4 Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 26.04.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 2220 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на Н. В. Н. и М. М. Д., [населено място] за отмяна на решение № 2-7034/30.09.2016г. по арб.д.№ 7034/16г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ СНЦ, с което Н. В. Н. и М. М. Д. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 2977,99 лв. ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, 75 лв. разноски за арбитражното производство и 438,46 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2, / сега ал.1/ ЗМТА – липса на валидно сключено арбитражно споразумение, тъй като същото е станало известно по-късно на кредитополучателите и това представлявало нелоялна търговска практика, както и основания по чл.47, т.3, пр.2 /отм./ и чл.47, т.6 /сега ал.1/ ЗМТА– противоречие с обществения ред и повелителните разпоредби на ЗМТА относно спазването на правилника на арбитражния съд. В открито съдебно заседание на 27.03.2017г. и в писмени бележки ищците са позовават и на промяната в законодателството, изключваща приложението на арбитраж при потребителски спорове. Молят арбитражното решение да се отмени. Претендират разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна. Изразява становище, че изменението на разпоредбата на чл.47 ЗМТА относно нищожността на арбитражни решения по потребителски спорове не следва да се прилага, тъй като същата е влязла в сила на 24.01.2017г., т.е. преди постановяване на арбитражното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска. Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл.47 ЗМТА, е процесуално допустим. Предявен е на 21.10.2016г. от надлежни страни в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от получаване на арбитражното решение на 10.10.2016г. По основателността на молбата за отмяна. Преди произнасяне по въведените основания на отмяна, ВКС следва да провери валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение от ВКС по иск за отмяна. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като Н. В. Н. и М. М. Д. в качеството си на кредитополучатели се явяват „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражно решение № 2-7034/30.09.2016г. по арб.д.№ 7034/16г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ СНЦ. По разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените разноски за производството в размер на заплатената държавна такса от 1091,86 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение№ 2-7034/30.09.2016г. по арб.д.№ 7034/16г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ СНЦ. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Н. В. Н. и М. М. Д., [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 1 адв.Т. К. сумата от 1091,86 лв. /Хиляда деветдесет и един лв. и осемдесет и шест ст./ - разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.