О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 148 гр. София,06.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №751 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - Ангел Д. и К. М. срещу решение №2738 от 23.11.2018г. по в.т.д. №4462/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №968 от 16.05.2018г. по т.д.№1587/2017г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Д.“ АД, гр. Русе, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх.№10358/31.10.2014г., вх.№10673/04.11.2014г., вх.№10986/05.11.2014г. и вх.№10989/05.11.2014г. от „Д.“ АД, гр. Русе, ЕИК[ЕИК], както и евентуалните искове на основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване на процесните прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/. В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени. Касаторите поддържат становището, че съдът неправилно е счел разпоредбата на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за неприложима спрямо прихващанията, като оспорват изводите, че законът поставя като условие действията по чл.3, ал.2 да имат увреждащ ефект спрямо банката, съответно масата на несъстоятелността, както и съотношението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59 ЗБН като обща към специална правна норма. Излагат подробни доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, като оспорват изводите на съда, че не се установява знание у ответното дружество за неплатежоспособността на банката, като обективно състояние, в което банката не разполага с достатъчно средства и не може да изпълнява задълженията си. Молят след отмяна на решението да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите поставят правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото /разрешени са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи/, като са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „1. Какъв е смисълът вложен в термина „неплатежоспособност“ използван в нормата на чл.59, ал.3 ЗБН и дали той е еднакъв със смисъла за „неплатежоспособност“, използван в чл.36, ал.2 ЗКИ?; 2. Под знание за „настъпила неплатежоспособност“, използвано като термин в нормата на чл.59, ал.3 ЗБН, следва ли да се разбира знание, основано на специални познания на съответния кредитор, изградено с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките на неплатежоспособност на банката, или под знание за „настъпила неплатежоспособност“ по чл.59, ал.3 ЗБН се има предвид знанието и разбирането на всеки един средностатистически български гражданин/търговец за настъпили сериозни затруднения в дейността на банката, което знание може да бъде изведено от оповестената в публичното пространство информация за тези затруднения?; 3. Допустимо ли е установяването на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се осъществява чрез позоваване на публично оповестена в националните медии информация за затваряне на банката за работа с клиенти и поставянето й под особен надзор, без да се изисква анализ на финансово-икономическото състояние на банката след поставянето й под особен надзор по смисъла на Раздел VІІІ от ЗКИ, в това число информация, съдържаща се в актовете на БНБ?; 4. Представляват ли доказателство за знание за настъпила неплатежоспособност на банка по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН действията на лице, което се явява едновременно неин кредитор и длъжник, които действия се изразяват в придобиването на вземания на вложители в банката, които да му позволят да извърши прихващане на собствените му задължения към банката, и които вземания са придобити в периода след поставянето й от БНБ под особен надзор по смисъла на Раздел VІІІ от ЗКИ и преди датата на отнемане от централната банка на лиценза за извършване на банкова дейност?; 5. Включва ли се в нищожността по чл.3, ал.3 ЗБН нищожност и на извършени от длъжници на банка в производство по несъстоятелност прихващания?“. Ответникът „Д.“ АД оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационно обжалване, така и за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен главният иск на основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за установяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните прихващания, въззивният съд приема, че прихващането, като способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях по правило няма увреждащ ефект, поради което за него са предвидени специални правила в производството по несъстоятелност- чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН. Решаващият съдебен състав излага тезата, че прихващането не попада в кръга на действия, посочени в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН и не може да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на банката. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена и евентуалната претенция на основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване на процесните прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че придобиването на активните вземания е станало на основание договори за цесия преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл.36, ал.2 ЗКИ, т.е. презумпцията по чл.59, ал.4 от закона е неприложима, като не се доказва знание за настъпилата неплатежоспособност на банката от ответното дружество. Решаващият съдебен състав поддържа тезата, че следва да се прави разграничение между „неплатежоспособност“ на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ и „опасност от неплатежоспособност“ по смисъла на чл.115 от същия закон, както и между „спиране на плащанията“ по чл.608, ал.2 ТЗ и в хипотезата на чл.116, ал.2 ЗСК, като излага доводи, че прилагането по аналогия на чл.608, ал.2 ТЗ е недопустимо. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Последният правен въпрос, формулиран от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се отнася до приложението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН по отношение на прихващанията, извършени от кредитор с негово задължение към банка в несъстоятелност. Така поставеният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите не са изложили доводи за наличието на хипотезата на т.3 на ал.1 на цитираната разпоредба. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставения от касаторите въпрос е налице съдебна практика на ВКС /решение №239 от 15.05.2018г., т.д.№986/2017г., І т.о./, съгласно която прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на оспорване само в хипотезите на чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, които са специални норми, регламентиращи недействителността на този погасителен способ. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в цитираното решение аргументи и не намира,че се налага ново и различно тълкуване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН. Всички останали въпроси са поставени с оглед оплакванията за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на евентуалния иск на основание чл.59, ал.3 ЗЗД, като могат да бъдат конкретизирани и сведени до материалноправния въпрос „С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, следва ли „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да бъде тълкувано като „неплатежоспособност“ по смисъла на чл.36, ал.2 ЗКИ; допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?“ , който отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на него е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС по тълкуването на чл.59, ал.3 ЗБН, а е налице неяснота относно действително вложения от законодателя смисъл в понятието „знание за неплатежоспособност“. Доколкото поставянето на банка под специален надзор не е обусловено от състояние на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и не е предвидено от закона като елемент от производството по несъстоятелност, а чл.59, ал.3 ЗБН освен „знание за неплатежоспособност“ предвижда като алтернативна предпоставка „знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност“, което производство се предхожда от отнемане на лиценза за банкова дейност, е налице необходимост от анализ за съотношението на двете предпоставки в контекста на спецификите на състоянието на неплатежоспособност и производството по банкова несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на поставения въпрос е значим по смисъла на задължителните указания в т.4 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.59, ал.7 ЗБН синдиците на „КТБ“ АД /н/ не дължат предварително внасяне на държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2738 от 23.11.2018г. по в.т.д. №4462/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която се потвърждава решение №968 от 16.05.2018г. по т.д.№1587/2017г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Д.“ АД, гр. Русе, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх.№10358/31.10.2014г., вх.№10673/04.11.2014г., вх.№10986/05.11.2014г. и вх.№10989/05.11.2014г. от „Д.“ АД, гр. Русе, ЕИК[ЕИК]. Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.