Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 05.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 220 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. З. К. против решение № 198 от 12.10.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 251/2018 г. В жалбата и допълнението се твърди, че фактическата обстановка не съответства на събраните и проверени доказателства; че законът е бил нарушен, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин; че съдът не е анализирал доказателствата и не е изяснил противоречията между отделните доказателствени източници, което представлява липса на мотиви; изключил е показанията на св. К., но въпреки това е формирал извод за авторството и вината, като се е позовал на психиатрична експертиза относно нейната личност; не е обсъдил всички съществени доводи от значение за справедливостта на наказанието, ограничавайки процесуалните права на подсъдимия К.. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на решението и намаляване на наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание защитниците (адв. Г. и адв. Н.) поддържат жалбата с доводите, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 3.05.2018 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 971/2017г. подсъдимият Г. З. К. е признат за виновен в това, на 02.09.2014 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив да е направил опит да отвлече П. К. К., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. „б“ НК и чл.54 НК е определено наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 02.09.2014 г. в [населено място] да не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, поради което и на основание чл. 296, ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание по съвкупност в размер на петнадесет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът е приложил чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 198 от 12.10.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 251/18 г. присъдата е изменена, като наказанието за престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК е намалено на десет години лишаване от свобода, както и общото наказание по чл. 23 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Преимуществено в нея се съдържат общо формулирани оплаквания за необоснованост – твърдения, че възприетите фактически положения не съответствали на събраните и проверени доказателства, респ. недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Липсва нужната конкретика и в изтъкнатите доводи, че въззивният съд не е подложил на анализ доказателствата, пропускайки да изясни противоречията между отделните доказателствени източници. Поначало Върховният касационен съд не разполага с правомощия да приеме различни фактически положения и да преоцени доказателствата, подменяйки по този начин вътрешното убеждение на съда по същество. В случай мотивите показват самостоятелен анализ и преценка на доказателствените материали, констатирани противоречия помежду им и подробни съображения кои от тях и защо въззивният съд счита за достоверни и кои от тях и защо намира, че са недостоверни. Показанията на св. К. са били изключени от подлежащите на съдебно обсъждане, поради което не е било отдадено никакво значение на съдебнопсихиатричното й изследване. Оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 142 НК следва да бъде възприето. При обсъждане на неговия размер съдът е отчел както наличието на опит, така и поредица от други обстоятелства, очертаващи ниска степен на обществена опасност и смекчаващи отговорността на подсъдимия К. – специфичните особености на деянието, протекло по време на среща на съпругата с друг мъж - св. Х. Г.; влошените семейни отношения в рамките на протичащо бракоразводно дело, наситени с висок негативен заряд в емоционалното състояние и на дееца, за което способствала и П. К.; подбудите на подсъдимия да запази брака им, чийто обективен показател е последвалата промяна в личната ситуация на двамата – постепенно изглаждане на конфликтните им отношения след приключване на бракоразводния процес и в крайна сметка нов брак помежду им и включване в програма за преодоляване на репродуктивни проблеми. Сериозното влияние на множеството обстоятелства със смекчаващо значение обуславят и извода, че най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, в случая се явява несъразмерно тежко, респ. наличието на предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наказание в размер на пет години лишаване от свобода съответства на обществената опасност на деянието, данните за личността на подсъдимия, останалите релевантни обстоятелства и необходимостта от ефективно постигане на целите, посочени в чл. 36 НК. Това води и до намаляване на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание за престъпленията от съвкупността. Решението на Великотърновския апелативен съд следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 198 от 12.10.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 251/2018 г., като намалява както наложеното наказание за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. „б“ НК, така и общото наказание по чл. 23 НК от десет години на пет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: