Р Е Ш Е Н И Е            N 273                          София , 26. 04. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  двадесет и втори  март,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова                                     Василка Илиева       При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 102 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:       Производството е по чл.290 и сл. ГПК . Л. В. Г. и В. В. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийски градски съд, 2”д” състав , с което е потвърдено първостепенното решение и са отхвърлени обективно съединените искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗСи чл.45 ЗЗД. С определение № 486/09 от 2.06.2009 г. по гр.д. № 102 от 2009 г. на ВКС , първо отделение е допуснато касационното му обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК по въпроса в кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ. В касационните си жалби двете касаторки са инвокирали оплаквания за неправилност на решението в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. Ответниците Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. не са взели становище по касационните жалби. Жалбите са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледани по същество жалбите са основателни. Л. В. Г. и В. В. Г. , като собственици на УПИ ХІ-65 от кв.3а по плана на гр. С., м. “К” са предявили в обективно и субективно съединение искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД срещу Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. , които са собственици на деривативно основание на съседното дворно място , съставляващо УПИ V-63 от кв.3а по плана на гр. С., м. “К” Спора касае ревандикация на имот с обща площ от 60 кв.м. разположен по продължението на имотната и парцелна граница и заключен между изградената ограда от ответниците през 2002 г. и тази която е била изградена преди това. Иска по чл.45 ЗЗД е предявен за нанесени имуществени вреди при преместването на оградата, изразяващо се в изкореняването на две сливови дръвчета и повреда на други плодни дръвчета , а иска по чл.109 ЗС е свързан с премахването на въпросната ограда. Основателността на петиторните искове е поставена в зависимост от установяването на правото на собственост на ищците и правното основание на което ответниците осъществяват фактическата власт върху спорния терен. Ищците следва при условията на пълното и главно доказване да установят правото си на собственост , като съда е длъжен да извърши проверка по този елемент от фактическият състав . От казаното следва ,че рамкирането на спора се определя от законовото съдържание на претендираното правоотношение , а не от желанието на страните и затова съдът е бил задължен и компетентен да се произнесе по правото на собственост на ищците върху целия урегулиран поземлен имот именно защото претенцията касае част от него. Направените материално правни изводи обаче в касираният съдебен акт са неправилни. Установено е, че с н..а. № 1* т. ХVІІІ, н.д. № 3* от 1963 г. Анка Д. Г. , която е наследодател на ищците и М. Д. Н. , който е майка направодателя на ответниците П са придобили по замяна по реда на ТПС Комисия/ чл.4,,б. “г” от ЗТПС/ един декар от нива в месността “П” срещу свои имот, който е бил включен в ТКЗС. С извършената замяна този имот се изключва от имуществената сфера на ТКЗС. На 14.05.1968 г. между двете е извършена съдебна делба по гр.д. № 1* от 1968 г. на Софийския народен съд, VІ район и следователно съсобственичките са извършили разпоредителна сделка с него. Съгласно чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ при осъществена замяна по ЗТПС и при извършена разпоредителна сделка с нея замяната остава в сила. В случая страните са установили правото си на собственост на двата съседни имота и не е необходимо по отношение на тях да се прилага процедурата по ЗПСЗЗ, тъй като по смисъла на чл.2, т.1 ЗПСЗЗ терените вече не представляват земеделски земи. Следователно не е била необходима земеделска реституция и съдилищата е следвало да се произнесат по предявените обективно съединени искове по същество, което не са сторили. Поради липса на мотиви по предявените искове, което представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в настоящата инстанция, ВКС, състав на Първо гражданско отделение намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на Софийски градски съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийски градски съд, 2”д” състав . ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по предявените искове.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: