Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 14.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1257 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид: С молба за отмяна Г. Б. В. от [населено място] е поискал да се отмени влязло в сила Решение Nо I- 45/97 от 04.07.2013 година постановено по гр.д. Nо 24287/2011 година на Софийския районен съд-I г.о. , 45 състав, на основание чл. 303 ал.1 т.5 и 6 ГПК и чл. 303 ал.1 т.1 ГПК . С молбата за отмяна се поддържат доводи, че за постановеното и влязло в сила осъдително решение на СРС- 45 с-в молителят е научил при получаване на поканата за доброволно изпълнение, не е участвал по делото поради нарушаване на процесуалните правилата за надлежно призоваване , връчване на съдебните книжа , осигуряване на възможност за защита, като е нарушено правото на участие –основание за отмяна на решението на РС по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, в нарушение на процесуалните правила на ответника е назначена служебна защита- основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.6 ГПК. Поддържат се доводи, че са налице и нововъзниканали писмени доказателства- постановление на СРС за липсата на съставомерност на деянието заплаха за живота, основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. След преценка на наведените доводи на страните и данните по делото, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира: Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел , при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността , да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. Законът поставя като процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата за отмяна да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна т.е. от лицето чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна в гражданския процес. Отмяната на влязлото в сила решение се иска и може да бъде допусната само на точно , мотивирано посочено основание от кръга на тези, установени в чл. 303 ал.1 ГПК и чл. 304 ГПК. В настоящия случай отмяната на влялото в сила Решение Nо –I-45-197 от 04.07.2013 година по гр.д. Nо 24287/2011 год. на СРС се иска от лицето, което е осъдено да заплати сумата от 8000 лв. и се поддържа на три посочени от молителя и защитата му основания- по чл. 303 ал.1 т.1 , т.5 , т.6 и/или т.1 ГПК. С разпоредбата на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК законодателят визира няколко хипотези на нарушение на правилата за надлежно призоваване на молителя като страната в исковия процес, завършил с решението, чиято отмяна се иска. Първият от тези фактически състави, съставлява хипотеза, когато молителят – като страна по делото , вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото .От тези категория нарушения са тези, довели до невръчване на препис от исковата молба или до нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо или в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т.ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др.”съответни “ правила по новия действащ ГПК. По гр.д. Nо 24287/2011 година на Софийския районен съд-I г.о. , 45 състав,образувано по описа на съда на 07.06.2011 година молителят Г. Б. В. е конституиран по исковата молба на Х. А. Г. като ответник с посочен адрес за призоваване „ [населено място] ,[жк]бл. 29 вх. Д ет.3 ап. 93”. Данните по делото сочат , че на така посочения адрес са изготвени от канцеларията на съда няколко призовки. Първата е изпратена на ответника Г. В. от дата 12.07.2011 година и съдържа Разпореждането на районния съдия от 11.07.2011 година. В тази призовка, връчителят Ив.С. е отразил „връчване на Г. В. на 08.09.2011 год.” със забележка , че „адресът е посетен четири пъти, но лицето не е намерено, оставена визитка, пощенската кутия все е препълнена ” като след положения от него подпис са посочени дати 13.7/ 8 , 19.7/ 19 ч. , 4.08/ 17.20 ч. 08.09./17.10.ч., написани с различен химикал. Тази призовка се намира в кориците на делото л.12-13. Въз основа данните по тази така оформена призовка, с резолюция на съдията от 14.09.2011 година е разпоредено призоваването да се извърши ‘чрез залепяне на уведомление’. Втората призовка, отново съдържаща разпореждане на съдията от 11.07.2011 година , е изготвена от канцеларията на съда на 17.09.2011 година / л.15-16/ с връчване на дата 25.10.2011 год. и забележка , че е залепено уведомление , като в същата призовка , отново под положения от връчителя подпис са посочени нови дати - 31/19.9 , 12.10/9.40 ч., 16.10/4 и 25.10/16.30 часа. На л.17 от делото е приложена и бланка на Уведомление, оформено с дата 25.10.2011 година и забележка от връчителя Ив.С. с аналогично съдържание като предходната призовка. С резолюция от 23.11.2011 година районният съдия е разпоредил да се приложи уведомлението по делото, приемайки че призоваването на ответника е редовно, считано от дата 08.11.2011 година. В закрито съдебно заседание от 28.11.2011 година районният съдия на база на вече приетият факт за редовно призоваване на ответника по чл. 47 ГПК , е предприел назначаване на особен представител на основание чл. 47 ал.6 ГПК и правилата на ЗПП. След изпълнение на процедурата по назначаване на особен представител, изискване на депозит от ищеца , кореспонденция със САК, с Определение от.05.01.2012 година за особен представител поименно е определена адв.В. М.- САК. Разпоредено е на същата да се изправи препис от исковата молба и разпореждането на съда от 11.07.2011 година. По делото , в цялост и приложение на препис от исковата молба , се намира третата призовка до ответника Г. В. / л.24/ , оформена от канцеларията на съда на дата 09.01.2012 година.На гърба на призовката отново за отразени 4 дати : 39/9.1, 18.01/10 .20 ч., 04.02/с , 07.02 / 7.35 часа и 14.02/ 17.30 часа, като датата на връчване е посочена 15.02.2012 год. и забележка , че „адреса е посетен многократно и не е намерено лице за връчване’. На л. 25 се намира „съобщение”с адресат особен представител В. И. М. , на гърба на което е посочено , че същото е връчено на” адв.В. И. „ срещу подпис , като за връчител няма посочено длъжностно лице , а само подпис. С определение от 27.03.2012 година , постановено в закрито заседание , районният съд е изготвил проекто-доклада си, в който е отразено, че „в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор нито от ответника, нито от назначения му особен представител. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на дата 21.05.2012 година. Призовката за отрито съдебно заседание е приета от адв.В.И. /л.32/, в което заседание особеният представител на Г. В. е оспорил иска и доказателствата на ищеца. Няма спор , че същата е участвала и в останалите две открити съдебни заседания. При тези данни по делото, настоящият състав намира , че правото на защита на молителя Г. В. по делото е нарушено резултат на несъблюдаване на правилата за надлежно призоваване на ответника по делото, както и в нарушение на правилата на надлежно назначаване на особен представител на същата страна по делото. Съгласно процесуалният закон съдебните книжа-призовки, съобщения и др. се ръчват на адреса, посочен по делото. В настоящият случай , няма спор , че посоченият в исковата молба адрес на ответника Г. В. е верен и точен. Връчването на съдебните книжа по делата , разглеждани от българския съд на територията на Република България между местни лица се регламентира от Гражданско-процесуалния кодекс и действащия по време чл. 84 и сл. на Правилника за съдебната дейност на районните , окръжните, административните , военните и апелативни съдилища /ДВ. бр. 66/2009 год./. По принцип, както е и в настоящия случай, връчителят е служител на съда. Връчването на съдебните книжа на физическите лица следва да бъде лично или чрез друго лице/ пълномощник, съдебен представител, служебен или съдебен адрес/ в предвидените за това хипотези. По разпореждане на съда връчването може да бъде извършено и по друг начин: чрез прилагане на съответното съобщение по делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 ГПК „връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването”. По естеството си , с оглед на вменените от закона служебните задължения , връчителят вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр съгласно посочения Правилник за съдебната администрация , съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия чрез подпис, посочване на трите си имена или поставяне на личен печат. Само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформения официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти./ в същия смисъл и определение Nо 539/01.12.2010 год. гр.д. Nо 472/2010 год. на ВКС-I г.о. По делото се установява, че по разпореждане на съда връчването е извършено чрез залепване на уведомление,т.е. по реда на чл. 47 ГПК. За да вземе това решение , районният съд е базирал констатациите си на изготвените от връчителя съдебни книжа- призовките до ответника и на удостоверените факти, че на посочения в исковата молба адрес лицето не е намерено, нито е намерен член на семейството или друго лице , на което да се връчат книжата. Настоящият състав при изложените по-горе факти и съображения намира , че процесуалните действия на съда не са в съответствие на закона. Съдебните призовки до ответника , послужили като основание да се разпореди призоваване и връчване на съдебни книжа по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, не са били оформени съобразно изискванията на закона . Отразените факти касаещи на кои дати е посетен адреса на ответника, са написани/ макар и с различен химикал/ след положения от връчителя подпис , а отговорността за верността на отразените факти и обстоятелства касае само онези факти, за верността на които връчителят се подписва, но не и за онези добавени факти , отразени под подписа му. От правна г.т. това означава , че отразените данни, касаещи датите на които би следвали да се приеме , че адресът е посетен и лицето –адресат не е открит на адреса, не се ползват от доказателствената сила на изготвения документ. Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК законодателят е установил, че за да бъде надлежно осъществено „ връчване чрез залепване на уведомление „ е необходимо не само ответникът да не е намерен на адреса по делото , но и да не е намерено лице, съгласно да получи съобщението.видно от описаните реквизити на призовките до ответника по делото,никъде връчителят не е отразил изпълнението на това вменено му задължение , а именно да намери лице / от кръга на лицата , който живеят на адреса, домоуправител на етажната собственост или съсед/, което е отказало да получи призовката вместо страната-адресат. При констатираните пороци на процедурата по призоваването, настоящият състав приема за основателни релевираните доводи за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, респ. и на чл. 303 ал.1 т.6 ГПК, тъй като съдът е пристъпил до назначаването на служебна защита , без да са били налице предпоставките за това при нередовното призоваване на страната –ответник по реда и на основание чл. 47 ал.1 ГПК. След като по същество се констатира , че е налице дори едно от поддържаните основания за отмяна , то атакуваното влязло в сила съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато на съда/ в случая на първата инстанция / за ново разглеждане от етапа на надлежно връчване на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА влязло в сила Решение Nо I- 45/97 от 04.07.2013 год. по гр.д. Nо 24287/2011 година на Софийския районен съд-I г.о. , 45 състав, на основание чл. 303 ал.1 т.5 и 6 ГПК и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд- Софийския районен съд за ново разглеждане , от друг състав, съобразно дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :