Ключови фрази
Частна касационна жалба * извлечение от счетоводни книги * редовен от външна страна документ * поръчителство * заповед за изпълнение * заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492

С., 12.07., 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1805 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] , с предходно наименование [фирма], Е.[ЕИК], чрез юрисконсулт Н. К., с вх.№33 от 02.01.2013 г. на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.12.2012 г., срещу определение №2950 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№2065/2012 г. на Бургаския окръжен съд, VІ-ти гр.въз.състав, с което е потвърдено разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК с №4415 от 31.08.2012 г., постановена по ч.гр.д.№6915/2012 г. на Бургаския районен съд, ГО, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист и срещу поръчителите С. Л. З., М. А. Д. и Т. М. К..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.418, ал.2 във вр. с чл.417,т.2 ГПК във вр. с чл.138 и сл.ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че представеното извлечение от сметки във връзка с представените договори за кредит и поръчителство, не носят достатъчно информация за подлежащо на изпълнение вземане и срещу поръчителите, защото отговорността на поръчителите произтича единствено от сключените между тях и банката договори за поръчителство. Формулира правни въпроси дали извлечението от счетоводните книги представлява единствено основание за ангажиране солидарната отговорност на поръчителите, както и въпроса „Следва ли в представеното по реда на чл.417, т.2 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката като задължителен реквизит да фигурират и лицата, поели задължението в качество на поръчители”, по отношение на който въпрос подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното определение с определение №431 от 30.05.2012 г. по ч.т.д.№596/2011 г. на ІІ Т.О. и ТР 1 от 28.12.2005 г.- ОСТК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол по поставения правен въпрос дали в представеното по реда на чл.417, т.2 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката като задължителен реквизит следва да фигурират и лицата, поели задължението в качество на поръчители само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК по отношение на последните двама поръчители- М. Д. и Т. К.. Само по отношение на тях съдът се е мотивирал с обстоятелството, че те не фигурират в представеното от банката извлечение от сметка. По отношение на поръчителя С. З. съдът се е обосновал с неподписването от същия на допълнителното споразумение №1 към договора за поръчителство от 03.07.2009 г., към който правен извод поставеният въпрос е неотносим. Наведените от жалбоподателя доводи, че неговата отговорност произтича от основния договор за поръчителство от 04.12.2007 г., подписан преди предоговаряне на кредита, е довод за неправилност, който не може да се разглежда в производството по чл.288 ГПК.
По посочения по-горе правен въпрос е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като направените в обжалваното решение правни изводи са в противоречие с тези в приложеното определение №431 от 30.05.2012 г. по ч.т.д.№596/2011 г. на ІІ Т.О. В него съставът на ВКС, ІІ Т.О. е приел, че не е задължително в извлечението от сметката на банката да фигурира името на поръчителя като солидарно задължено лице по договора за банков кредит, като удостоверяването на подлежащото на изпълнение вземане се удостоверява от договора за кредит и договорите за поръчителство. Настоящият състав намира, че не е налице подържаното противоречие с т.7 на ТР1-2004-ОСТК, защото то е постановено по отменената уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание- чл.242, ал.2 ГПК, отм. Проверката, която извършва заповедният съд на основание чл.418, ал.2 ГПК за редовността на документа от външна страна, е аналогична с тази, визирана в чл.243, ал.1 ГПК,отм., но не и по отношение на проверката дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Частната касационна жалба в частта, с която е допусната до касационен контрол, е неоснователна.
Трайно установена е съдебната практика, че извлечението от счетоводните книги представлява документът, въз основа на който законът допуска издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 ГПК. Той трябва да индивидуализира както вземането на банката към главния длъжник, така и допълнително поетото обезпечително задължение от поръчителите. Извлечението трябва да съдържа данни за поръчителите, в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя, особено в случаите на предоговаряне на кредита, какъвто е настоящият. Освен, че може да се поръчителства за по-малко и при по-леки условия от главния дълг/чл.139 ЗЗД/, уговорката за продължаване на срока, постигната между длъжника и кредитора, няма действие за поръчителя, ако той не е дал съгласие затова/чл.147, ал.2 ЗЗД/.
Съобразно изложеното дотук настоящият състав на І Т.О. намира, че на поставения правен въпрос следва да се отговори, че в представеното по реда на чл.417, т.2 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката като задължителен реквизит трябва да фигурират и лицата, поели задължението в качество на поръчители. Настоящият състав на І Т.О. не споделя правните изводи направени в приложеното определение №431 от 30.05.2012 г. по ч.т.д.№596/2011 г. на ІІ Т.О. Намира за правилни изводите на Б. окръжен и районен съд, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката, в което не фигурират двамата поръчители- М. Д. и Т. К., като солидарни длъжници в качество си на поръчители, е нередовно от външна страна, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2950 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№2065/2012 г. на Бургаския окръжен съд, VІ-ти гр.въз.състав, с което е потвърдено разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК с №4415 от 31.08.2012 г. постановена по ч.гр.д.№6915/2012 г. на Бургаския районен съд, ГО, в частта, с която е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу поръчителите М. А. Д. и Т. М. К..
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2950 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№2065/2012 г. на Бургаския окръжен съд, VІ-ти гр.въз.състав, с което е потвърдено разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК с №4415 от 31.08.2012 г. постановена по ч.гр.д.№6915/2012 г. на Бургаския районен съд, ГО, в частта, с която е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу поръчителите М. А. Д. и Т. М. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2950 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№2065/2012 г. на Бургаския окръжен съд, VІ-ти гр.въз.състав в останалата отхвърлителна част по отношение на поръчителя С. Л. З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: