Р Е Ш Е Н И Е № 68 С. 18.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : Р. К. М. К. при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 529 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] – П., чрез адв. А. Г. срещу решение №120 от 16.03.2010г. по в.гр.дело №62/2010г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] – П.. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа касационната жалба, с молба въззивното решение да бъде отменено и постановено решение с което да бъдат уважени обективно съединените искове. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма] в писмена защита счита касационната жалба за неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение №41 от 26.01.2010г. постановено по делото на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с което е отхвърлен предявения от [фирма] П. против [фирма] – П. иск по чл.250 ЗЗД за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв. и по чл.86 ЗЗД за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските, по следните материалноправни въпроси: 1.прекратява ли действието си договора за влог по режим “митническо складиране” след изтичане на определения в него срок, ако влагодателят не вземе вещите; 2.има ли право влогоприемателят по режим “ митническо складиране” да претендира заплащане на възнаграждение за пазене на вещите след определения в договора срок; 3. може ли влогоприемателят по режим “митническо складиране” да търси друг вид обезщетение по съхраняването на вещите вместо уговореното възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Съдът е разгледал при условията на обективно съединяване два иска по чл.250 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, които са уважени частично. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след изтичането на срока – 31.12.2004г., договорът за влог, сключен между страните при режим “митническо складиране” в митнически склад е прекратил своето действие, поради което влогодателят [фирма], с предишно наименование [фирма], дължи заплащане на договореното възнаграждение до крайния срок на договора. След тази дата 31.12.2004г. влогоприемателят – ищец има право на обезщетение по общите норми на гражданското законодателство, вкл. има право да продаде приетите на влог стоки, съгласно разпоредбата на чл.255, ал.2 ЗЗД. За да се отговори на релевантните за спора въпроси следва да бъде определена същността на договора за влог в митнически склад. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази или върне / чл.250 ЗЗД/. Правоотношенията по договор за влог се уреждат в различни нормативни актове. В ТЗ е уреден договора за влог в публичен склад като абсолютна търговска сделка – чл.1, т.9. Докато договорът за влог по ЗЗД по дефиниция е едностранен и безвъзмезден, влогът в публичен склад е двустранен, възмезден и формален/ чл.574, ал.1 ТЗ/. Разновидностите на договора за влог в публичен склад са уредени в три нормативни акта – Законът за съхранение и търговия със зърно / ЗТСЗ/, Закона за митниците / ЗМ/ и Законът за акцизите и данъчните складове/ ЗАДС/. Законът за митниците предвижда специални правила за влога в митническите / антрепозитните складове - параграф 5 от ПЗР на ЗМ/ и свободните складове. От горното следва, че когато липсва уредба в Търговския закон или специалния закон, спрямо влога в публичен склад, респ. за влога в митнически склад, ще намерят приложение общите правила на ЗЗД за договорите за влог, доколкото са съвместими с естеството му / чл.250 -257 ЗЗД/. Нормативно определение на митнически склад се съдържа в чл.104, ал.2 от Закона за митниците и означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Типовите митнически складове са уредени в чл.105, ал.1 Закона за митниците / ЗМ/. Те се разделят на два типа – обществени/публични/ складове, които могат да се ползват за складиране на стоки от всяко лице и частни складове, запазени за складиране на стоки единствено от складодържателите им. При обществения склад складодържателя и вложителя са различни правни субекти, докато при частния склад е налице сливане на складодържател и вложител. Договорът за влог в митнически склад се характеризира със страните, обекта и съдържанието на договора. Страни по този договор са влогодател / складодържател/ и влогоприемател. Влогоприемателят е складодържател и се дефинира като лице получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол по смисъла на ЗМ/ чл.105, ал.2 ЗМ/ Насрещна страна по договора за влог в митнически склад е влогодателят или вложителят, е лицето, което е задължено да постави стоките под режим на митническо складиране или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени/чл.105, ал.3 ЗМ/. Договорът за влог в митнически склад се характеризира с обекта на договора – не всеки вид публичен склад, а само митнически склад, както и с предмета си – стоки, които се намират под режим на митническо складиране. От горното следва, че договорът за влог в митнически склад е вид договор за влог в публичен склад по смисъла на чл. 573 и сл. от ТЗ, по силата на който складодържателят приема срещу възнаграждение определените в чл.104, ал.1 ЗМ стоки, които се намират под режим на митническо складиране да ги пази и върне на влогодателя. Договорът за влог в митнически склад е подчинен на специалните разпоредби на Закона за митниците, което го отличава от договора за неправилен влог. Специфика има и в съдържанието на договора за влог в митнически склад. Договорът е двустранен и реален по смисъла на облигационното право. Складодържателят има за задължение да пази и съхранява за срока на митническото складиране вложените в склада стоки/ чл.573 ТЗ/. Чл.107 ЗМ му вменява обаче задължението да осигури неотклонение на стоките под митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад и да изпълнява задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 112, ал.1, чл.114, чл.115 и чл.116 ЗМ. Задълженията на вложителя се свеждат да даде на складодържателя сведения, необходими за пазене на стоката и да заплаща уговореното възнаграждение / чл.576, ал.1 и ал.2 ТЗ/. По аргумент на чл.584 ТЗ договорът за влог в публичен склад може да бъде безсрочен или с уговорен срок. Съгласно чл.113, ал.1 ЗМ престоят на стоките под режим на митническо складиране е неограничен, която норма е дала основание в правната теория договорът за влог в митнически склад да се определя като безсрочен договор/ проф. д-р П. Г., Търговско право , кн.2/. Разпоредбата е императивна и от нея следва, че в случаите на сключен срочен договор за влог в митнически склад и след изтичането на срока, влагоприемателят дължи пазене на стоката. Основание за такъв извод дават и разпоредбите на чл.107 и чл. 115, ал.1 ЗМ, императивни по своя характер, според които складодържателя е длъжен да осигури неотклонение от стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение в митническия склад и да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим на митническо складиране, както и че стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, само след предварително разрешение на митническите органи, които определят и условията за извършването му. Складодържателят не може да се освободи от стоките по правилата на чл. 255, ал.2 ЗЗД и чл.585, ал.2 ТЗ, поради ограниченията на специалните норми на ЗМ. Корелативно на това задължение е правото на складодържателя да изисква от влогодателя заплащане на възнаграждението до вдигане на стоката от митническия склад. Изложените съображения обуславят следните отговори на значимите за делото въпроси, като отговорът на втория въпрос е и отговор по третия: след изтичане на срока на договора за влог в митнически / антрепозитен / склад не отпадат задълженията на складодържателя / влогоприемателя/ да държи и пази стоките поставени под митнически надзор, срещу което влагодателят дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Касационната жалба е основателна. Договор МС №2 от 5.03.2004г. е договор за влог в митнически склад и за възникналите между страните правоотношения са приложими специалните разпоредби на ТЗ / влог в публичен склад/ и на ЗМ. На основание чл.573 ТЗ ответникът дължи заплащане възнаграждение на ищеца за времето, през което стоките под митнически надзор са били съхраняване в склада на ищеца. Срокът на плащане е уговорен в чл.2.3, раздел 2 на договора, поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му / чл.84, ал.1 ЗЗД/, което обосновава основателност и на акцесорния иск. Ответното дружество – влогодател на стоките под митнически надзор не оспорва факта, че до датата на предявяване на иска 27.03.2009г. стоките са съхранявани в митническия склад на ищцото дружество – складодържател. Влогодателят дължи уговореното в договора за митническо складиране възнаграждение и след изтичане на срока на договора 31.03.2004г., за времето от 1.04.2004г. до 27.03.2009г. Ответникът не оспорва факта, че не е плащал възнаграждението. Решението на Плевенския окръжен съд в обжалваната част е неправилно. С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв. главница и за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв. по иска за мораторна лихва и вместо това постановено решение, с което се уважат предявените искове, заедно с направените разноски, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №120 от 16.03.2010г., постановено по в.гр.дело № 62/2010г. на Плевенския окръжен съд, ІІ гр. състав, с което са отхвърлени исковете на [фирма] – П. срещу [фирма] – П. за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв., представляваща дължимо възнаграждение за влог в митнически склад за времето от 1.04.2004г. до 27.03.2009г. и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторни лихви за времето от 5.04.2004г. до 27.03.2009г. за разликата от 571.93лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – П. да заплати на [фирма] сумата от 6109.67 лв. представляваща възнаграждение за съхранение на стоки в митнически склад за времето от 1.04.2004г. до 27.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2009г. до окончателното заплащате на сумата, както и да заплати обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 1576.86 лв. за времето от 5.04.2004г. до 27.03.2009г. ОСЪЖДА [фирма] – П. да заплати на [фирма] – П. разноски 1332.73лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: