Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 02 февруари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……...….Марияна Петрова.…......……и в присъствието на прокурора….....…............Петър ДОЛАПЧИЕВ…….изслуша докладваното от съдия Т. касационно дело № 474 по описа за 2020 г.
Производството е образувано по касационна жалба от В. Н. К. чрез защитника й адв. М. М. срещу нова въззивна присъда постановена по внохд № 4427/19г. на Софийски градски съд.
В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като нарушение на закона се посочва, че без наличието на несъмнени и безспорни доказателства въззивният съд е приел за доказано извършването на престъпление измама от страна на подсъдимата. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква превратното тълкуване на събраните доказателства, което е довело до необоснованост на изводите относно фактическата обстановка; изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд върху погрешна интерпретация на доказателствата, а не според действителното им съдържание. Наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.54, а не на чл.55 от НК, се определя от жалбоподателя като явно несправедливо. Излагат се доводи за не отчетени от съда смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – отглеждането на две малолетни деца и влошено здравословно състояние и неправилно прието отегчаващо отговорността обстоятелство - броят на деянията включени в състава на продължаваното престъпление. Алтернативно се предлага оправдаване на подсъдимата поради липса на извършено престъпление; отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата К. – адв. М. поддържа жалбата със същите аргументи.
Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че изразеното в жалбата несъгласие с анализа на доказателствата, извършен от въззивната инстанция, без да се сочат конкретни процесуални нарушения, не представлява касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Счита, че в рамките на приетите за установени факти, законът е приложен правилно. Наложеното наказание при условията на чл.54 от НК намира за справедливо.
Подсъдимата В. К., редовно призована, не се явява пред касационния съд.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 25.09.2019г., постановена по нохд № 1631/18г., на Софийски районен съд, НО – 104 с-в, подсъдимата В. Н. К. е призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.210, ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
По протест на прокурор при Софийска районна прокуратура за осъждане на подсъдимата по повдигнатото обвинение е образувано внохд № 4427/19г. на Софийски градски съд, VII въззивен състав.
С присъда от 13.01.2020г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимата В. Н. К. за виновна в това, че в периода от 04.11.2015г. до 04.01.2016г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и повторност, като деянието не е маловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, със седем отделни деяния възбудила заблуждение у различни лица и с това им причинила имотна вреда в размер на 5240 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 и чл.54 от НК съдът е наложил на подсъдимата К. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК по влязло в сила определение от 13.11.2014г. по нохд № 532/14г. на РС Сандански, изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда е зачетено предварителното задържане на подсъдимата и същата е осъдена да заплати направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото. Не се сочат обаче конкретни доказателства които да са били игнорирани или да са останали не обсъдени в мотивите на новата въззивна присъда, поради което твърдението за нарушение на чл.14, ал.1 от НПК е голословно.
Останалите изложени съображения се отнасят до правилността на изграждане на вътрешното съдийско убеждение, което според касатора е формирано не върху събрания и проверен доказателствен материал, а се дължи на погрешна оценка на доказателствата. Според правната теория когато фактическите положения, приети за установени, не съответстват на събраните и проверени доказателства по делото поради това, че липсват доказателства или оценката на доказателствата е неправилна, е налице необоснованост на постановения съдебен акт. Необосноваността не представлява касационно основание. Задължение на касационната инстанция е да провери формалната правилност на формиране на вътрешното съдийско убеждение – т.е. дали са били спазени процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, но не може да контролира правилността му по същество. При наличие единствено на оплакване за погрешна оценка на доказателствата, т.е. за необоснованост на въззивния съдебен акт, касационният съд не разполага с процесуална възможност да се произнесе по така наведените доводи.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
Твърдението в жалбата за нарушение на закона е в две насоки – че авторството на деянията е недоказано, предвид липсата на доказателства подсъдимата да е техен извършител и че осъществената от нея дейност е правно регламентирана и не представлява престъпление.
За да приеме, че подсъдимата е извършител на деянията, въззивният съд е приел, че са събрани доказателства, отличаващи се с последователност, непротиворечивост и взаимна връзка помежду им – показанията на свидетелите Б., Т., И.; протоколи за претърсване и изземване; трафични данни; информация и документи от Български пощи ЕАД. Неоснователен е упрекът в жалбата, че въззивната инстанция неправилно е кредитирала показанията на пострадалите свидетелки, тъй като последните комуникирали с „Маг Вени“ по телефона, което не доказва авторството на подсъдимата. В мотивите на въззивната присъда /л.30 от внохд № 4427/19г./ е изрично посочено, че освен от показанията на пострадалите, са налице и други доказателства, налагащи несъмнен извод, че именно подсъдимата е лицето, разговаряло с тях. По делото е приложен протокол за претърсване и изземване от жилището, обитавано от подсъдимата и лицето, с което тя живее на съпружески начала – С. В., при което последният предал доброволно 2 бр. СИМ карти за мобилен телефон. Телефонните номера на тези карти отговарят на посочените в обявите в печатните издания и на номерата на които пострадалите са осъществили контакт с „Маг Вени“. Въпросните СИМ карти са регистрирани на името на С. В., а единият от телефонните номера е посочен от В. К. като такъв за контакт в подаденото от нея заявление за членство в „Асоциация Феномени“. В удостоверението за завършен курс по окултизъм от същата асоциация /л.15 от нчд № 4548/17г. на СРС, приложено по делото/ е посочен псевдонимът на подсъдимата К. – Маг Вени. На пострадалите са били дадени указания от „Маг Вени“ да изпращат пари и пратки по пощата до [населено място] при поискване с получател В. Н. К., които съгласно представените справки от Български пощи ЕАД са били и лично получени от подсъдимата. Събраните на досъдебното и в хода на първоинстанционното производство доказателства са били преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, като съдът е приел, че същите са взаимно кореспондиращи помежду си и налагат несъмнен извод, че именно подсъдимата е осъществила комуникацията с пострадалите. Тези заключения на въззивната инстанция се споделят и касационния съд.
По делото не е спорно, че пострадалите са осъществили първоначален контакт с В. К. на посочените телефони в обявите, публикувани в печатните издания, търсейки нетрадиционен начин за справяне с лични, здравословни или семейни проблеми. Подсъдимата обаче е била лицето, което използвайки вярата им в окултното, последователно е заявила на всяка от пострадалите, че има направена магия на тях или на техни близки за „изчистването“ на която следва да й заплатят. В този смисъл касационният съд споделя изводите на СГС, че експлоатирането на вярванията на пострадалите в окултното, тяхното създаване и насочване в определена посока с користна цел е съставомерно деяние по НК. Подсъдимата е възбуждала заблуждение у пострадалите с думи, заплахи и психологически атаки, че ще ги сполетят зло, беди и страдания, ако не се заплати определена сума за тяхното неутрализиране. Така тя е мотивирала пострадалите да се разпоредят с имуществото си в нейна полза, причинявайки им имотна вреда. Изводът на въззивният съд, че е К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 съответства на приетата за установена фактическа обстановка, което сочи, че законът е приложен правилно.
Доводите в жалбата, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е осъществявала правно регламентирана и не забранена от закона дейност са били наведени и пред въззивния съд и на тях той е дал отговор. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в мотивите на въззивната присъда съображения /л.34 и л.35 от мотивите/. Структурата на Националната класификация професиите и длъжностите 2011г., в която са включени гадателите и окултистите, се прилага при определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно заповед № РД 01-3 от 03.01.2011г. на Министъра на труда и социалната политика, т.е. служи за данъчни цели. Както правилно е отбелязал Градският съд, упражняването на една не забранена от закона дейност не винаги предполага и правомерното й извършване. Завършеният от подсъдимата едномесечен курс по окултизъм и гадателство и издаденото удостоверение за практикуване от Асоциация Феномени – М. С.“, не представлява доказателство за наличие на свръхестествени способности. Касационният съд се съгласява и с доводите на въззивния съд, че ясновидството и гадателството, които са включени в Националната класификация на професиите и длъжностите, не съответстват на извършваната от подсъдимата дейност по разваляне на „черни“ магии и лекуване от разстояние. За получените от пострадалите и от други лица средства от тази дейност подсъдимата не е заплатила и дължим данък за 2014г. и 2015г. /справка на ТД на НАП Варна, офис Русе - л.40 от ДП/.
С оглед изложеното оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
При определяне на наказанието на подсъдимата съдът е отчел като смекчаващи отговорността й обстоятелства добрите характеристични данни; обстоятелството, че е майка на две малолетни деца и изтеклият период от време от осъществяване на деянията, а като отегчаващо е приел по - високата степен на обществена опасност на продължаваното престъпление предвид многобройността на деянията, включени в неговия състав; престъпната упоритост на дееца и не малката стойност на предмета на посегателство. Наказанието на подсъдимата е наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е индивидуализирано на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Доводите в жалбата относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността на К. обстоятелства не могат да бъдат споделени. По делото са налични медицински документи за здравословен проблем на подсъдимата, който е бил разрешен оперативно на 05.06.2018г. и тя е била изписана от болничното заведение с подобрение /епикриза на л.36 от нохд № 1631/18г. на СРС/. Към настоящия момент липсват данни за влошено здравословно състояние на К., което да бъде отчетено като изключително или смекчаващо отговорността й. Явяването на обвиняемото или подсъдимо лице пред органите на досъдебното производство и съда е дължимо процесуално поведение, което не може да се отчита в посока на смекчаване на отговорността. Предвид липсата на основания за определяне на отговорността на подсъдимата при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, касационният съд намери жалбата за неоснователна и в тази й част.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 13.01.2020г., постановена по внохд № 4427/19г. на Софийски градски съд, НО – VII въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |