1 Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр.София, 16 юли 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело № 1016 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия М. А. О., чрез защитник – адв. Д. И. М. от АК – Варна/упълномощен за производството пред настоящата инстанция/, срещу решение № 164 от 12.07.2018 г. по внохд № 177/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е обосновано с процесуалното представителство на подсъдимите М. О. и Л. М. в хода на наказателното производство. Твърди се, че на досъдебното производство не са били налице противоречиви интереси между подсъдимите, поради което не е имало пречка и двамата да се представляват от един и същ защитник – адв. Д. М.. Въпреки представеното и прието от състава на Окръжен съд – Плевен /при първото разглеждане на делото/ пълномощно за процесуално представителство на подсъдимия Л. М. от адв. М., на първия е бил назначен служебен защитник – адв. Д. Ц.. Изложени са съображения и за това, че в хода на съдебното производство, подсъдимият М. О. е упълномощил адв. М. и адв. Н. да го представляват, но „.. никой не ме попита в съдебна зала на кой от двамата адвокати държа и дали желая паралелно с Ж. Н. да ме защитава и адв. М..“ Иска се отмяна на делото и връщане за ново разглеждане от Окръжен съд – Плевен. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а наложените наказания са справедливи. Адвокат Д. М. поддържа касационната жалба. Счита, че е нарушено правото на защита и на двамата подсъдими. Твърди, че на досъдебното производство подсъдимият Л. М. го е упълномощил да организира защитата му, а в последствие на същия подсъдим е бил назначен служебен защитник. Също така твърди още, че при първото разглеждане на делото от Окръжен съд – Плевен, подсъдимият Л. М. е представил договор за правна помощ за процесуално представителство от адв. М., но пълномощното се било загубило „…за кой ли път…в Плевенския съдебен район.“ Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Велико Търново. Подсъдимият М. О. поддържа изразеното от защитника си становище. Моли делото да се върне за ново разглеждане /не сочи на кой съд/. Адвокат А. В., назначена в касационното производство за служебен защитник на подсъдимия Л. М., поддържа касационната жалба депозирана от другия подсъдимия М. О.. Иска изменение на присъдата и намаляване на наказанието по отношение на подсъдимия Л. М.. В лична защита подсъдимият Л. М. моли представената от него молба от 02.01.2018г. да бъде приета като писмени бележки. Иска намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 23 от 29.05.2017 г., постановена по нохд № 171/2017 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б“ вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет/ години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъдата подсъдимият М. А. О. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и е осъден на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С решение № 298/11.10.2017г. по ВНОХД № 342/2017г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. При второто по ред производство пред първоинстанционния съд по нохд № 1060/2017 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е постановена присъда № 2 от 10.01.2018г., с която подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен за това, че на 26.08.2016, около 16:30 ч. в [населено място], на [улица], в съучастие като извършител с М. А. О. от [населено място], обл. Плевен, а О. като подбудител и помагач на М., отнел чужда движима вещ – златно колие 14 карата, 25 гр. х 70 лв. за грам – на стойност 1750 лв., от владението на собственика В. М. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежа представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б“ вр. чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на 10 /десет/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъдата подсъдимият М. А. О. е признат за виновен за това, че на 26.08.2016, около 16:30 ч. в [населено място], на [улица], като подбудител и помагач на Л. Б. М. от [населено място], обл. Плевен, а М. като извършител, умишлено подбудил и улеснил М. да отнеме чужда движима вещ – златно колие 14 карата, 25 гр. х 70 лв. за грам – на стойност 1750 лв., от владението на собственика В. М. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като грабежа представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК е осъден на 10 /десет/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски. С решение № 164/12.07.2018г. по внохд № 177/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия М. О. е допустима, но неоснователна. Независимо, че в касационната жалба на подсъдимия О. са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК, единствено аргументи са изложени в подкрепа на претенцията за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Буквалният прочит на касационната жалба дава основание да се приеме, че претенцията обоснована с нарушено право на защита се отнася до процесуалното представителство на другия подсъдим по делото Л. М., а не до касационния жалбоподател - подсъдимия О.. По аргумент на чл. 349, ал. 3 от НПК, подсъдимият може да подава касационна жалба, единствено когато са нарушени неговите права и законни интереси. В настоящата жалба, обаче не става ясно кои права и интереси на подсъдимия са нарушени от допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с чужда правна сфера. По същество горепосочените твърдения за допуснато процесуално нарушение от съда, не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като излизат извън обхвата на допустимия предмет на касационна проверка. Единствено от довода, че в съдебното производство подсъдимият М. О. е бил защитаван само от адв. Н., при наличие и на втори упълномощен защитник адв. М., е налице правен интерес за обжалване на въззивното решение, тъй като позоваването на нарушено право на защита касае личните права и интереси на касационния жалбоподател. Независимо от изложеното, за да се избегне каквото и да е било съмнение, че се игнорира допуснато и отстранимо съществено процесуално нарушение, настоящият състав намира за необходимо да проследи процесуалното развитие на делото. В досъдебното производство Л. М. е бил привличан като обвиняем три пъти, а М. О. – два пъти. Обвиняемият М. е бил представляван от служебно назначен защитник – адв. Д. Ц., а О. от упълномощен защитник – адв. Д. М.. При първия разпит в качеството на обвиняем М. е дал подробни обяснения, в които е направил признания за съвместната си престъпна дейност със О.. В обясненията си последният обаче е отрекъл участие в инкриминираното престъпление, изобличавайки единствено участието на М.. В хода на първото по ред съдебно производство пред Окръжен съд – Плевен /нохд № 171/2017г./, подсъдимият М. О. отново се е представлявал от адв. Д. М.. Другият подсъдим първоначално е бил защитаван от служебно назначения защитник от досъдебното производство – адв. Ц.. Впоследствие, в съдебно заседание от 18.05.2017г., след проведено съдебно следствие и преди да бъдат разгледани исканията на подсъдимите с правно основание по чл. 270 от НПК, с протоколно определение /стр. 14 от протокола на съдебното заседание/ съставът на съда е приел представения от подсъдимия Л. М. договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие от адв. Д. М. по „НОХД № 29/2017г. и ДП №2725/2016г.“ /л.119 от НОХД № 171/2017г./. Независимо от това, адв. Ц. не е била освободена от качеството си на служебен защитник, нещо повече, в следващото съдебно заседание от 29.05.2017г., в което е била постановена и първата присъдата, адв. Ц. е представлявала подсъдимия Л. М.. ВНОХД № 342/2017г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по жалби на адв. Д. Ц. в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Л. М. и на адв. Ж. Н. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М. О. /пълномощно на л. 13 от внохд/. Проведено е било едно съдебно заседание на 02.10.2017г., в което подсъдимият Л. М. се е явил лично и с адв. Д. Ц. а подсъдимият М. О. – лично и със защитника си адв. Ж. Н.. Видно от протокола от съдебното заседание, адв. М. не се е явил, редовно призован, като подсъдимият О. изрично се е отказал от защитата на адв. М. /„Не искам да ме защитава адв. Д. М..“ – л. 78 от внохд/. Производството е приключило с решение, с което първоинстанционната присъда е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Плевен. Основанието за връщане било допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. При второто по ред разглеждане на делото от Окръжен съд – Плевен /НОХД № 1060/2017г./ са били проведени четири съдебни заседания, в които подсъдимият Л. М. е бил представляван от служебен защитник адв. Д. Ц., а подсъдимият М. О. от упълномощен защитник – адв. Ж. Н. /пълномощно на л. 38 от НОХД/. В хода на това производство единствено подсъдимият М. е дал подробни обяснения, в които признава вината си и отрича съучастието на подсъдимия О.. На основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК обясненията на подсъдимия М., депозирани на досъдебното производство са били прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност. ВНОХД № 177/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по жалби на подсъдимия Л. М., чрез служебния си защитник адв. Д. Ц. и на адв. Ж. Н., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М. О.. Проведено е било едно съдебно заседание на 11.06.2018г., в което подсъдимият О. е бил защитаван от адв. Н., а подсъдимият М. от адв. Ц.. На същата дата, след проведено съвещание съдът е обявил на страните, че делото е изяснено от фактическа страна и че ще произнесе съдебния си акт в предвидения в чл. 340, ал. 1 от НПК срок и съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК ще се съобщи писмено на страните, че е изготвено. С определение в закрито съдебно заседание от 20.06.2018г. съставът на Великотърновския апелативен съд е отменил протоколното определение от съдебно заседание на 11.06.2018г. и е внесъл делото за ново разглеждане в открито съдебно заседание, за което страните били уведомени. На подсъдимия М. бил назначен нов служебен защитник – адв. И. Т., с оглед изрична негова молба и нарочно искане. Проведено било съдебно следствие, в което двамата подсъдими са дали обяснения. Подсъдимият М. О. не се е признал за виновен, а подсъдимият Л. М. е признал участието и вината си, но е отрекъл съпричастността на О.. Настоящият състав намира, че с оглед на инкриминираното на двамата подсъдими обвинение за престъпление осъществено при съучастие - за подс.О. като подбудител и помагач, а за подс.Л. М. кат извършител, както и предвид депозираните от тях обяснения, сочещи на различните процесуални позиции на защита, е налице противоречие в интересите им и е недопустимо двамата да се представляват от един и същ защитник. Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в светлината на принципните положения, възприети с ППВС № 6/78, изм. с ППВС № 7/87, последователни и еднозначни прилагани в практиката на ВКС. Съобразно приетото в Постановление № 6/1978г. на ПВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в интересите на обвиняемите „следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.), а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното от всеки от тях обвинение.“ Общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставящи се едни на други – защитавайки едната позиция защитникът може да увреди позициите на друг от защитаваните и обратното. Независимо, че касационна проверка не е по отношение на отменителното въззивно решение и първото по ред първоинстанционно производство/защитата твърди, че там е допуснато горепосоченото процесуално нарушение/, настоящият състав намира за необходимо да посочи в принципен аспект, че с отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на първата инстанция/поради незаконен състав/ пълноценно се компенсират всички процесуални нарушения, ако е имало такива. Значимото в случая е, че след връщане на делото, в хода на съдебното производство – първоинстанционно и въззивно, защитата на двамата подсъдими законосъобразно е била осъществена от различни адвокати и без участието на адв.М.. Касационната инстанция допусна адв.М. до участие в производство, като защитник на подсъдимия М. О., което не е в нарушение на процесуалните правила.Това е така, тъй като данните по делото и по-точно тези от първото по ред първоинстанционно производство сочат, че независимо от представеното и прието пълномощно за подс.М., адв.М. не е осъществил реална правна помощ на този подсъдим. Такава е била реализирана само от служебния му защитник адв.Ц.. Впрочем самият договор за правна помощ не е могъл да породи правните си последици, поради това, че като предмет на същия е посочен друг номер на досъдебното производство, а този посочен като номер на нохд, се отнася до предишно прекратено съдебно производство на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо правото на защита на подсъдимия М. О., обосновано с непредставляването му пред съда едновременно от двамата му упълномощени защитници – адв. Ж. Н. и адв. Д. М., е абсолютно несъстоятелно. Безспорно всеки подсъдим има право да бъде представляван в наказателното производство от няколко защитници, а по аргумент на чл. 271, ал. 3 от НПК неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1, изр. 1 от НПК, обвиняемият има право във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 – 3 и 6 от НПК. За това негово право подсъдимият не дължи обяснение защо го прави, респективно не съществува възможност ръководно - решаващият орган да остави без уважение направения избор. В настоящият случай, в съдебно заседание от 02.10.2017г. по внохд № 342/2017г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, подсъдимият М. О. се е отказал от защитата на адв. М., който не се е явил, редовно призован, и не е имало пречка съдът да разгледа и реши делото единствено с участието на другия упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Ж. Н.. Претендираното нарушение на материалния закон не може да бъде предмет на касационна проверка, поради липса на конкретни данни в негова подкрепа. Принципно, касационната проверка не е нито всеобхватна, нито служебна. Поради това, законът изисква обжалващите страни да посочат в подадените от тях жалби и протести касационното основание по чл. 348 от НПК, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. Касационното производство се ограничава до проверка на атакувания акт в пределите, определени от обжалвалата страна и на основанията, посочени от нея. Липсата на конкретна аргументация, подкрепяща посоченото касационно основание препятства настоящият състав на ВКС да го разгледа по същество. Направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. О. наказание също е декларативно заявено. Единствено са посочени размерите на наложените наказания, като дори цифровото им изпиване е неправилно /посочени са наказанията наложени с отменената присъда на Окръжен съд – Плевен, а не на присъдата потвърдена с оспореното въззивно решение/. Не са изложени конкретни правни аргументи за несъответствието на наложеното наказание, нито са твърдят наличие на смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Нарочни съображения не са развити и в съдебно заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касаеща наложеното на подсъдимия М. О. наказание не може да бъде предмет на коментар в настоящия съдебен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК, проверката на атакуваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд следва да е по отношение на обжалвалия подсъдим М. О.. Подсъдимият Л. М. не е обжалвал въззивния съдебен акт, по отношение на него няма протест, така че проверката на касационния съд не може да засегне този подсъдим, освен при наличие на предпоставки в хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК. В настоящият случай те не са налице, поради което искането за намаляване на наложеното на подсъдимия Л. М. наказание не може да бъде удовлетворено. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 12.07.2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд № 177/2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: