Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                          № 575                                   гр. София, 22 януари 2009 година                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова                                              ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова                                                                                        Капка Костова                                                                               при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 605/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия З. Г. И., чрез защитника му адв. Ч, и на частния обвинител и граждански ищец Е. М. П., чрез повереника й адв. Г, срещу постановената от Варненския окръжен съд нова присъда от 04 юли 2008 година, по внохд № 910/2008 година, след отмяна на присъда № 132 от 20 март 2008 година на Варненския районен съд, V състав, по нохд № 2210/2007 година. В касационната жалба на подсъдимия И са направени оплаквания за незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното наказание, които ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Подсъдимият оспорва изцяло отговорността си и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване по повдигнатото обвинение, а алтернативно – намаляване на наложеното наказание. В жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. е релевирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отправеното до съда искане е за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и отмяна на приложението на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят - подсъдим З. И. не участва лично. Представлява се от адвокати Чаков и Станчев, всеки от които поддържа жалбата. Представят писмени бележки, съдържащи доводи в подкрепа на възраженията в нея, като правят и алтернативно искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Намират жалбата на частната обвинителка за неоснователна. Частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. не участва пред третата инстанция и не се представлява. Не е изразила в писмен вид становище по касационната жалба на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия И основателност на жалбата на частния обвинител П. относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С обжалваната нова присъда на въззивния съд е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана отговорността на подсъдимия З. Г. И. за това, че през периода м. януари – м. февруари 2006 година, в гр. В., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „А” с ДК № Т* на стойност 27 534 лева – големи размери, собственост на Е. М. П. от гр. В., която вещ владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, предл. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият е осъден да заплати на Е. М. П. сумата 27534 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на подсъдимия И.   По жалбата на подсъдимия И: Акцентът в нея, в допълнително изложените доводи и в писмените бележки на защитата на подсъдимия е поставен върху заявената неправилност на правните изводи на въззивния съд за съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 3 от НК, при надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване. Поддържа се, че тези факти сочат на симулативност на сключената сделка за прехвърляне на собствеността на процесния автомобил, поради което тя не е породила транслативен ефект, т. е. П. не е станала собственик на автомобила и поради това извършеното от подсъдимия разпоредително действие с него не представлява обсебване по смисъла на закона, тъй като не осъществява признаците от състава му – както обективни, така и субективни. Тези доводи по приложението на правото не могат да бъдат споделени, защото не кореспондират с данните по делото и със закона. Предмет на престъпно обсебване може да бъде вещ, на която деецът не е собственик или не е единствен собственик. Затова е необходимо обсъждане на въпросите за собствеността на инкриминираната вещ, което въззивният съд е сторил, съобразявайки всички събрани по делото доказателства и регламентите на гражданското (в частност вещното) право по отношение на симулативност, прикрита сделка, обезпечение и пр. Изложените в тази връзка съображения на съда (л. 4 – 5 от мотивите на присъдата) няма причина да не бъдат споделени, като правилни и законосъобразни. Безспорно е по делото, че между подсъдимия И, неговият брат С, Е. П. и нейния съпруг, към инкриминирания период от време съществували партньорски търговски взаимоотношения, част от които били и сключвани помежду им и с трети лица сделки с предмет недвижимости и движими вещи. Така че, сключеният на 14. 12. 2005 година договор за покупко-продажба на въпросния лек автомобил „А” не е единственият в техните имуществени взаимоотношения. Обстоятелството, че формално подсъдимият не е страна по договора, не повлиява правилните изводи на съда за неговото участие в договаряне на сделката и за съществуващата между него и П. уговорка за прехвърляне на собствеността на автомобила във връзка с негови и на брат му (свид. Иванов) парични задължения към нея, за които те двамата са издали надлежни записи на заповед в нейна полза през м. октомври 2005 година. Доводите на защитата на подсъдимия за симулативен характер на сделката не могат да бъдат споделени, защото по делото липсват доказателства за това – както гласни, така и писмени (т. нар. „контр летр” или „обратно писмо”). Аргументи в тази насока не биха могли да се черпят от наличието на неуредени към онзи момент имуществени отношения между подсъдимия и П. , а още по-малко от обстоятелството, че процесният автомобил е бил предмет на няколко последователни покупко-продажби, в т. ч. и чрез пълномощници (свидетелите П. и Д. ), както това е прави защитата на подсъдимия в представените писмени бележки. Впрочем, последователните сделки с автомобила са напълно обясними, предвид очевидно неправомерния му произход, за който съществуват данни по делото (заключение на АТЕ). Аргументи за това не следват и от извършеното от Е. П. упълномощаване на подсъдимия И, в деня на нотариалната заверка на подписите на страните по договора за покупко-продажба – 14. 12. 2005 година, същият да управлява купения от нея автомобил, да я представлява пред съответните служби и застрахователни институции във връзка с него и пр. Няма никаква пречка собственикът на вещта да упражнява държането върху нея чрез трето лице, което е и направено в случая. Известно е, че прехвърлителният ефект при покупко-продажбата е налице от момента на постигане на съгласие между страните по сделката, при спазване и на съответната изискуема от закона форма (ако има такава). В случая има и това е писмената форма с нотариална заверка на подписите (съгл. чл. 144 от ЗДП), която е постигната с подписване на договора и заверяване на подписите (договор на л. 43 от сл. д., писмо от нотариус К. ). Заплащането на обявената в договора цена по сделката или на друга, договорена между страните, е въпрос на изпълнение на договора и не касае неговата перфектност, при изпълнени други условия. Предаването на владението на вещта (както и заплащането на цената) също не касае действителността на сключения договор. Всички наведени от защитата на подсъдимия доводи и съображения за нищожност на договора за покупко-продажба на автомобила поради симулативния характер на сделката, заради което и той не прехвърля собствеността, не могат да бъдат възприети, защото не са доказателствено обезпечени. Самият подсъдим не оспорва наличието на уговорка с Е. П. за прехвърляне на собствеността на автомобила при неиздължаване на сумите по записите на заповед, като това е станало с нейно съгласие. По делото липсват данни за съществуваща „уговорка за изкупуване” по смисъла на чл. 209 от ЗЗД, която би довела недействителност на договора. Поради това правилно е прието, че П. е станала собственик на процесния автомобил, а по отношение на подсъдимия вещта се явява чужда, владяна от него на правно основание – упълномощаване от собственика. Извършеното от него разпореждане с вещта, осъществява противоправното обсебване по смисъла на чл. 206 от НК. Налице е признака “чужда” вещ, както и нейното “противозаконно” присвояване, изразяващо се в конкретния случай в неправомерно разпореждане на подсъдимия с нея. Същият е демонстрирал промененото си отношение към чуждата вещ и намерението си за своенето й, като я е предал на трети лица (свид. Проданов) и срещу това е получил друг автомобил. Така че, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от фактите и обстоятелствата, както са установени по делото, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание съдът правилно е оценил наличните по делото данни от кръга на тези по чл. 54 от НК и е определил наказание в размер на минимално предвиденото за това престъпление – три години лишаване от свобода. Няма установени обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла на чл. 55 от НК, а и такива не се сочат в касационната жалба и писмените бележки. Като е съобразил липсата на минали осъждания и е направил преценката, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание, съдът правилно е приложил института на условното осъждане, за максимален изпитателен срок. Така определено, наказанието на подсъдимия удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите си по чл. 36 от НК.   По жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. Единственото оплакване, съдържащо се в нея, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И наказание. По-горе вече бяха изложени съображения относно справедливостта на това наказание, които не се налага да бъдат повтаряни. Продължителният изпитателен срок за изтърпяване на наказанието, както и неговият размер, в достатъчна степен ще осъществят възпитателната му и възпираща роля, поради което не се налага утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Така определено, наказанието не разкрива очевидното несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което жалбата следва да бъде преценена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Варненския окръжен съд нова присъда от 04 юли 2008 година, по внохд № 910/2008 година, с която е отменена изцяло присъда № 132 от 20 март 2008 година на Варненския районен съд, V състав, по нохд № 2210/2007 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.