3 РЕШЕНИЕ № 746 С., 26.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Бонка Дечева при секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. N 1500/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. В. М. и Ц. В. П. чрез пълномощника им адв. Б. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 328 от 20.06.2008 г. по гр. д. № 1996/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-,о г. о., и на оставеното с него в сила решение от 07.07.2006 г. по гр. д. № 1863/2005 г. на Софийския градски съд. Към молбата е представено писмено доказателство, за което молителите твърдят, че е от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъди и вземе предвид сега представеният документ. От ответниците О. Л. С., Г. Л. С. и М. И. С. считат молбата за отмяна за просрочена, а по същество за неоснователна, Р. С. Б. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение на Софийския градски съд, предмет на молбата за отмяна, в сила е оставено в сила решението от 21.01.2004 г. по гр. д. № 5729/1993 г. на Софийския районен съд, с което са уважени искове на М. И. С., О. Л. С. и Г. Л. С., срещу молителите и Р. С. Б., за ревандикация на гараж № 30, в двора на Ж. “К.” гр. С., ул. “М. камък” № 59. Прието е, че наследодателят на ищците е придобил валидно спорния имот въз основа на влязло в сила решение от 20.11.1975 г. за окончателно разпределение на имотите, възпроизведено в актуализиран разпределителен протокол от м. юли 1992 г. и н. а. № 35/1993 г. За неоснователен е счетен доводът на ответниците, част от които сега са молители, че се легитимират за собственици въз основа на други разпределителни протоколи на ОС на Ж.. Така, за решението от 22.05.1975 г. е прието, че е отменено с влязло в сила решение от 22.03.1976 г. по гр. д. № 3039/1975 г. на Софийския районен съд. Съдът приел за неоснователно и правопрекратяващото възражение за придобивна давност с оглед забраната на чл. 86 ЗС /първоначална редакция/ и неизтекъл 10-годишен срок на владение след 1990 г. до предявяване на иска през 1993 г. Молителите се позовават и представят решение № 685 от 16.04.1976 г. по гр. д. № 297/1976 г. на ВС, I-во г. о., с което е отменено решението от 24.10.1975 г. по гр. д. № 2955/1975 г. на Софийския районен съд, Ленински район, и делото е върнато за ново разглеждане. С оглед отмяната на съдебното решение считат, че решението на ОС на Ж. от 22.05.1975 г., според което собственик на гаража е техният наследодател В. Б., е оставено в сила. Затова поддържат, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което обосновава правен интерес в тяхна полза да искат отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна е подадена на 09.07.2009 г. Твърдението на молителите, че узнали за представеното с нея доказателство около месец преди подаването й, не е опровергано от други данни по делото, поради което следва да се приеме, че законоустановеният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен. По същество молбата за отмяна е неоснователна. Решението на Върховния съд от 1976 г. отменя решението на Софийския районен съд по гр. д. № 2955/1975 г., с което в сила е оставено решението от 22.05.1975 г. на ОС на Ж. “К.”, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната или макар да са били известни, удостоверяването им по съответния ред до приключване на делото е било обективно невъзможно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай, с оглед съдържанието на решението на Върховния съд от 1976 г., не може да се приеме, че то е източник на благоприятни за молителите вещноправни последици, защото не разрешава спора относно принадлежността на правото на собственост с влязъл в сила съдебен акт. Видно от данните по делото, решението от 22.05.1975 г. на ОС на Ж., на което молителите се позовават, е отменено впоследствие с влязло в сила решение по гр. д. № 3039/1975 г. на Софийския районен съд. Затова и не се установява наличие на поддържаното от молителите основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането на ответника по молбата за отмяна Г. Л. С. за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като се установява, че претендираните разноски не са действително сторени. Видно от договора за правна защита и съдействие № 141 от 20.10.2010 г., договореното възнаграждение за адв. Ц. П. в размер на 300 лева, не е платено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от И. В. М. и Ц. В. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 328 от 20.06.2008 г. по гр. д. № 1996/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., и на оставеното с него в сила решение от 07.07.2006 г. по гр. д. № 1863/2005 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: