1 Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр.София, 13 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: К. Харалампиев Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 1950/11г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Й. Н. срещу решение № 73/ от 17.05. 2010 г, по ВНОХД №89/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 36 от 22.03.2011 г. по НОХД № 40/11г.на Ямболския окръжен съд. С присъдата , подсъдимият е признат за виновен , че на 15.09.2010 г. в около 07.20 ч. в к/с”Д-рДончев” е отнел чужди движими вещи на обща стойност 298 лева от владението на М. К. Н. с намерение противозаконно да ги присвои като за целта е употребил сила- издърпваме на чантата от ръката на Н., като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1,т. 4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 29, ал. 1,б. ”а” и “б” НК и вр. с чл. 58а, ал.1 НК е осъден на пет години лишаване от свобода.На основание чл. 61,т.2 ЗИНЗС е определен първоначален “строг” режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от затрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото в размер на 75 лв. В лично изготвената от подсъдимия жалба се съдържа оплакване за явна несправедливост на наказанието, на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е твърде завишено и непосилно тежко за касатора. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят се явява лично, както и назначеният за служебен защитник на подсъдимия , адвокат Б. Ц. от САК. Устно и в писмени бележки защитата поддържа жалбата с доводи, че наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. С жалбата се иска намаляването размера на наказанието . Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Съкратеното съдебно следствие е обусловило налагане на наказанието, при условията на чл. 58а (в ред.ДВ, обн.бр.26/2010 г.). То е индивидуализирано при общите правила по чл.54 НК, тъй като за подсъдимия не са налице изискуемите се от закона предпоставки за определяне наказанието по чл.55 НК. Законосъобразно комплексно са оценени определящите вината на подс.Н. обстоятелства и е даден превес на смекчаващите вината обстоятелства, въпреки тежестта на обществената опасност както на деянието , така и на конкретния деец. Оценени са начина на извършване деянието, времето и мястото на извършването му, вида и интензитета на употребената форма на принуда при отнемането на чуждите вещи – със сила, частичното възстановяване на отнетите от владението на пострадалата вещи. Оценка при определяне на наказанието е получило и процесуалното поведение на подсъдимия - пълното разкаяние за извършеното. Именно при отчитане на тези фактически данни съдилищата са определили наказанието при превес на смекчаващите вината на Н. обстоятелства. Високата степен на обществена опасност на дееца е обусловена от деветте осъждания, извън тези, които квалифицират деянието като опасен рецидив. Правилно е приложен императивно предвиденият в закона бонус по чл.373, ал.2 НПК с намаляването с 1/3 на размера на индивидуализираното по общите правила в чл.54 НК наказание на подсъдимия. За извършеното престъпление е предвидено лишаване от свобода от пет , до петнадесет години. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства - на седем години и шест месеца лишаване от свобода и е намалено с една трета от размера на определеното – на пет години лишаване от свобода Съобразени са и целите на наказанието по чл.36 НК. ВКС намира за правилни и изводите, че предходните осъждания на дееца на лишаване от свобода за престъпления против собствеността, не са оказали предупредително, възпиращо и поправително въздействие спрямо подсъдимия за предшестващата му престъпна дейност. В атакувания акт е отговорено на всички доводи на защитата, че наред със завишената степен на обществена опасност на деянието, личната обществена опасност на подсъдимия налага не само ефективно изпълнение на наказанието , но и определянето му в рамките на един подходящ по-продължителен срок за изтърпяване. При тези данни наказанието е справедливо. Съдилищата са проявили достатъчно снизхождение, като са смекчили правното положение на подсъдимия в условията на определяне наказанието с последиците по процедурата съгласно глава ХХVІІ НПК. Всяко по-нататъшно намаляване на наказанието би било несъответно на доказателствата и е правно неоправдано. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/ от 17.05. 2010 г, по ВНОХД №89/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 36 от 22.03.2011 г. по НОХД № 40/11г. на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: