Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нови факти и доказателства * трудоустрояване * изискуемост на вземането * правомощия на въззивната инстанция


3
Р Е Ш Е Н И Е


185


гр.София, 13.10. 2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев
Драгомир Драгнев

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №1307 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. против решение № 8662 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 12076 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „В” въззивен състав, в частта, с която е обезсилено решение от 14.05.2015 г. и допълнително решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 5474 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 62 състав, относно произнасянето на районния съд по иск с правно основание чл.217 от КТ за периода от 5.2.2015 г. до 9.01.2016 г., както и за горницата над сумата от 1074,98 лв. до пълния размер от 15 479,76 лв., като производството в тази част е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу допуснатата до обжалване част на решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 452 от 12.05.2016 г. по настоящото дело по въпроса следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от ГПК и да разгледа иска по чл.217 от КТ за целия исков период, независимо че към момента на завеждане на исковата молба претендираното вземане е било за бъдещ период от време и все още не е било изискуемо. За да отговори на въпроса, съдът съобрази разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и приложимата съдебна практика. Съгласно тази норма съдът трябва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Затова съдът е длъжен да се произнесе по основателността на осъдителния иск, който към датата на завеждане на исковата молба е бил преждевременно предявен, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. Преценката за тази изискуемост се извършва към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция/решение № 61 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 741/2009 г. на Първо Т.О. на ВКС/. Точно такъв е и настоящият случай относно предявения иск с правно основание чл.217 от КТ за периода от завеждане на исковата молба-5 февруари 2015 г. до датата на публичното заседание пред въззивния съд- 4 ноември 2015 г. Твърдяната от ищеца изискуемост на вземанията за тези девет месеца в размер общо 10 305 лв./по 1 145 лв. месечно/ е настъпила, което не е било съобразено от въззивния съд в противоречие с чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно този съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска с правно основание чл.217 от КТ за времето от 5 февруари до 4 ноември 2015 г., вместо да се произнесе по основателността на иска. Ето защо в тази част решението на Софийския градски съд трябва да бъде отменено, а в останалата част, с която е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по иска с правно основание чл.217 от КТ за периода след 4 ноември 2015 г. до 9 януари 2016 г., трябва да бъде оставено в сила. В отменената част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора относно дължимостта на обезщетението по чл.217 от КТ. Въззивният съд трябва да присъди и дължимите на страните разноски с оглед крайния изход на делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8662 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 12076 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „В” въззивен състав, в частта, с която е обезсилено решение от 14.05.2015 г. и допълнително решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 5474 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 62 състав, относно произнасянето на районния съд по иск с правно основание чл.217 от КТ за периода от 5.2.2015 г. до 4.11.2015 г. за сумата 10 305 лв., като производството в тази част е прекратено.

ВРЪЩА делото в тази част на друг състав на Софийския градски съд за ново разглеждане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8662 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 12076 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „В” въззивен състав, в останалата обжалвана част, с която е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по иска с правно основание чл.217 от КТ за периода от 4.11.2015 г. до 9.1.2016 г. над размера от 10305 лв. до 15 479,76 лв.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: