Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр.София, 04.11.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря ю. гЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2752 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 26.02.2014г. по гр.д.№4433/2013г. на АС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С определение от 23.06.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК. Жалбоподателят В. Д. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и моли да бъде отменено. Ответникът К. З. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от В. Д. срещу К. З. иск с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23000евро, като искът е предявен като частичен, при общ размер на вземането от 35 000евро. Съдът е приел за установено, че от представена по делото декларация, която изхожда от ответника К. З., в която е обективирано изявлението му, за това че на 16.08.2010г. е получил от В. Д. сумата от 35 000евро, не може да се направи извод какво е основанието, на което сумата е била получена, поради което съдържанието й не може да се обоснове крайния извод, че това е сума получена по договор за заем за потребление. Изложени са съображения за това, че за основателността на предявения иск не е достатъчно да се установи получаване на сумата, предвид реалния характер на договора за заем, но следва да се установи и основанието на което сумата е била предадена. Съдът е приел, че са недопустими свидетилски показания за установяване основанието, на което е била предадена процесната сума, че на основание чл.133, ал.2 ГПК/отм./ - при липса на съгласие на насрещната страна, тъй като се цели пряко установяване на заемно правоотношение, което е на стойност по-голяма от 1 000лв. Счел е, че при липсата на ангажирани други доказателствени средства, от които може да се направи извода, че облигационната обвързаност между страните е по договор за заем следва, че предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Допуснато е касационно обжалване по въпроса: следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК, на основанаие чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съставът, разглеждащ спора по същество, също приема, че поставеният за разглеждане въпрос в определението от 23.06.2014г. за допускане на касационното обжалване, е от значение за спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса да допустимостта на свидетелските показания в противоречие с практиката на ВКС, като е приложил отменена процесуална норма, без да са били налице предпоставките за това. В практиката се приема, че процесуалните норми имат незабавно действие, освен ако обратното действие на същите не е изрично предвидено, какъвто не е настоящия случай. Съдът е следвало да прецени допустимостта на свидетелските показания при спазване разпоредбите на действуващия ГПК – чл.164 ГПК, а не на отмениня такъв-чл.133 ГПК отм./. По приложението на тази разпоредба има установена трайна практика, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г., ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 856 / 2009 г. на ІV т.о. на ВКС, като в същата се приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Приема се, че ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, тъй като при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. При така дадения отговор на поставения въпрос при допускане на касационното обжалване настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК въззивното решние, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва отново да прецени допустимостта на свидетелските показания, прилагайки действуващата към момента на разглеждане на спора процесуална норма - чл.164 ГПК, като вземе предвид и направеното тълкуване на същата в практиката на ВКС. При наличие на писмено изявление на ответната страна, че е получена сумата 35 000 евро от ищеца, съдът е длъжен да събере поискани от страните доказателства за това при какви уговорки помежду им е предадена сумата, включително и гласни такива. Съдът ще може да направи своя извод за основателността на предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД след анализ на всички събрани по делото допустими доказателства, разкривайки каква е била действителната воля на страните, като вземе предвид цитираната по-горе практика на ВКС, според която когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, а не само да се задоволи с констатацията, че липсва съгласие на насрещната страна за установяване на заемното правоотношение със свидетелски показания. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 26.02.2014г. по гр.д.№4433/2013г. на АС София. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: