология, а от друга страна съобразно установената трайна и задължителна практика на ВКС по тези въпроси. Въззивният съд е проследил цялата хронология от действия от момента, в който пострадалият взема решението за саморазправа с подсъдимия до провеждането на последния смъртоносен изстрел. Правилно е прието, че нападението е непосредствено, не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане, в случая на личността на подсъдимия. Още с пристигането на мястото на инцидента, пострадалият започнал да замахва с носеното от него дърво, като тези действия продължили и след като подсъдимият го предупредил и произвел два контролни изстрела в земята. Това накарало подсъдимия да отстъпва-предвижвал се е назад към реката, още повече, че към пострадалия се е присъединил св.М.М., който не само отправял ругатни, но и хвърлял камъни, при което подс.Д. бил улучен с някои от тях. В определен момент от нападението камъни е хвърлял и самият пострадал. Последният продължил да замахва с носеното от него дърво-тояга/с дължина 88см./, включително и непосредствено преди провеждане на смъртоносния изстрел. В подкрепа на тези факти, показания депозира и свидетелят М. М..По експертен път е установено разположението на двамата-подсъдим и пострадал, в момента на изстрела- пострадалият е бил наведен напред, обърнат с предно-страничната си лява част към стрелящия, а последният е бил в изправено положение, като куршумът е попаднал в областта на лявото рамо. Също така следва да се посочи, че двамата са се намирали на разстояние над два метра, до около четири-пет метра, което предвид дължината на дървото, тази на ръката, както и динамиката на събитията, обективира реална възможност за нанасяне на удари с дървото/същото завършвало с топка и наподобявало бухалка/. От значение е да се посочи, че действието се е развивало в район, който не е населен, освен подсъдимия, пострадалия и св.М.М. в картофената нива са се намирали двете момчета-св. Б. и А. М., работещите две жени- свидетелките Л. и К., както и на около 300метра св. П. Р.. При тези опорни констатации/детайлно изложени и оценени във въззивния съдебен акт, което не налага преповтарянето им в същия обем/, изводите на решаващите съдилища, че деянието на подсъдимия е осъществено при неизбежна отбрана се споделят от тази инстанция. Също така правилни са и следващите изводи, че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.Тези изводи не се променят от факта, че подсъдимият е използвал преработен пистолет и боеприпаси - патрони тип “оса”. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само, когато защитата надхвърля необходимото за отблъскване на нападението, при това явно. Това несъответствие ще е явно, ако е ясно изразено и не буди съмнение, тъй като при отблъскването на нападението нападателят може да използва по-интензивни средства и начини, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.Тези принципни разбирания, въззивният съд правилно ги е съотнесъл към фактическите си изводи и е достигал съответно до правилен краен извод за наличието на класическа неизбежна отбрана. Убедителни са аргументите за липсата на превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия, с предприетите действия по отношение на пострадалия. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в протеста и жалбата касационни основания, които да обусловят неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223 от 26.10.2012г., постановено по внохд № 60/12г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: