Р Е Ш Е Н И Е № 417 София, 01.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2512 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 917 от 15.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № І-163 от 10.12.2014 година по гр.д. № 1829/2014 година на Бургаски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. И. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ със заповед № 18 от 10.01.2014 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите следва ли при промяна на щатното разписание работодателят да издаде нарочен акт за отмяна на предходното; предвиждат ли се изисквания за форма за действителност или за доказване на щатното разписание и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на промяна в щата на предприятието. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание, отразяващо промяната. При промяна в щата на предприятието, работодателят не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно разписание. Правопораждащия факт за уволнение поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради което факта на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по процесуалния закон доказателствени средства. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено както с документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след извършеното съкращаване. В този смисъл и решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1712/2011 г. ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е работила в ответното дружество като „търговски сътрудник” в регион „Банкиране на дребно”, [населено място]. На 10.01.2014 г., на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение поради съкращаване на щата, считано от 10.02.2014 г. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е доказано съкращаване на щата преди извършване на уволнението – не е установено, че компетентният орган е взел решение за съкращаване на заеманата от ищцата щатна бройка, считано от 01.01.2014 г.; че извод за надлежно взето решение не може да бъде формиран от представените щатни разписания, а приложените по делото извлечения от решение на управляващия орган касаят предходни съкращения. С оглед изхода на делото по иска за отмяна на уволнението и предвид обусловеният им характер са уважени като основателни и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност представените щатни разписания, приетата икономическа експертиза и свидетелските показания, установяващи съкращаване на щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност. Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна. По въведените касационни оплаквания срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Формираният в решението извод, че по делото не е установено извършено преди уволнението съкращаване на щата е неправилен. Съгласно т. 71,9 от Правилата за работа на Управителния съвет на [фирма] (л. 95 от гр.д. № 1061/2014 г. на Бургаски районен съд), промените в щатното разписание са от компетентност на главния оперативен директор на дружеството. От представените по делото щатни разписания – л. 61- 64 от гр.д. № 101/2014 г. на Бургаски районен съд, утвърдени от целият управителен съвет, в т.ч. и от главния оперативен директор и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че в щатното разписание от 01.01.2014 г. са предвидени 10 щатни бройки за длъжността „търговски сътрудник” за регион Бургас за разлика от предходното такова, в което щатните бройки за същата длъжност са 11 или преди процесното уволнение, извършено на 16.0.2014 г., работодателят е съкратил една от щатните бройки за изпълняваната от ищцата длъжност. Работодателят не е имал задължение да издава нарочен акт за отмяна на действащото през 2013 г. щатно разписание; съкращаването е извършено с утвърждаването на новото щатно разписание, обективиращо волята му за съкращаване на щатната бройка, поради което уволнението е извършено при наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е формирал изводите си в нарушение на чл. 328, ал.1, т.2, пр.ІІ-ро КТ, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че уволнението на ищцата е извършено след валидно взето решение за реално съкращаване на една от щатните бройки за заеманата от нея длъжност. Неоснователен е и въведеният с исковата молба довод за незаконност на проведения от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Със заповед № 1А ОТ 03.01.2014 г., главните изпълнителен и оперативен директори на дружеството са определили състав на комисия, която да извърши подбор във връзка с привеждане на персоналния състав н съответствие с щатното разписание от 01.01.2014 г. – л. 53 от гр.д. № 101/2014 г. на Бургаски районен съд. Комисията е извършила подбор между всички служители, изпълняващи длъжността „търговски сътрудник” на територията на [населено място] и са предложили за съкращаване ищцата, получила най-ниска оценка при подбора. Комисията е извършила сравнение на професионалните качества на служителите въз основа на оценките за работата им през последните две години – оценки, давани от прекият им ръководител, а при оспорването им от страна на служителя – от регионалния директор. Ищцата е била предложена за уволнение с оглед получените най-ниски резултати в работата през последната година (писмени доказателства и свидетелски показания – л. 55, л. 125- 163 и л. 167 и сл. от гр.д. № 101/2014 г. на Бургаски районен съд). По-ниските професионални резултати в работата на ищцата се установяват и от показанията на прекия и ръководител свидетеля С. Д. (л. 168 от гр.д. № 101/2014 г. на Бургаски районен съд), съгласно които ищцата често е допускала грешки при изготвяне на договорите за кредит, налагащи документите да и бъдат връщани неколкократно за поправка и не е проявявала необходимите за изпълнението на длъжността и внимание и концентрация при изпълнение на възложената и работа. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 2160 лева. Изложеното Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І-163 от 10.12.2014 година по гр.д. № 1829/2014 година на Бургаски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 18 от 10.01.2014 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4581,96 лева. ОСЪЖДА Г. И. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: