О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

София, 06.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1432 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на Р. П. П. в качеството ѝ на законен представител на Л. С. М. (погрешно посочена в молбата като Л. М. С.), чрез адв.В. К. от САК за отмяна на въззивно решение №555 от 07.03.2019г. и допълнително решение №728 от 14.04.2020г., двете постановени по в.гр.д.№690/2018г. на Софийски апелативен съд, с които след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от Л. С. М. и М. Н. С. иск за признаване правото им на собственост на основание наследствено правоприемство от С. Н. на недвижим имот пл.№.....в кв......по плана на [населено място], м.“М. ливади – изток“, с площ от 1791 кв.м., за който е отреден УПИ ......... с площ 1444 кв.м. с неуредени сметки по регулация и за осъждането по реда на чл. 108 ЗС на Н. Т. Т. да им предаде владението върху този имот. С молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като се твърди, че Л. М. С. страда от деменция в напреднал стадий, има нарушения при ориентацията за времето, мястото и ситуацията, не може да говори, не може да взема никакви решения, както и да разбира прости факти и информация, което е посочено в приложената към молбата социално-медицинска експертиза от 01.07.2019г. от експерти при Медицинска служба на здравното осигуряване, Обща местна здравноосигурителна каса – Б.. Твърди се, че считано от 25.11.2020г. Л. С. е настанена в Център за възрастни хора У., като се поддържа, че към месец януари, 2021г. (когато е обявено определение №22 от 22.01.2021г. по гр.д.№2388/2019г. на I г.о. на ВКС, с което въззивното решение, чиято отмяна се иска, не е допуснато до касационно обжалване) Л. С. е била в тежко здравословно състояние на неочаквано бързо прогресиращо състояние на деменция, което е довело до невъзможност за ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършените и/или неизвършени действия. С оглед на това в молбата за отмяна се поддържа, че срокът за подаването ѝ следва да тече не от момента на обявяване на определение №22 от 22.01.2021г. по гр.д.№2388/2019г. на I г.о. на ВКС, а от момента, в който Р. П. П. като пълномощник на Л. М. С. е узнала за решението, чиято отмяна се иска, доколкото е обективно невъзможно болен от деменция да се уведоми чрез електронната система на ВКС или по друг обичаен начин за датата на обявяване на определението на ВКС.
В молбата се поддържа, че удостоверен за влязлото в сила решение на САС Р. П., дъщеря на Л. М., е узнала на 23.11.2021г. въз основа на проведен разговор с М. С. по повод запитване от потенциален купувач – Б. Х. Т., който се свързал с нея за подписване на предварителен договор за продажба на съсобствен недвижим имот (който е различен от процесния). Твърди се, че Р. П. не е била запозната със заведеното от майка ѝ Л. М. дело и не е поддържала връзка с адвокатите с пълномощни пред ВКС, нито с другия ищец М. С., членове на нейното домакинство или страна в производството пред трите съдебни инстанции. Поддържа се, че Л. М. е била лишена от възможността да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото пред въззивна инстанция поради извършено процесуално нарушение на съда и обективно настъпили непредвидими обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата Н. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв.А. В. М., изразява становище, че така подадената молба за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Поддържа, че след приключване на съдебния процес пред ВКС и влизане в сила на решенията на Софийския апелативен съд, чиято отмяна се иска, той е образувал чрез своя упълномощен адвокат изпълнително дело за присъдените в рамките на производството разноски, а именно изп.д.№20218580400548 по описа на ЧСИ У. Д., по което още с молба с вх.№12161/25.03.2021г. Р. П. е поискала получаване на информация във връзка с образуваното дело и след размяна на кореспонденция със заявление с вх.№18873/20.05.2021г. от адв.И. Д. като пълномощник на Л. С. М., е поискано вдигане на наложените запори по банковата ѝ сметка, при което изрично е посочено, че същата е настанена в лечебно заведение за лица с деменция в М., Германия и с тези средства нейните близки заплащат част от месечната такса в болницата. Предвид конкретната информация, с която упълномощеният адвокат е разполагал, ответникът по молбата за отмяна счита, че същият е имал контакт с Л. М. или с нейни близки, както и че те са били наясно с наложените запори по банковите ѝ сметки и за причината за налагането им, още повече, че според представеното пълномощно Р. П. има правото да се разпорежда и с банковите сметки на своята майка. Твърди, че молителят е узнал за делото най-късно през месец април, 2021г., когато е предоставена информация от ЧСИ У. Д., във връзка с която е подадена и молбата до ЧСИ с искане за вдигане на наложен запор върху банковата сметка.
Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Л. С. М. молба за отмяна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на решението, независимо от обстоятелството, за което се поддържа, че е обусловило наличие на поддържаното основание за отмяна. Установен е следователно пределен срок за подаване на молба за отмяна, след изтичането на който производството за отмяна е недопустимо, т.е. недопустимо е подадената след изтичането на този срок молба да бъде разглеждана по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, не е било допуснато до касационно обжалване и следователно влиза в сила от момента на постановяване на определението на ВКС, като постановеното от ВКС определение №22 от 22.01.2021г. по гр.д.№2388/2019г. на I г.о. не подлежи на съобщаване, тъй като е окончателно. Поради това следва да се приеме, че срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на неговото обявяване, т.е. от 22.01.2021г., от който момент въззивното решение влиза в сила. Молбата за отмяна е подадена на 19.01.2022г. след изтичането на предвидения в чл. 305, т. 5 ГПК срок, поради което настоящият състав приема, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане – както вече беше отбелязано, с оглед принципа на правна стабилност на влезлите в сила съдебни решения, законодателят е установил в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК пределен срок, важащ за всички хипотези, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 5, независимо от основанието, на което се поддържа, че страната е била лишена от възможността да участва в делото, както и в хипотези на ненадлежно процесуално представителство. Дори да се приеме, че в случая срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на фактическото узнаване за постановеното от въззивния съд решение, то следва да се отбележи, че за решение №555 от 07.03.2019г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д.№690/2018г. Л. С. М. е била уведомена на 18.03.2019г. чрез М. Н. С., като на същия адрес на 28.09.2018г. Л. М. лично е получила призовка за провеждано от въззивния съд открито съдебно заседание. Освен това с отговора на молбата за отмяна е представена и молба от адв.И. Д., пълномощник на Л. С. М., с дата 20.05.2021г. с искане за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на Л. С. М., по която се превежда месечната ѝ пенсия от НОИ и с посочване на обстоятелството, че Л. М. е настанена в лечебно заведение за лица с деменция в М., Германия и с тези средства нейните близки заплащат част от месечната такса в болницата. От тази дата следва да се приеме, че Л. М. е била уведомена и фактически чрез своя пълномощник за обстоятелството, че въззивното решение е влязло в сила.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на въззивно решение №555 от 07.03.2019г. и допълнително решение №728 от 14.04.2020г., двете постановени по в.гр.д.№690/2018г. на Софийски апелативен съд, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК от Р. П. П. като пълномощник на Л. С. М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

Председател:

Членове: