2 Р Е Ш Е Н И Е № 294 гр. София, 28.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1968 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 22, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 5 от З. за а. Образувано е по жалбата на В. Й. Б. от [населено място] против решение от заседанието от 19 ноември 2010 г. на В. а. с., с което е оставена без уважение жалбата на адвокат В. Б. от адвокатска колегия – В. Т. срещу решението на а. с. – В.Т. от 6 октомври 2010., с което адв. В. Б. се отписва от списъка на адвокатите в колегията. В жалбата се сочи, че по изложени в жалба съображения и основания жалбоподателят поискал от В. а. с. да бъде отменено решението на адвокатския съвет при адвокатска колегия – В. Т. поради тежки процесуални пороци, които се съдържат в решението от 9 юли 2010 г. на В. д.с. по д. д. № 10/2010 г., които го правят недействително; в атакуваното решение не са обсъждани наведените основания за незаконосъобразност на решението на В. д. с. и само е посочено, че решението не подлежи на съдебен контрол предвид уредената в закона изчерпателност на основанията на съдебна намеса и липсата на възможност да се обсъждат евентуални пороци на влязлото в сила решение; В. а. с. не се е произнесъл по наведените в жалбата доводи за възобновяване на дисциплинарното производство като неотменимо право на всеки български гражданин на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, както се прогласява в чл. 56 от Конституцията на Република България и както е прието в решение № 3 от 17 май 1994 г. по конст.д. № 1/1994 г.; чл. 56 от Конституцията има непосредствено действие и е средство за защита при нарушени или застрашени права или законни интереси; липсва правна забрана за подаване на молба с искане за възобновяване на дисциплинарни дела при наличие на законни основания, а след като Законът за адвокатурата не урежда ред за възобновяване на дисциплинарните дела, то с препращащата разпоредба на чл. 139, ал. 6 ЗА към НПК законодателят е предвидил процесуална възможност за защита в съответствие с чл. 56 от Конституцията, като без значение е систематичното място на разпоредбата според НПК, тъй като разпоредбата не препраща към прилагане на конкретна част или правила от процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване по реда на Глава ХХХІІІ НПК дисциплинарното дело да се върне за ново разглеждане. В писмени бележки от жалбоподателя и от процесуалния му представител адв. Ю. Д. се поддържат доводи за основателност на жалбата, предвид липсата на възможност за атакуване на порочно решение на В. а. с. по какъвто и да е друг ред, освен чрез правилата на НПК, към който З.т за а. изрично препраща. Адв. Д. изрично изтъква, че касационният съд може или директно да прецени законосъобразността на решението на д. с., или посредством възобновяването на дисциплинарното производство по чл. 420, ал. 2 НПК, тъй като заявените съображения за незаконосъобразността на решението на В. а. с. изцяло попадат в обхвата на предвидените основания за възобновяване в НПК, приложими и в дисциплинарното производство по ЗА по силата на препращащата норма на чл. 139, ал. 6 ЗА. Ответникът В. а. с. не представя отговор по жалбата. В съдебното заседание процесуалния представител на ответника сочи доводи за неоснователността на жалбата поради целеното заобикаляне на закона и недопустимост в частта й, с която се иска отмяна на решението на В. д. с. Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА. С атакуваното решение В. а. с. оставил без уважение жалбата на В. Б. срещу решение на адвокатския съвет – В. Т. от 6 октомври 2010 г., с което адвокат Б. се отписва от списъка на адвокатите в колегията. За да постанови този резултат В. а. с. приел, че решението на В. д. с., с което на жалбоподателя е наложено наказание “лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 6 месеца”, считано от обнародване на решението в Държавен вестник, е влязло в сила и то не подлежи на съдебен контрол, предвид изрично учредената в закона изчерпателност на основанията за съдебна намеса; жалбоподателят сам е констатирал, че според чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА обжалваното решение е законосъобразно, защото задължението за отписване произтича от закона и адвокатският съвет е бил длъжен да извърши отписването; в това производство не могат да се обсъждат евентуални пороци на влязлото в сила решение, което подлежи на изпълнение и доводите на жалбоподателя са неотносими към разглежданото производство. О. обстоятелства са следните: По д. д. № 10 за 2010 г. по описа на В. д. с. – София са разгледани жалби на адвокат В. Й. Б. и адвокат И. Н. – дисциплинарен обвинител при адвокатската колегия – В. Т., срещу решение от 19 декември 2009 г. по дисциплинарно дело № 2 за 2009 г. на д. с. при адвокатска колегия – В. Т.. Д. съд отложил делото неколкократно по молба и във връзка с искания на жалбоподателя Б., като за последното заседание от 9 юли 2010 г. призовката за жалбоподателя е получена на 30 юни 2010 г. На 9 юли 2010 г. жалбоподателят подал молба с искане делото да се прекрати поради изтекла давност. В. д. с. дал ход на делото по същество и наложил на жалбоподателя наказанието “лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца”, считано от обнародване на решението в Държавен вестник. С решение по протокол № 12 от 6 октомври 2010 г. адвокатският съвет във В. Т. на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА въз основа влязлото в сила решение на В. д. с. отписал адв. Б. от списъка на адвокатите при адвокатския колектив във В. Т. за срок от 6 месеца. Жалбоподателят обжалвал това решение на адвокатския съвет пред В. а. с. по съображения за допуснати от В. д. с. особено тежки нарушения на процесуалните правила и материалния закон, изразили се в нередовно призоваване на жалбоподателя за последното заседание на съда, тъй като жалбоподателят не е имал възможност да получи призовката на посочената в съобщението дата, представянето по делото на документ с невярно съдържание – писмо от прокурор, послужило при формирането на убеждението на състава на В. д. с., непроизнасянето на В. д. с. по искането за прекратяване на дисциплинарното преследване поради изтекла давност, лична ангажираност на дисциплинарния обвинител, липсата на извършени дисциплинарни нарушения. Сочи се, че решението е незаконосъобразно и не може да поражда действие, защото законът е нарушен грубо и са нарушени и гражданските и професионалните права на жалбоподателя, а в З. за а. и НПК не е предвиден ред за прогласяване на недопустимост на актовете по дисциплинарни и наказателни дела. Иска се отмяна на обжалваното решение на адвокатския съвет. Към настоящата жалба се представя писмо от 30 юни 2010 г. до председателя на Висшия дисциплинарен съд от прокуратурата в [населено място], с което се заявява, че преписка № 2227/2009 г. по описа на прокуратурата в [населено място] не може да бъде представена, защото с обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК против адв. Б. делото е внесено с обвинителен акт в районния съд в [населено място] за разглеждане. Представя се и съдебно удостоверение от 11 август 2010 г. на районния съд в [населено място], според което към датата на издаване на удостоверението в съда не е внесен обвинителен акт по прокурорска преписка № 2227/2009 г. и няма образувано производство от общ характер по описа на районния съд. Жалбата е неоснователна. Решенията на В. д. с. като втора инстанция по жалбите срещу решения на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии по силата на закона не подлежат на съдебен контрол – чл. 130, ал. 2 ЗА. Предмет на обжалване в настоящото производство е решение на друг орган, а именно В. а. с., във връзка с отписването на жалбоподателя от списъка на адвокатите в съответната колегия. На първо място, не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че в разглеждания случай следва да се извърши преюдициална преценка за законосъобразността на решенето на В. д. с., тъй като решенията на този вътрешен орган на адвокатурата по силата на закона не могат да бъдат ревизирани за тяхната законосъобразност от друга институция извън адвокатурата. В контекста на специалните правила, уреждащи правата и задълженията във връзка с упражняването на адвокатската професия, с присъединяването на правоспособния юрист към съответната общност, се приемат и правилата за действие на особените юрисдикции на общността. По налагането на дисциплинарните наказания е предвидена двуинстанционна процедура именно в изпълнение на правилото на чл. 56 от Конституцията на Република България, поради което твърдението за празнота в закона за липса на право на жалба, не може да бъде споделено. В атакуваното решение предвид предмета на разглеждания спор В. а. с. основателно е приел, че доводите за евентуални пороци на влязлото в сила решение на В. д. с. не могат да бъдат разглеждани поради влизането му в сила, както и поради изрично уредената в закона изчерпателност на основанията за съдебна намеса. Основателно е прието, че предприетото от адвокатската колегия действие е пряко следствие от правилото на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА, предвиждащо отписване от адвокатската колегия за срока на лишаването на жалбоподателя от правото му да упражнява адвокатска професия. Както в жалбата пред В. а. с., така и в настоящата жалба жалбоподателят посочва аргументи за прилагане на правилата на НПК, макар и в различна насока. В жалбата пред касационния съд се поддържа, че В. а. с. не се е произнесъл по наведените в жалбата доводи за възобновяване на дисциплинарното производство като неотменимо право на всеки български гражданин на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, обвързано с чл. 56 К. и както е прието в решение № 3 от 17 май 1994 г. по конст.д. № 1/1994 г., но всъщност жалбоподателят пред В. а. с. е искал прилагане на правилата на НПК във връзка с твърдението му за погасяване на дисциплинарното преследване поради изтекла давност. Независимо от тези обстоятелства касационният съд приема, че следва да се произнесе и по посочения довод с искане за прилагане на глава ХХХІІІ на НПК. Според правилото на чл. 139, ал. 6 ЗА, в дисциплинарното производство се прилагат правилата на НПК, доколкото в самия закон не се съдържат други правила. От една страна, точният прочит на нормата води до извода, че З. за а. не предвижда прилагане на всички правила на НПК. Изхождайки от телеологичното тълкуване на правилото, съобразено и със систематичното му тълкуване, следва да се заключи, че препращането към НПК е сторено с оглед попълване на правилата само с оглед процедурата по налагане на дисциплинарните наказания, но не и към другите правни институти, предвидени в НПК. От друга страна възобновяването на наказателните дела по Глава ХХХІІІ НПК касае само и единствено съдебни актове на наказателния съд, които са влезли в сила, освен другите групи изрично посочени съдебни актове на този съд. Това изчерпателно изброяване пречи да се приеме, че актовете на особени юрисдикции могат да бъдат приравнявани на посочените съдебни актове, за да бъдат приложими разпоредбите за възобновяване на наказателните дела. Най-сетне, решението на В. д. с. е обосновано не единствено върху съответното нарушение в наказателноправен аспект (оправдателна присъда, невлязла в сила, е приложена от жалбоподателя към писмените му бележки за касационния съд), а основно на осъществено нарушение на адвокатската етика и морал във връзка с дискредитирането на съдебната система, функцията на съда и като цяло уронване престижа на адвокатската професия. В заключение следва да се отбележи, че жалбата е неоснователна и не са налице твърдените от жалбоподателя пороци на атакувания акт, поради което жалбата му следва да се остави без уважение Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Й. Б. от [населено място] против решение от заседанието от 19 ноември 2010 г. на В. а. с., с което е оставена без уважение жалбата на адвокат В. Б. от адвокатска колегия – В. Т. срещу решението на адвокатския съвет – Велико Т. от 6 октомври 2010., с което адв. В. Б. се отписва от списъка на адвокатите в колегията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: