Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
С о ф и я, 22 декември 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 н о е м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски
наказателно дело № 1345/2014 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 116/29.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 293/2014 г. от окръжен съд-Бургас, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият Н. В. В. от Бургас, редовно уведомен, не взема участие, лично или чрез защитник, в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 67 от 12.03.2014 г. по НОХД № 617/2014 г. на районен съд-Бургас подсъдимият Н. В. В. от Бургас е признат за виновен за осъществено в периода от м.октомври 2012 г. до м.април 2013 г. заради неплащане на дължими 7 месечни вноски за издръжката на сина му Б. В., общо за 840 лева, престъпление по чл.183, ал.1 от НК и е осъден при условията на чл.54 от НК на пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок по 1 година, като е признат за невинен и оправдан „по първоначалното обвинение съзнателно да не е изпълнил задължението си за издръжка на сина си Б. за периода от месец март 2012 г. до месец ноември 2013 г. включително, в размер общо от 2520 лева”.
С присъдата подс.Н. В. е признат за виновен и заради неплащането в посочения по-горе период - от октомври 2012 г. до април 2013 г. на 7 месечни вноски общо за 700 лв за издръжката и на другия му син Х. и на основание чл.183, ал.1 „вр.чл.23, ал.1 от НК” от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на същото наказание пробация за същия период, като също е признат за невинен и оправдан по първоначалното му обвинение за целия инкриминиран период общо за сумата от 2100 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК наказанията за двете престъпления са групирани с налагане на най-тежкото - пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок по 1 година с периодичност на първата 2 пъти седмично.
Присъдата е била протестирана от Бургаската районна прокуратура с доводи за неправилност поради необосноваността и незаконосъобразността й, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е поискано от въззивния съд да я отмени и постанови нова осъдителна за цялото внесено срещу подсъдимия обвинение присъда.
Тя е била обжалвана и от подсъдимия Н. В. също с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда с оглед полаганите от него грижи за цялостната издръжка на двете му деца.
С решението си Бургаският окръжен съд обаче е потвърдил атакуваната първоинстанционна присъда във всичките й атакувани части. Същото, като неподлежащо на касационна проверка, е влязло в законна сила на 29.05.2014 г.
С искането на главния прокурор от 05.08.2014 г. въззивното решение и първоинстанционната присъда се атакуват заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че искането на главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК, срещу неподлежащ и непроверен по касационен ред въззивен съдебен акт, поради което е допустимо.
Разглеждано по същество, то е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
При правилно установена фактическа рамка, главният прокурор е съзрял неправилното приложение на материалния закон от районния съд, потвърдено от окръжния, с „разкъсването” на двете обвинения за неплащане на дължимите анюитетни вноски за издръжката на всяко от двете деца на осъдения на две отделни престъпления, като неправилно е прието за втория период (от м.август до м.октомври 2013 г.) да не е предявено, чрез изменение на основание чл.287, ал.1 от НПК) на първоначалното, обвинение от прокурора, с което била облекчена наказателната му отговорност. Отделно от това се позовава и на противоречие в диспозитива и мотивите на потвърдената (при нарушение на задълженията му по чл.314, ал.1 и чл.339, ал.2 от НПК за цялостната й проверка и дължим отговор на възраженията във въззивния протест) с въззивното решение присъда с оправдаването му за целия период на неизпълнение спрямо двете, условно казано, пострадали деца и за цялата, предявена с обвинението сума, с което е ангажирано и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Заради двете налични касационни основания претендира връщане на делото на въззивния съд за отстраняване на процесуалните и материалноправни пропуски в първоинстанционния съдебен акт.
ВКС намира за коректно да отбележи, че още с предявяване на обвинението прокурорът също е задал незаконосъобразна правна рамка за решаване на казуса. Проблемите идват от неправилното разбиране от него и от съда на същността на продълженото и продължаваното престъпление.
Разсъждавайки върху същността, обективните и субективните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, районният съд (съобразявайки цитираната практика в отделни решения на ВКС), а след него допълвайки го и окръжният, са пропуснали в правния анализ на релевантните факти задължителните указания, включително и за съдилищата, дадени в ТР на ОСНК на ВС № 3 от 15.02.1971 г. по н.д.№ 32/70 г.
Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Законосъобразно е изяснено от съдилищата началото на осъществяване и на довършване на самото престъпление. Последното може да бъде решение на дееца за извършване на дължимото се действие или извън волята му, например започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение. Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на преследвания противоправен резултат, като само по изключение продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху правната квалификация (напр.самоотлъчка до и над 3 денонощия по чл.380-381 от НК и др.). Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”. Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.). При коментираното престъпление, ако деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата се месечна издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му) за определен период от време, през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той следва да отговаря за осъществяване на престъплението през инкриминирания период.
Прекъсването на „непрекъснатостта” на осъществяване на продълженото престъпление или осъществяването му при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лица поставя въпроса за другата правна фигура, достояние на българската правна мисъл – продължаваното престъпление по чл.26 от НК, възстановен в актуалната му редакция със ЗИДНК, ДВ бр.92/2002 г. Последното предпоставя цитиране на безспорния научен авторитет проф.Ив.Н. във връзка с „продължените” престъпления – че при тях „постановяването на присъда отграничава извършеното до този момент и решава въпроса за отговорността, ако и след нея деецът предприеме подобни прояви” (НП, обща част, няколко издания), както и на проф.Д.М. за „квалификация при продължавано и продължено престъпление” (С.,2007, стр.743 и сл.). Или, неизплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице следва да се осмисли като „еднородна проява” с оглед и на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. За приложението на тази разпоредба ВС е приел цитираното ТР на ОСНК на ВС № 3/71 г., като в р.І, т.2 и р.VІІ, т.1 е указал, че осъществяването на две или повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло в сила решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по себе си дори да са малозначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но осъществяват основен, квалифициран или превилегирован състав на едно и също престъпление, включително и като две или повече „продължени” престъпления, ако са налице условията на чл.26, ал.1 от НК, то е налице едно единно, а не множество от престъпления, както са приели двете съдилища. В случая, неправилното приложение (тълкуване) на закона е налице както заради разкъсването на продълженото престъпление за всяко едно от децата, за които осъденият е неизправен в задължението си за издръжка (Б. и Х.) в ангажирания от прокуратурата период от м.март 2012 г. до м.ноември 2013 г. включително, така и заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК в посочената редакция, действаща през инкриминирания период.
Налага се изводът, че укоримостта на поведение на дееца, съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, защитаваща в крайна сметка интересите на потърпевшите от неблагоприятното развитие на отношенията в едно или повече роднински свързани семейства (съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра), чрез неплащане на дължима се някому от тях издръжка е продължено, но би могло да бъде и продължавано престъпление през определен период от време, при наличие на законовите изисквания на чл.26, ал.1 и чл.80, ал.3 от НК и следва да се преценява като престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В случая, тези въпроси не са били благополучно, съобразно закона, разрешени от съдилищата и това дължи връщане на делото за правното им анализиране, като настоящата инстанция не може да отстрани неправилното приложение на закона, тъй като би отежнила положението на осъдения. Следва обаче при новото разглеждане на делото да се съобрази обхватът на искането на главния прокурор, което не третира явната несправедливост на ангажираната наказателна отговорност на осъдения, което следва да стане от стадия на съдебното заседание пред въззивния съд.
На последно място, наистина противоречив е диспозитивът на присъдата по отношение на двете обвинения (за двете деца поотделно) с пълното оправдаване на осъдения В. както за целия период, така и за цялата предявена му като неизпълнение сума за всяко едно от тях, което при горните нарушения не би могло да се отстрани само с едно тълкуване на съдебния акт по реда на чл.414 от НПК, а се отразява съществено с оглед осъществяване на правото му на защита, поради което е налице и самостоятелно основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане делото за ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд (впрочем неправилно посочен в края на искането като окръжен съд-В., а не Бургас – в мотивите) от стадия на съдебното заседание.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в законна сила решение № 116/29.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 293/2014г. от окръжен съд-Бургас и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |