Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 17.06.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …четиринадесети май …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …КИРИЛ ИВАНОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 342 .. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. М. М. срещу присъда № 260000/ 22.01.2021 г. по внохд № 248/20 г. на Разградския окръжен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправено е искане присъдата да бъде отменена в частта й, с която жалбоподателят е признат за виновен по чл. 343 ал.3 б.А от НК и да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалба за неоснователна и предлага присъдата да бъде оставена в сила. Частният обвинител А. С. А. и неговите повереници не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 58/ 11.02.2020 г. по нохд № 208/2020 г. Разградският районен съд признал подсъдимия Б. М. за виновен в извършване на престъпления по чл. 216 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.1 от НК, за които определил наказания лишаване от свобода и обществено порицание. На осн. чл. 23 от НК определил едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от една година, условно, с три годишен изпитателен срок, към което на осн. чл. 23 ал.2 от НК присъединил наказанието обществено порицание. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК. С въззивната присъда Разградският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 21.10.2017 г. при управление на л.а. „Опел Т.“ нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл. 70 ал.2 т.3, вр. ал.1 от ЗДП и по чл. 133 ал.2 т.3, вр. ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост причинил на А. А. седем средни телесни повреди, като след деянието избягал от местопроизшествието. На основание чл. 343 ал.3 б.А, вр. ал.1 б.Б и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от две години. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от две години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието обществено порицание. Отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. В жалбата и допълнението към нея подсъдимият мотивира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения с доводи за пренебрегване на обясненията му и предоверяване на показанията на св. А.. Счита, че показанията на пострадалия са неубедителни и настоява, че той не го е преследвал и няма отношение към настъпилия пътен инцидент. Върховният касационен съд намира, че оплакването на жалбоподателя се свежда до необоснованост на приетите от съдилищата фактически положения. Поддържа се, че съдът е следвало да даде вяра на неговите обяснения и да отхвърли като недостоверни показанията на св.А.. Както ВКС многократно е посочвал, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание, тъй като касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти. В рамките на правомощията си, настоящият касационен състав констатира, че Разградският окръжен съд е подложил на анализ гласните доказателствени средства, като е отделил особено внимание на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия. Твърденията на последния е намерил за последователни и логични, косвено подкрепени от показанията на останалите свидетели. Като е разгледал събитията, развили се на инкриминираната дата в тяхната динамика- агресивното поведение на касатора спрямо св. А., мотивирало последният да приведе повредения си, със счупени стъкла автомобил в движение и да бяга от дома на подс. М., който според свидетелите тръгнал след него със своя автомобил да го преследва- съдът обосновал извод, че показанията на пострадалия са достоверни и следва да ги цени в тяхната цялост. Решението на съда да приеме за безспорно, че именно подс. М. е последвал св. А. с автомобила си и се е движил плътно след него с включени дълги светлини не е изградено на база превратна оценка на доказателствата, подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други. Несъгласието на жалбоподателя с тези фактически изводи не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е изпълнил изискването на чл. 305 ал.3 от НПК. Липсва основание за отмяна на съдебния акт. Върховният касационен съд прие, че Разградският окръжен съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като престъпление по чл. 343 ал.3 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК. Вярно е заключението, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5 ал.1 т.1, чл. 70 ал.2 т.3 от ЗДП и чл. 13 ал.2 т.3 от ППЗДП. Въз основа на приетите фактически положения съдът е направил законосъобразния извод, че загубата на контрол върху автомобила, управляван от пострадалия А., която е основната причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия. Именно той е счупил предното и задното стъкло на л.а. „Мерцедес“, с агресивните си действия е принудил св. А. да побегне от дома му, да шофира със сравнително висока скорост през нощта с повредения си автомобил, преследвал го е със своя автомобил с включени дълги светлини, които са заслепили А. и допълнително са снижили видимостта пред колата, която поначало е била лоша заради силно напуканото предно стъкло. С тези си действия жалбоподателят е поставил в опасност живота и здравето на пострадалия, нарушил е забраната да се движи на дълги светлини зад другото превозно средство на разстояние, по-малко от 50 метра, поставил е св. А. в невъзможност да изпълни от своя страна изискването да преустанови движението си при липса на видимост, тъй като основателно се е страхувал за живота си. Всички тези обстоятелства правилно са оценени от въззивния съд като фактори, довели пострадалия до състояние на стрес, което пряко е повлияло негативно върху способността му да контролира управлявания от него автомобил и е допринесло за напускането на пътното платно и последвалия удар в крайпътното дърво. Разградският окръжен съд не е допуснал нарушение на закона, като изложените в присъдата правни съображения изцяло се споделят от касационния състав. Липсва основание за оправдаване на жалбоподателя. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е мотивирано с каквито и да било доводи, поради което ВКС не дължи отговор. Атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260000/ 22.01.2021 г. на Разградския окръжен съд, постановена по внохд № 248/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: