Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 21 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети февруари ........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Мая Цонева ......................................... при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ КНОХД № .. 11 .. / .. 2017 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимите А. А. И., П. М. Т., К. А. А. и Т. А. А.. Обжалва се въззивна присъда № 158 от 07.12.16 г., постановена по ВНОХД № 243/16 г. по описа на Ямболския окръжен съд (ЯОС). Със същата е отменена присъда № 21 от 03.06.16 г. по НОХД № 1281/14 г. по описа на РС – гр. Елхово, с която подсъдимите са признати за невиновни и оправдани. С въззивната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.7 от НК. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се обжалваната присъда да се отмени и подсъдимите да се оправдаят по повдигнатото им обвинение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна, а наложените наказания за справедливи. Пледира присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените касационни основания и доводи, становищата на страните в съдебно заседание и постановените по делото съдебни актове, намира следното: С въззивната присъда подсъдимите са признати за виновни в това, че на 22.02.14 г. от помпена станция „име“, намираща се в местността „местност“ в землището на [населено място], /област/, действайки в съучастие като извършители, чрез използване на технически средства и л. а. м. „марка“, рег. [рег.номер на МПС] , са отнели чужда движима вещ – дебелостенна метална тръба с тегло 280 кг, на стойност 160,40 лв., от владението на собственика и [фирма], клон „име“, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието за А. И. и П. Т. е осъществено при условията на повторност и е немаловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК П. Т. и А. И. са осъдени на по ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим за Т., а за И. с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Подсъдимите К. А. и Т. С. на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени на по ТРИ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Сочените в жалбата твърдение и доводи, свързани с непълнота на доказателствата и необоснованост, не са касационни основания, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. Последната е наложила, ЯОС, без искане от страните по делото, да разпита свидетеля С. С. и вещото лице М. Д.. Чрез свидетелки показания и експертните разяснения са разкрити важни обстоятелства за решаване на делото по същество, поради което не е допуснато процесуално нарушение. Безспорно по делото са установени инкриминирано отнемане, мястото на отнемането, участието на всеки един от подсъдимите по откопаването, нарязването и превоза на тръбата, както и използваните технически средства, които обстоятелства те признават. Чрез свидетелските показания на Н. П. (л. 153 – л. 154, НОХД) и протокола за доброволно предаване (л. 12, ДП) е установено, че парчетата от тръбата са съпоставени и измерени в пункт, като в протокола е отразено, че са общо 280 кг с диаметър 700 мм. Тяхната годност е приета на базата на свидетелските показания на С. С. (л. 39 – л. 40, НОХД и л. 52 – л. 53, ВНОХД), че тръбата е върната от органите на полицията, прибрана е в склад в [населено място] и се ползват парчета от нея за заваряване при аварии. Правилно ЯОС е приел, че не е направен оглед на местопрестъплението, но и чрез обясненията на подсъдимите, свидетелски показания и писмени документи се установява мястото, от което е откопана тръбата. Ето защо, възраженията в тази насока са неоснователни. По същия безспорен начин е доказана собствеността на инкриминираната тръба, като част от напоително съоръжение – напорен тръбопровод на ПС „име“, собственост на [фирма] – [населено място], клон [фирма] – "име" – [населено място]“ (писмени доказателства л. 23 – л. 26, ДП). От тази приложена преписка по бракуването на съоръжението ПС „име“ се установява защо то е негодно (поради предходни кражби на 20 м. от него). Преписката е приключила със заповед за одобрението на протокола за бракуване. Съгласно Наредбата за бракуване и ликвидиране на негодни основни средства на държавни стопански организации е разпоредено тръбите да се продадат за скрап на определено дружество, съгласно сключен договор чрез Софийска стокова борса. От тази документация се достига до извод, че собственик на инкриминираното съоръжение е посоченото ЕАД. То е бракувано цяло като напоително съоръжение, а не като отделни части, например отделни тръби, спрямо които е разпоредена продажбата им, т.е. прието е, че те имат остатъчна стойност. Ето защо, не могат да се споделят доводите на защитата, че след бракуване на съоръжението и отписването му от счетоводството, инкриминираната тръба не е собственост на „фирма“ и предметът на престъплението не е годен. Настоящата инстанция споделя мотивите на ЯОС, че престъплението е доказано от субективна страна, установена от приетите фактически обстоятелства. Подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като не са били с намерение да търсят само захвърлени метални предмети, а са носили металотърсач. До мястото на престъплението се придвижили с кола. Установявайки, че в близост до помпената станция, под земята, има метал с голям обем, разкрили част от закопания в земята остатък от напорния тръбопровод с помощта на лопатите, чука и кирката. Тъй като не могли да отрежат част от тръбата, отишли с колата до [населено място] и си набавили накрайник за рязане с кислородна бутилка и бутилка с кислород. Върнали се на място, отрязали част от тръбата с помощта на посочените технически средства, нарязали тръбата на парчета, които натоварили в колата и тръгнали към [населено място]. Тези факти доказват, че четиримата са действали с пряка общност на умисъла по отношение на всички елементи от състава на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата на ЯОС, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите съответства на практиката на ВС и ВКС, изразена в Постановление на ВС № 6 от 26.04 71 г. по н. д. № 3/71 г. на ПВС (р. ІІ, т. 9), макар че спрямо подсъдимите не е повдигнато обвинение и по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, както и по смисъла на ТР № 54 от 16.09.89 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК (т. 1), доколкото инкриминираната тръба е останала заровена в земята като част от водопровод, а не захвърлена на сметище или на друго място, където по обичай се изхвърлят непотребни вещи. Наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи. По отношение на тях ЯОС е изложил изчерпателни мотиви на л. 77 – л. 78 от делото. Срещу конкретна част от тези мотиви или за конкретен подсъдим в жалбата не се съдържат никакви доводи за обстоятелства, които не са ценени като смекчаващи или недооценени като такива, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 158 от 07.12.16 г., постановена по ВНОХД № 243/16 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................